Урб. Мария Иванова:

Система за планиране на Република Ирландия
Република Ирландия е суверенна държава с площ от 70 273 кв. км, заемаща почти целия остров Ирландия, разположен южно от Обединеното кралство. В столицата Дъблин са съсредоточени четвърт от жителите на страната, които по данни от последното преброяване през 2011 г. са 4.588 млн.
Административно делене на Ирландия
* Ирландия преминава през административна реформа, която ще приключи на 1.06.2014 и ще наложи ново, оптимизирано административно деление.
Административното деление на Ирландия е сложна система, отчасти повлияна от системата на Великобритания, в която все още са включени "неактивни" административни единици, между които 4 провинции и 26 исторически области без собствени административни структури, но използвани като географски понятия.
Някои от големите градове в Ирландия се управляват от 2 местни администрации (подчинени една на друга), докато териториите около тях само от 1 местна администрация. За да се преодолеят тези диспропорции през 2012 г., правителството приема стратегически документ, наречен "Гражданите над всичко" (Putting People First), а през 2014 г. стартира реформа на местното управление (Local Government Reform Act), чрез която 34-те области и 80-те администрации на ниво LAU 2 ще бъдат заменени от система от общини и административни райони със съответните структури на местната власт. След 1.06.2014 г. страната ще бъде поделена на 95 общини, като всяка от общините ще се припокрива с изборния си район с изключение на няколко от по-големите, които ще бъдат разделени допълнително на общински райони.

Регионална власт
Ирландия се дели на 2 региона NUTS 2, управлявани чрез две Събрания на регионите (Regional Assembly), включващи 8-те региона NUTS 3, които имат свои регионални администрации (Regional Authorities). Членовете на регионалните администрации са представители на местните власти, като всяка от 34 области има определен брой места в парламента на региона. Дейността на регионалната власт се финансира от съставящите я области.
Регионалните власти координират плановете за развитие на местната власт (областите) и подсигуряват тяхното съответствие с приоритетите на национално ниво. За целта те изготвят Регионални насоки за планиране (Regional Planning Guidelines) и регионални икономически и социални стратегии.

Местни власти
В настоящия момент местната власт в Ирландия обхваща общо 34 администрации, отговарящи на ниво LAU 1 и още 80 администрации LAU 2.
Територията на страната е разделена на 29 области (County). Всяка област се управлява от Областен съвет (County Concil) и от председател (County manager), които контролират всички по-малки единици на местната власт в рамките областта. Броят на съветниците, участващи в Областния или в Градския съвет, зависи от броя на населението, живеещо на територията. Областите вземат решения за пространственото планиране и за развитие на съответните им територии.
Няколко от големите градове на Ирландия имат специален статут - Дъблин (столица), Корк, Галауей, Лимерик и Уотърфорд, които поради важното си икономическо и политическо значение в националната територия, са дефинирани като самостоятелни административни единици.

Система на планиране
Ирландската система за планиране е централизирана и йерархична, тя функционира в настоящия си вид от 1964 г. Централната власт, представлявана от Министерството на околната среда, общественосттаи местната власт (The Department for the Environment, Community and Local Government), задава правната рамка и определя насоките за развитие на територията на страната, след което контролира дейността на местната власт в 34-те области.

Национално ниво
Министерството на околната среда, обществеността и местната власт разработва законодателната рамка и документите  на национално ниво. То включва Дирекция за планиране и териториална политика (Planning System and Spatial Policy Department), която изготвя основния документ за пространствено планиране на страната - Националната стратегия за пространствено развитие на Ирландия 2002 – 2020 (National Spatial Strategy - NSS). Документът цели да постигне баланс между социалното, икономическото и пространственото развитие на Ирландия, като отчита специфичните характеристики на различните региони в страната и тяхната роля и се стреми да координира съвместното им функциониране.
Националната стратегия идентифицира 9 приоритетни града за развитие (Gateways) и 9 стратегически разположени града от по-ниско ниво (hubs), които чрез взаимодействие с приоритетни градове да подпомагат развитието в селските райони на страната.
Изработването на Националната стратегия е регламентирано в Националния план за развитие 2000 – 2006 (National Development Plan). От своя страна неговият наследник -  Националният план за развитие 2007 – 2013, адаптира насоките на Националната стратегия, като добавя серия хоризонтални политики, за гарантиране на равнопоставено полицентрично развитие. Националният план оперира чрез Фонд за иновации (Gateway Innovation Fund), който стимулира приоритетните градове от Националната стратегия. По този начин се гарантира синергията на двата основни планови документа на национално ниво.
Ирландия е една от малкото държави в ЕС, която има и независим орган за обжалване на решения в пространственото планиране. Съветът по обжалванията (Planning Appeals Board) приема жалби на заинтересованите лица по плановете изготвяни от областите, но няма правомощието да разглежда искания за разрешение за строеж, което е изпълнителна функция на Областния/Градския съвет. Съветът по обжалване се занимава също така с процедурите по отчуждаване на земя при изграждане на техническа инфраструктура.
Общественото участие е регламентирано в насоките за плановете на местното управление. В рамките на 3 дни след приемане на даден план областта публикува материалите за новия план и предоставя копие от тях в своя офис. Гражданите могат да закупят копие от тази документация на достъпни цени, както и да участват в обществените обсъждания по проекта на плана. Специалистите по връзки с обществеността, работещи към Департамента по планиране (виж по-долу), се грижат за четливостта на материалите на плана за гражданите, да са придружени от подходящи илюстрации и карти. Заинтересованите лица имат 4 седмици да подадат своите жалби, а също така  могат да се "присъединят" към вече подадени такива, като станат свидетели по жалбата и в рамките на 4 седмици от нейната дата, да подадат допълнителна информация в нейна подкрепа.
Съветът по обжалваниясъставя становище по жалбата в срок до 18 седмици. Той разглежда всички икономически, социални и екологични въздействия на плана и аргументите на подадените срещу него жалби. Съветът може да приеме жалбата и да постанови промени в плана за развитие, да я приеме със забележки или да я отхвърли, като решението му е окончателно и може да се обжалва само по съдебен път.

Регионално ниво
Осемте Регионални администрации изготвят Регионални насоки за планиране (Regional Planning Guidelines). Тяхната цел е да бъдат "мост" между приоритетите, зададени на национално ниво и плановете изготвяни от 34-те области.
Дирекцията за планиране и териториална политика, която изготвя Националната стратегия, координира изпълнението на Регионалните насоки, а също така следи плановете на местно ниво да съответстват с приоритетите на документите от по-горно ниво.

Местна власт
В Ирландия има 34 органа на местната власт (LAU 1) и 80 местни администрации на по-долно ниво (LAU 2). Местната власт отговаря за планирането на територията, издаването на разрешителни за строеж, контрола на строителството, изграждането и поддръжката на инфраструктура, съоръженията на спорта и рекреацията, земеделието, опазването на околната среда и предоставянето на социални услуги.
Функциите на тези органи, отговорни за планирането се разделят на представителни и изпълнителни. Първите се изпълняват от областните съветници (изборна длъжност), а вторите от председателя или кмета. Издаването на разрешение за строеж и контрола на строителството в областта е в правомощията на изпълнителната местна власт и се извършва от Департамента по планиране (виж по-долу).
Местните власти разработват Планове за развитие(Development plans),чрез които се определят насоките за пространствено развитие през следващите 6 години, като 4 години след приемането му трябва да започне работата по следващия план. Чрез тях се регламентира основната функция на отделни зони – за обитаване, обществено обслужване, производствени територии и т.н. Планът определя териториите, нуждаещи се от обновяване и тези за опазване. Местната власт отговаря и за жилищната политика на областта - строи, купува, отдава жилища под наем и предоставя заеми за обновяване на съществуващия жилищен фонд.
Местната власт планира социално-икономическото и пространственото развитие чрез два основни органа - Дирекция за развитие, която изготвя стратегическите документи на областта и Департамент по планиране, който отговаря за пространственото планиране.
Всяка от 34-те области (ниво LAU 1) има своя Дирекция за развитие(Development Board). Дирекциите отговарят за развитието на територията и координират предоставянето на различни публичните услуги. Те изготвят Стратегия за икономическо, социално и културно развитие за период от10 години. Тези стратегии се разбиват на 3-5-годишни периоди, при приключването на които се прави оценка на постигнатите цели. Дирекцията за развитие се състои от представители на Областния/Градския съвет, на държавните структури (полиция, здравеопазване, образование и др.) и на сдруженията (стопански камари, професионални съюзи, сдружения на земеделски производители, НПО).
Департаментът по планиране (Planning Department) е отговорен за разработването на Плана за развитие (Development Plan), Локалните планове (Local area plans) и всички други документи за пространствено развитие на областта и населените места.

Планове на местната власт
План за развитие (Development plan)
Плановете за развитие се разработват и приемат от 34-те области на страната след проведени консултации с експерти и обществени обсъждания. Проектът за нов План за развитие стартира две години преди изтичането на предходния, публикува се за 10 седмици в офисите на Департамента по планиране, библиотеки и други публични места. След разглеждане на резултатите от обществените обсъждания планът се изготвя в окончателния му вариант и се приема от областния/градския съвет.
Поради различния териториален обхват на областите (от 830 кв. км до 7500 кв. км) Плановете за развитие могат да имат съществени разлики помежду си – някои от тях обхващат няколко населени места, докато други (например 4-те области на Дъблин) визират изключително градски територии.
Плановете за развитие могат да дефиниратСтратегически зони за развитие и обновяване (Strategic Development and Regeneration Areas). Това са територии от национално/областно значение (често жилищни комплекси), за които проектите за обновяване или изграждане все още са на етап подготовка. В момента, в който се разработи Локален план за развитиеза тази зона, той се нанася в Плана за развитие, с което се отменят предходни предвиждания за зоната.

Локален план за развитие (Local area plan)
След 2000 г. се приема наредба, с която се разрешава местните власти да изготвят Локални планове за развитие за териториите под тяхна юрисдикция, особено за такива, които се нуждаят от обновяване или се очаква засилен инвестиционен интерес. Локалните планове задължително унаследяват предвижданията на Плана за развитие, който от своя страна трябва ясно да маркира зоните, за които ще се изготвят Локални планове.
Примери за локални планове за развитие са например устройственият план за пристанището в Дъблин 2012 – 2040 (Dublin Port Company Masterplan), проект на Министерството на транспорта, туризма и спорта (Department of transport, tourism and sport) за територията, управляван от държавната пристанищна компания; Устройствения план за доковете на Дъблин от 2008 (Dublin Docklands Area Master Plan), разработен от Администрацията за развитие на доковете в Дъблин (Dublin Docklands Development Authority) и др.

Тематични планове за пространствено развитие
Областите могат да изготвят и "тематични" планове, какъвто е например Планът за развитие на велосипедна инфраструктура в Дъблин 2007 (City of Dublin Bikeways Master Plan 2007). Той се фокусира единствено върху превръщането на Дъблин в безопасен и приветлив град за нарастващия брой велосипедисти. Разпространена практика е при изготвянето на такива специализирани планове да се използват външни експерти от различни организации и консултантски фирми, които да допълнят екипа на Департамента по планиране.

Независими експерти
Планирането в Ирландия се извършва от публичния сектор. Въпреки това, когато се налага, се наемат независими експерти за изпълнението на даден проект. В страната работят различни консултантски компании, които предоставят ключови експерти на местните и регионалните власти, както и на различните държавни агенции и държавни фирми, когато те не разполагат с необходимия капацитет. Професионалистите в сферата се представляват и от Ирландския институт за планиране, членството в който е гаранция за компетенциите на експерта, и значително предимство при кандидатстването му като външен експерт по даден проект. За да станат членове на института, професионалистите полагат изпит и подготвят документи за доказване на своя опит. Институтът от своя страна защитава интересите на гилдията, съдейства на и консултира публичния сектор при разработването на различни документи за стратегическо и пространствено планиране.

Публично частни партньорства (ПЧП)
ПЧП са обичайна практика при планиране и изграждане на ВиК инфраструктура, организиране на сметосъбирането, изграждане на жилища и предоставяне на социални услуги.Министерството на публичните разходи и реформи (Department of public expenditure and reform) разполага със специализиран ПЧП отдел, който консултира местните власти в търсенето на подходящ партньор за предоставяне на качествени и икономически ефективни услуги за своите граждани. Съществуват няколко форми на публично-частно партньорство. При някои от тях инвеститорът проектира, строи и управлява дадена инфраструктура за период от 20-25 г., областта осигурява поддръжка, а след края на договора, проектът преминава в държавна собственост (характерно за ВиК сектора). Понякога областта или държавата изплаща разсрочено на инвеститора стойността на проекта, като накрая отново става собственик. Други варианти са концесията - когато инвеститорът печели от такси (например такса за магистрала) и съвместните предприятия, когато областта и инвеститорът споделят рисковете и печалбата от даден проект.

Заключение
Основният белег на създадената динамична и гъвкава системата за планиране в Република Ирландия е активното включване на гражданите в разработването на различни планови документи. Активното гражданско участие се осигурява чрез експерти по връзки с обществеността, отговорни за превръщането на изготвения план в подходящи и разбираеми графични материали и за организирането на информационни кампании сред гражданите.
Структури като Съвета по обжалване и практиката за включване на външни експерти (консултанти) към екипа на плана (Департамента по планиране) гарантират приноса на заинтересованите страни към проекта още в ранните му етапи на разработване и подсигуряват доброто му приемане в обществото, неговата ефективност и успешно изпълнение. Друга добра практика е изготвянето на "динамични" документи, които се обновяват периодично, за да отразяват промените в средата и в приоритетите на областта и града. Тематичните пространствени планове и стратегическите документи на ниво регион и област са най-яркият пример за планиране, следващо потребностите (‘demand-led’ planning) на общността.