С влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (обн. ДВ, бр.82/26.10.2012 г.) бе регламентиран шест месечен срок, в който всички общини в България трябваше да стартират процедура по изготвяне на Общ устройствен план. Посоченият времеви период отдавна изтече, но поради различни причини (времеви, кадрови, финансови и технически ограничители) преобладаващата част от общините в страната не успяха да се включат в законово установения срок.
С цел подпомагане на общините в областта на устройственото планиране, Министерството на инвестиционното проектиране (МИП) изготви и предостави "Методически указания за съставяне на задания за изработване на общи устройствени планове на териториите по чл.106 и чл.107 от Закона за устройство на територията (ЗУТ)".

Съгласно тези указания (разработени в съответствие с постановките на чл.125, ал.1 на ЗУТ) "Проектите за устройствените планове се изработват въз основа на задание, включващо при необходимост опорен план, както и на допълнителна информация, свързана с устройството на съответната територия, осигурена от общините, Агенцията по геодезия, картография и кадастър, централните и териториалните администрации и дружества, които изработват специализирани карти, регистри и информационни системи".
Именно в тази формулировка се съдържа и основният проблем, с който се сблъсква всеки колектив, изготвящ Задание и Опорен план за изработване на Общ устройствен план на община (ОУПО).

Кои точно са изброените по-горе източници на изходна информация и какъв тип данни може да бъде получен от всеки от тях?
Националният статистически институт (НСИ) е основният източник на информация, който осигурява необходимите статистически данни за изготвяне на текстовата част на Заданието. Той поддържа и предоставя информация за целите на социално-икономическия анализ на общинската територия, който включва следните раздели: икономика, демография, обитаване, образование, здравеопазване и социално подпомагане.
Тази информация може да бъде получена по два начина - от текущата демографска статистика или от резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България. Първият вид данни се актуализира ежегодно, докато втората група данни се събира и систематизира на всеки 10 години (последното преброяване беше направено през 2011 г.). Информацията се получава срещу заплащане на общо основание, независимо дали е изискана от общината или от частна фирма – изпълнител на Заданието.

Информацията, която НСИ предоставя за икономиката в дадена територия, най-често включва:
·      основни икономически показатели (брой предприятия, брой заети лица, дълготрайни материални активи (ДМА), произведена продукция и др.);
·      среден списъчен брой на наетия персонал в предприятията;
·      структура на предприятията според броя на заетите в тях лица (микро, малки, средни, големи);
·      други базови икономически параметри.
Предоставените от НСИ изходни данни са необходима, но не достатъчна основа за изготвяне на адекватна и точна икономическа оценка. Те спомагат за извеждане на общите икономически характеристики на общината, но за постигането на по-голяма детайлност в секторния анализ на икономиката е необходимо значително количество допълнителна информация. Например:
·      за изследване на състоянието на селското стопанство (растениевъдство и животновъдство) се изискват данни и от Областна дирекция "Земеделие" (брой селскостопански животни, основни култури, засети площи и др.);
·      за анализ на горското стопанство са нужни данни от Лесоустройствените планове (ЛП) на Държавните горски стопанства (ДГС), стопанисващи горския фонд (залесени площи, охрана на горите, добив на дървесина, планирани лесоустройствени мероприятия и др.);
·      за оценка на наличната туристическа база (средства за подслон и места за настаняване, заведения за хранене и развлечения и др.) са необходими актуални данни от общинската администрация.
Допълнителен проблем в това отношение е фактът, че данните са в текстови и табличен вид и не са адресирани териториално към съответно землище или населено място. За уточняване на местоположението и конкретния характер на териториите за труд е нужен допълнителен диалог с местните власти и бизнеса. Известно количество информация може да се почерпи и от КВС (картите на възстановената собственост), но тя не винаги е пълна и актуална към момента на изготвяне на заданието.

Относно демографията НСИ предоставя информация по следните основни направления:
·      динамика в броя на населението в общината;
·      естествено и механично движение на населението;
·      структури на населението: полова, възрастова, образователна, етническа;
·      икономически активно население;
·      заети лица и безработица.
Той като демографските процеси са много динамични и водят до резки ежегодни промени в изброените показатели, на този етап от разработката не се препоръчва използването на резултатите от преброяването, проведено през 2011 г. Посочените в него данни много често се оказват "остарели" и нереални.
Това се дължи на засиления процес на застаряване на населението и обезлюдяването на населените места. Така например при преброяването на населението през 2011 г. е възможно дадено селище да няма регистрирани жители, но то все още да фигурира в статистиката на НСИ, докато към 2014 г. населеното място може вече да е заличено от Националния регистър на населените места в Република България.
Поради тази причина е препоръчително използването на информация от текущата демографска статистика (която е сравнително по-актуална), както и други информационни източници – Агенция по заетостта, Бюро по труда, Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" (ГРАО) към МРР и др.
Информацията относно състоянието на жилищния фонд (обитаването) в общината се получава предимно от резултатите от преброяването през 2011г. Показателите, които се изследват не са толкова динамични, както в предходния случай, и в този смисъл изходните данни са достатъчно достоверни. Те включват два типа характеристики на жилищния фонд:
·      количествени параметри (брой жилища и жилищни сгради, полезна площ на жилищата, чиста жилищна площ, дял на обитаемите и необитаемите жилища, постигнат жилищен стандарт и др.);
·      качествени параметри (структура на жилищата по брой на стаите в тях, форма на собственост, степен на благоустроеност и др.).
НСИ предоставя изходна информация и за състоянието на образованието в общината, като проследява няколко основни показателя:
·      динамика в броя и капацитета на образователната инфраструктура (обекти за предучилищно, основно, средно, професионално и висше образование);
·      записали и напуснали ученици;
·      преподавателски състав и др.
Основен проблем, който се явява при анализ на обектите на образованието е, че необходимата база данни се поддържа и предлага само за действащите учебни заведения. По този начин се "пропуска" наличието на значим брой закрити училища и детски градини в по-малките населени места, които са преустановили дейност поради липса на контингенти от деца в съответната възрастова група. В резултат на това се появява сериозен проблем с осмислянето и придаването на адекватна функция на освободения сграден фонд, който към момента не се експлоатира и се саморазрушава. Актуални данни за тези обекти може да подаде единствено общинската администрация.

Информацията, която НСИ предоставя във връзка със здравеопазването на територията на общината също не изчерпва всички аспекти на проблема. Тук е необходимо значително количество информация и от РЗИ (Регионална здравна инспекция), за да се направи пълна и изчерпателна оценка на състоянието на обектите на здравеопазването, като:
·      лечебни заведения за болнична помощ (брой на лечебните заведения, брой легла в тях, медицински персонал и др.);
·      амбулатории за извънболнична помощ (първична медицинска и дентална помощ) с техните показатели (брой лекари и лекари по дентална медицина, брой индивидуални и групови амбулаторни практики, среден брой на пациентската листа на един специалист и др.).
В сферата на социалното подпомагане, НСИ предоставя информация за различните видове социални дейности:
·      социални услуги;
·      социални услуги, които се предоставят в общността;
·      социални услуги, които се предоставят в специализирани институции.
Тук отново е налице необходимост от набавяне на допълнителни изходни данни от общинската администрация, като водещо място в това отношение заема "Общинската стратегия за развитие на социалните услуги".
Информация за другите елементи на социалната инфраструктура (култура,  административно и финансово-кредитно обслужване на населението) трябва да се потърси от други източници (най-често от "Общинския план за развитие").
Посочените примери показват наличието на няколко проблема, свързани с получаването и използването на изходна информация от НСИ:
·      данните не са достатъчни и е необходимо допълването им с информация от множество на брой други източници (специализирани в съответната област институции от областно и общинско ниво, публичния и частния сектор);
·      данните са предимно в текстови и табличен вид и тяхното териториално отлагане налага активното участие на общинската администрация и бизнеса;
·      за анализа и коректното използване на тези данни е необходим съответния специалист – статистик и/или икономо-географ.
Ако НСИ се явява основен източник на информация за текстовата част на заданието, то графичната му част (Опорният план) се изготвя на основата на данните, предоставени от следните две институции:
·      Агенция по геодезия, картография и кадастър;
·      Министерство на земеделието и храните.
В случай, че за територията на съответната община има одобрена актуална кадастрална карта (*.cad формат), тя се предоставя срещу заплащане от Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК). Ако липсва кадастрална карта, необходимата изходна информация се набавя от картите на възстановената собственост – КВС (*.zem формат), които се предоставят безвъзмездно от Министерството на земеделието и храните (МЗХ), при условие че общината подпише декларация за неразпространение на получените данни и тяхното използване само за целите на Заданието за Общ устройствен план.
Възможна е и комбинация от графични изходни данни. За някои общини в страната са изготвени и одобрени кадастрални карти за няколко от землищата в обхвата на общинската територия. За останалите землища има само карти на възстановената собственост (КВС).
И в двата случая обаче, е налице необходимост от допълване на основната база данни. Както в кадастралните карти, така и в картите на възстановената собственост липсва информация за природо-географските характеристики на общинската територия. Ето защо е необходимо и закупуването от АГКК на копия от едромащабните топографските карти – ЕТК, които съдържат данни за релефа, хидрологията, растителната и почвената покривка, структурата на населените места, частично за изградената техническа инфраструктура. ЕТК са незаменими източник на информация (особено за природните компоненти на средата), но все пак при използването им трябва да се има предвид факта, че те са изготвени преди повече от 30 години и част от информацията в тях може да не е актуална.

Основен проблем, който възниква при използването на КВС, е липсата на съответствие между границите на урбанизираните територии, посочени в КВС, и тези, които са дефинирани от действащите за съответното населено място кадастрални и регулационни планове. По този начин в контактната зона на селището с неговото землище се появяват територии с неизяснен статут, което компрометира качеството на Опорния план. В подобни ситуации за меродавни се считат границите, посочени в КВС. Този проблем е изчистен в кадастралните карти, но процентът на териториите с одобрени кадастрални карти в България е все още твърде нисък.
Друго неудобство, свързано с използването на данните от КВС е, че те са изготвени съгласно постановките на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), който дефинира множество на брой начини на трайно ползване на отделните поземлени имоти. Поради обективна техническа невъзможност за указване на конкретното предназначение на всеки отделен имот е необходимо известно окрупняване на графичната информацията в по-обобщени категории. Това би направило данните по-читаеми и по-лесни за работа в по-нататъшния етап от разработката на същинския ОУПО. Именно тук се появяват значими разминавания. Всеки колектив сам избира критерия, според който причислява даден имот към една или друга категория. В резултат на това върху една и съща основа (КВС) могат да се появят Опорни планове с различни цветови означения и легенди, при които по различен начин е изчислен и "Балансът на територията" по основни устройствени зони. Още повече, че така формулираните типове устройствени зони рядко съвпадат с онези, дефинирани в Закона за устройство на територията (ЗУТ), според който има седем вида устройствени територии:
·      урбанизирани територии (населени места и селищни образувания);
·      земеделски територии;
·      горски територии;
·      защитени територии;
·      нарушени територии за възстановяване;
·      територии, заети от води и водни обекти;
·      територии на транспорта.
Разгледаните дотук три институции (НСИ, АГКК и МЗХ) осигуряват само първоначалната, най-обща информация, необходима за изготвяне на Задание и Опорен план за Общ устройствен план на община (ОУПО). За постигането на пълноценна и качествена разработка обаче, трябва да се съберат и анализират данни и от множество други специализирани структури.
Водеща роля в това отношение играе Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Той съхранява и предоставя списък с наличните на дадена територия недвижими културни ценности (НКЦ). Този списък обаче, има няколко основни недостатъка.
На първо място списъкът не е изчерпателен. Още при изпращането му НИНКН уточнява, че независимо дали фигурират в него или не, всички селищни и надгробни могили и средновековни отбранителни валове също притежават статут на недвижими културни ценности с категория "национално значение", съгласно Разпореждане на МС №1711 от 1962 г. Съгласно Писмо №4349 на НИПК от 1992 г. всички възпоменателни знаци, издигнати по повод участието на България във войните (между 1885 г. и 1945 г.) също притежават статут на исторически недвижими културни ценности. Това на практика означава, че броят на недвижимите културни ценности на територията на общината е значително по-голям от официално декларирания в списъците на НИНКН. За всички тези обекти са в сила актуалните нормативни актове в областта на опазването на недвижимото културно наследство.

Друг проблем на посочения списък е, че той невинаги включва всички археологическите обекти, намиращи се на територията на общината. За тази цел са необходими изходни данни и от Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ-БАН), който създава и поддържа Археологическата карта на България (АКБ). Тази информация може да бъде изискана и от Регионалния исторически музей (РИМ). Понякога данните от НИНКН и НАИМ-БАН съвпадат, но най-често има значителни разминавания.
Полученият от НИНКН списък не е актуален. Той е изготвен преди повече от 30 години и няма гаранция, че обектите, посочени в него все още съществуват и се нуждаят от съхранение, експониране и социализация. Очевидно е налице необходимост от актуализиране на този списък, но нито НИНКН, нито общините имат необходимия времеви и финансов ресурс за това (още по-малко частна фирма изпълнител).

Посочените в списъка данни са текстови и липсва графична информация за локализацията на обектите на недвижимото културно наследство. Това налага използването на други информационни източници за установяване на точното местоположение на НКЦ, които невинаги са официални и в този смисъл достоверни.
Проблем възниква и при опита за графично обозначаване на НКЦ върху Опорния план. Тези обекти се изобразяват с пиктограми, които условно показват наличието на обект на недвижимото културно наследство. Извън границите на урбанизираните територии това става сравнително лесно. Но в урбанизираната среда, където концентрацията на подобни обекти е значителна, това се оказва практически невъзможно. Мащабът на Опорния план не позволява да се изобразят всички недвижими културни ценности с отделна пиктограма. По този начин се стига до парадокс, при който селище с една единствена недвижима културна ценност в него се обозначава по идентичен начин с населено място, в което са налице 30 и повече обекта.
И накрая, но не на последно място, трябва да споменем факта, че добитата по този начин информация изчерпва само една част от културното наследство в общината, а именно – недвижимото културно наследство. Освен това следва да се потърси и систематизира информация и за:
·        движимото културно наследство (което се експонира по съответния начин в: музеи, галерии, изложбени зали, библиотеки, читалища и др.);
·        нематериалното културно наследство (традиции, обичаи, фестивали, събори, фолклорни прояви, самодейни състави и др.).

Всичко това показва, че раздел "Културно наследство" е особено труден за отразяване в Заданието и Опорния план, а в същото време е основният, който подлежи на съгласуване и одобряване в последствие.
НИНКН е една от двете единствени инстанции, които според ЗУТ съгласуват изготвените Задания и Опорни планове за Общи устройствени планове на общините в България.
Другата инстанция е Министерството на околната среда и водите (МОСВ), респ. Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ). В този случай подаването на адекватни изходни данни и своевременното съгласуване на Заданието са значително по-добре организирани като процедури.
РОСВ подава актуална информация за защитените зони на територията на дадена община, по смисъла на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и за наличните защитени територии, по смисъла на Закона за защитените територии (ЗЗТ).
Към първата група зони се отнасят териториите, включени в "НАТУРА 2000". За тях е налице цялата необходима текстова и графична база данни, която може да бъде намерена на интернет страницата на министерството (МОСВ).
За втората група РИОСВ предоставя списък със защитените територии, в който указва основните им параметри: наименование, номер в държавния регистър, документ за обявяване, местонахождение, площ и характеристика. Дори и да липсва необходимата графична информация за тези зони, тя може да бъде набавена посредством проследяването на заповедите за обявяване на защитените територии, които са обнародвани в Държавен вестник, а оттам извличането на подробна информация за имотите, които са включени в съответната защитена зона. Така може да се пресъздаде достоверен графичен израз на границите на защитените територии и те да бъдат адекватно изобразени в Опорния план.

Основният проблем, който се появява в този случай е, че цитираните данни изчерпват една много малка част от раздел "Околна среда" на Заданието и Опорния план, а именно – Националната екологична мрежа (НЕМ).
За реализирането на цялостен анализ на компонентите на околната среда в съответната община са необходими и други информационни източници. Ето защо на този етап от разработката е препоръчително използването и на външни специалисти – еколози и ландшафтни архитекти.
Еколозите изготвят задълбочени анализи за: състоянието на атмосферния въздух, водите и почвите; акустичното натоварване на средата; радиационната обстановка; биологичното разнообразие; управлението на отпадъците; зони с риск от природни бедствия и аварии. Това се извършва и с помощта на важни общински документи като: "Общинска програма за опазване на околната среда", "Общинска програма за управление на дейностите по отпадъците", "Общински план за защита на населението при бедствия" и др.
Особено трудно се набавя информацията за нарушените територии за възстановяване (за които обикновено няма изготвен регистър) и за характерния ландшафт в региона (за който е препоръчително използването на ландшафтен архитект).

Друго проблемно тематично направление в Заданията и Опорните планове е раздел "Транспортна инфраструктура". В общия случай общините в България са снабдени с пътна и железопътна инфраструктура.
Пътната инфраструктура се дели на пътища от републиканската пътна мрежа (РПМ) и общински пътища (най-вече бивши IV-класни пътища). Данните за първата група пътища (РПМ) се подава от Областно пътно управление (ОПУ) и съдържа информация за: наименованието на пътя, неговото трасе и дължина, състоянието на пътната настилка, общата дължина на пътищата от РПМ в границите на общината, тяхното натоварване и планирани ремонтни дейности. Подобна информация следва да се подаде и за състоянието на общинските пътища от общинската администрация, но за съжаление това се оказва доста по-труден процес. И в двата случая се наблюдава наличието само на текстова информация, което създава трудности при нейното графично отразяване върху Опорния план.
По сходен начин стои въпросът с анализа и отлагането на елементите на жп инфраструктурата. В случая изходната информация се подава от Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) и съдържа необходимите данни за жп гарите и жп линиите на територията на общината, в т.ч.: трасе и дължина на съответната жп линия; категоризация, класификация и габарит на натоварване; техническо състояние на съоръженията; перспективи за развитие на жп мрежата за следващия планов период. Графичната информация за този тип инфраструктура се извлича най-често от КВС.

Още по-трудно се набавя необходимата изходна информация относно инженерните мрежи и съоръжения.
Тя следва да бъде подадена от съответните експлоатационни дружества ("Електроснабдяване" и "Водоснабдяване и канализация"). Практиката показва обаче, че в повечето случаи тези дружества предоставят само текстова информация, а ако има и графична такава, тя е най-често в схематичен вид и няма пряка териториална насоченост. Всичко това затруднява значително процеса по отлагането й върху Опорния план и прави на практика информацията неизползваема. Единствените елементи, които могат да бъдат коректно означени в плана са точковите обекти (електроподстанции, трафопостове, помпени станции, пречиствателни станции за питейни и отпадни води и др.). Всички останали линейни обекти (електропроводи и водопроводи) не могат да бъдат графично отразени поради липсата на изходна информация за тях. Това важи в особена степен за водопроводите, тъй като те са прокарани подземно, а почти няма община в България, която да е снабдена с актуален подземен кадастър. В този смисъл ситуацията с електропроводите е значително по-облекчена. Техните надземни трасета могат да бъдат заснети (макар и трудно) и отразени в чертежа, а освен това частична информация за тях може да бъде открита и в КВС.
Изброените по-горе примери от практиката показват трудностите, свързани с осигуряването, анализирането и илюстрирането на изходната информация, необходима за изготвянето на Задание и Опорен план за изработване на Общ устройствен план на община (ОУПО). Разгледаните проблеми могат да бъдат обобщени и систематизирани в следните основни направления:
·      От една страна, броят на институциите и структурите, които отговарят за подаването на изходните данни, е твърде голям. Това означава загуба на много времеви и финансови ресурси за събирането на информацията. Освен това е необходимо осигуряването на голям екип от разностранни специалисти, които да обработят и анализират тези данни. 
·      От друга страна, информацията, която институциите предоставят, е твърде разнородна и невинаги пълна, като най-често преобладават текстовите и таблични изходни данни, за сметка на графичните. Не са малко и случаите, в които съдържанието на подадената от различни източници информация си противоречи и няма гаранция за достоверността на крайния резултат.
·      Голяма част от данните се закупуват на общо основание от съответните инстанции (НСИ, АГКК, НАИМ-БАН и др.). Много често това финансово "перо" не е заложено в предвидения бюджет на общината или фирмата – изпълнител на задачата, което допълнително затруднява набавянето на изходна информация.
·      Много често между изработването на Задание и изготвянето на същински Общ устройствен план минава значителен интервал от време, което налага актуализацията (с всички посочени проблеми) на изброените изходни данни при изготвянето на проекта за ОУПО.

На базата на така формулираните основни проблеми могат да се изведат следните изводи и препоръки:
·      Необходимо е управленските структури (МРР и МИП) да разработят ясни и стриктно регламентирани изисквания относно вида, обема и съдържанието на необходимата изходна информация за изготвяне на Задания и Опорни планове за ОУПО (издаването на "Методическите указания" е първата стъпка в тази насока, но е нужна допълнителна регламентация на целия процес).
·      Желателно е да се намери управленски и контролен механизъм, чрез който да се задължат инстанциите (източници на изходна информация) да предоставят необходимите изходни данни на общините регулярно, в срок и в регламентирания вид, обем и съдържание.
·      Препоръчително е местните общински власти да формират работни звена, отговарящи за координацията на процеса на събиране на изходната информация. Това включва както изискването на необходимите изходни данни от съответните инстанции, така и систематизирането и своевременното актуализиране на информацията с оглед създаване на актуална база данни за състоянието на общината.

По този начин според нас ще се постигне значим ефект в няколко основни направления:
·      Във всеки момент общините ще разполагат с комплексна и актуална информация за своята територия, население, икономика и други елементи на социално-икономическия и инфраструктурен комплекс на общината. Тази база данни е обективно основание за формиране на адекватна общинска политика на местните власти в областта на устройственото планиране.
·      Колективите, разработващи Задания и Опорни планове за ОУПО, ще разполагат перманентно с необходимата актуална информация, без да се изразходват значими средства, време и усилия за набавянето й.
·      На базата на наличната актуална информация, общинските ръководства ще имат обективна възможност за осъществяването на ефективен контрол върху работата на колективите, изготвящи Заданията и Опорните планове.
·      Тази база данни може да бъде използвана и при изработването на същинските Общи устройствени планове на общините, което ще ускори работата по предварителния и окончателния проект за ОУПО, или с други думи, ще се подпомогне по-нататъшният процес на устройствено планиране на територията.
 
Консултанти: инж. Светлозар Благоев, арх. Диана Петкова