Подобряване качеството на инвестиционния процес, на новите проекти, на взаимоотношенията между различните участници по веригата на създаване на нови градски пространства са част от темите, по които дебатираха участниците във втория панел на Building Innovation Forum 2014. Темата за инженеринговата поръчка провокира участниците, които застанаха на двата полюса. Сред преимуществата на реализации, осъществени на инженерингов принцип, бяха изтъкнати кратките срокове на изпълнение, както и ясно дефинираните взаимоотношения инвеститор - строител - проектант. Като най-сериозен минус на инженеринга обаче беше посочена невъзможността за въвеждане на иновации, което пък от своя страна води до липсата на на сгради-символи у нас.
Законови спънки, кратки срокове, нереалистични бюджети и липсата на достатъчно предварителни проучвания бяха сред другите засегнати от участниците теми.

Арх. Елица Панайотова, изпълнителен директор на "София тех парк":
 
Законодателство елиминира възможността за гъвкавост

Като ръководител на държавно предприятие, което осъществява публичен проект, мога да кажа, че проблемите пред възложителя започват още с бюджета. В 99% от случаите финансирането не е бюджетно, държавно или общинско, а идва от еврофондове, които имат един определен график за случване във времето.
Местното ни законодателство също поставя много рестрикции към възложителя и елиминира възможността за гъвкавост, която един такъв процес, свързан с проектиране и строителство, изисква. Често строителят казва, че няма възможност за гъвкавост, например при появили се впоследствие по-добри решения, които няма как да бъдат приложени.
Съществуват и други ограничения – много хора са ни питали защо не работим по ФИДИК, а по ЗОП. Причината е, че в договора за финансиране, който подписваме, пише, че процедурите трябва да са по ЗОП, а те имат доста ограничения сами по себе си.
След това идват времевите ограничения, в които трябва да се проведат процедурите. А както знаем, много от тях минават през дълъг период на обжалване. И тук се появява още един проблем – обжалването у нас може да се направи от всеки. По света обжалването на една процедура, която е на стойност 17 млн. лв. например, се случва срещу финансова гаранция от страна на обжалващия. Това поставя процеса на принципна и експертна основа.
Проблемът с кратките срокове започва още с времето за планиране. Не за проектиране, а за планиране на целия инвестиционен процес. Защото, когато държавата или общината създават един публичен проект, трябва да знаем колко реално време е необходимо, за да може проектът да е добър и концептуално изчистен. Трябва да са ясни всички процедури, които са необходими за случването на един проект, защото има голямо неразбиране и всички гледат само кога обектът ще бъде завършен. Да, но строителството е финалната фаза на случващото се. Преди това трябва да се изчисти концепцията, да се заложат и бюджетът, и времевата рамка, и самият проект – това е по-съществената част. Планирането гарантира финалния резултат. Затова трябва да обърнем фокуса към планирането. Сега започва нов програмен период. Трябва да определим какво искаме да направим  в определените сфери, в които работим, да се подготвят концепции и идейни проекти. В противен случай стигаме до ситуация, в която месец или година преди приключването на съответния програмен период и финансирането се опитваме да догонваме и да включваме нови проекти в него.

Арх. Цветан Петров, мениджър на арх. бюро "Иво Петров – Архитекти":

Няма приемственост в знаковите проекти

Въпросът не е в това дали публичната администрация иска или не иска да прави конкурси. В повечето случаи иска. Въпросът е в това, че процесът на планиране продължава повече от 4 години. А 4 години са крайно недостатъчни за организиране и планиране.
После се прави конкурс, избира се проект, но идва следващото правителство и казва, че този проект вече не е приоритет. И всичко започва отначало с друг проект. Няма приемственост в знаковите проекти. Отрича се всичко, което е било преди това, и се започва нещо друго.
По въпроса с конкурсите – те са необходими, но са много удобни за възложителя, когато говорим за корупция. В същото време инженерингът пести време, стига възложителят да знае какво иска. Такъв е случаят със "София тех парк". Този проект е много добре планиран и концептуално добре разположен и ние с "Планекс" и "Трейс" решихме да се включим в него като обединение между проверени партньори. В случая инженерингът не е недостатък, а напротив – предимство, тъй като имаме един силно контролиращ възложител, с изградена техническа дирекция, т.е. имаме проект мениджър, знаещ какво иска. Инвеститорът знае какво иска да получи и как да изглежда крайният продукт, а пък ние можем да добавим стойност към строителя с цел да оптимизираме решенията и да постигнем цената, която му трябва, без това да нарушава заданието на възложителя.

Здравко Кардашев, управител на "Планекс билд" ООД:
 
Инженерингът е най-доброто решение
 
Инженерингът е най-доброто решение с оглед на ситуацията на пазара като цяло. За да се постигне един оптимален продукт като качество за възложителя, с визията на архитекта, с някакъв финансов резултат и за строителя – трябва да се работи в екип. В "Планекс" комбинацията инвеститор, строител и архитект отдавна не е обвързана с негативизъм.
Трудностите, които се срещат на строителната площадка, са много. Ако трябва да градираме нещата, трябва да започнем още с причината да се инвестира. Различните мотиви крият своите трудности, които се появяват впоследствие. Обикновено инвеститорът знае какво иска, но не знае как да го реализира. Тук е ролята на архитекта, който трябва да даде някакви насоки на инвеститора как да се реализира проектът.
Стигаме до момента, в който инвеститорът трябва да избере екипа, с който да работи. Инвеститорът закупува даден терен, след което проектантът казва, че всичко е възможно, след което консултантите се опитват да узаконят решенията, и накрая строителят трябва да поеме всичките негативи, да реализира всичко това, което са сътворили инвеститор, проектант и консултант, и то на възможно най-ниската цена.
Бюджетът е една от най-големите трудности. Когато строителят се появи на терен, бюджетът му е закован и му казват: "Това са парите, за които трябва да построите сградата." Тоест как ще го направите не е много ясно, но трябва да го направите. И тук вече идва инженерингът, защото без инженеринг това не може да се случи.
Следващият проблем са нереалистичните срокове, които чисто технологично не могат да бъдат спазени. Има едно правило в строителството, че цена, срок и качество са константна величина. Тоест няма как да реализираш нещо с нисък бюджет, с кратък срок и да търсиш най-високото качество.
Техническите проблеми започват с избора на неподходящия терен. Когато инвеститорът не е съобразил локацията, инфраструктурата, целесъобразността на проекта – това също неминуемо влошава качеството.  
Желанието на инвеститора много често се разминава с реалните възможности на имота, който е закупил. Защото все пак има някаква нормативна уредба, която - добра или лоша - е действаща и трябва да бъде спазена. Лошото е, че всеки се опитва да заобиколи правилата.
Недостатъчните проучвания обикновено водят до оскъпяване на проекта. Защото много често при реализация на градски проекти има подводни камъни, свързани с подземна инфраструктура, неясноти относно проекта, работа в близост до сгради, които трябва да бъдат укрепвани. В такъв случай допълнително трябва да бъдат извършвани дейности, които често се спестяват. Много е важно архитектът и инженерът да дадат правилното решение, за да може да се получи оптималната цена за обекта.
Работата в централните градски части е едно от нещата, които много често се подценяват, защото има специфика и особености, с които и инвеститори, и архитекти трябва да се съобразят.

Арх. Ангел Захариев, управител на "А и А Архитекти" ООД:
 
До какво води липсата на архитектурни конкурси?
 
Нито един от проектите у нас не се е появявал в престижно списание или архитектурна книга, публикация, с изключение на конкурса на Walltopia за Collider Activity Center. В България няма нито един проект, който да се идентифицира с града, региона, да стане забележителност, да води до допълнителни ползи за локацията.
Инженерингът е свързан със стриктно урегулиране на взаимоотношенията инвеститор - строител - проектант, но в този процес липсва иновацията. Това е основната пречка да се появявават символи, нови забележителности, сгради, които да маркират и поставят България на международната сцена. България се появява обикновено с интериорни проекти или проекти на заведения, частни жилищни сгради. Но липсват напълно институционалните проекти, културните, образователните поради простата причина, че процесът е сбъркан и не води до нищо качествено. А защо имаме нужда от обръщане на процеса?
Първо, защото живеем в периферията и ако искаме да гледаме напред в бъдещето и да си намерим достойното място в света, това може да стане с иновации. Добър пример за това е Дания – една от най-прогресивните страни в областта на дизайна, архитектурата, иновациите в архитектурата и строителството благодарение на това, че е държавна, общинска политика да се насърчават конкурсите, изследователската дейност, което води до много голям опит и бум на местните компании, които в момента са завладели света.
Въпросът е къде ние искаме да бъдем и къде искаме да се поставим на световната сцена, искаме ли да сме на последно място на всички класации.
По света няма музеи, сгради от образованието, които да се правят на принципа на инженеринга. Включително и за правителствени сгради или за сгради на местната власт.
Идеята за детския музей "Музейко" се формира около 2010 г., узрява, концепира се, определят се бюджет и предшестващи проектирането събития. През 2011 г. е направен конкурс, поканени са 4 американски компании, специализирани в областта на детските музеи и образователни институции, тъй като у нас няма такъв тип специалисти. Конкурсът е едновременно и за сградата, и за концепцията за експозицията, двете неща вървят паралелно. През 2011 г. едно бюро печели конкурса, през 2012 г. беше направена процедура в България за местен партньор. Проектите бяха направени през 2013 г., след което започна строителството и ще свърши лятото на 2015 г. Тоест целият този проект трае 5 години – от първоначалната концепция до финализирането на проекта. Затова не смятам, че имаме проблем със сроковете, тъй като европейските програми вървят в един период от 2, 3, 5 години.