Източник: Държавен вестник, брой 12, 2014 г.; НСИ, Преброяване 2011 г.

По програмата са одобрени проекти на значителен брой общини - 173. Това говори за териториален баланс в разпределението на средствата, но в същото време и за отсъствие на фокус на инвестициите. Въпреки големия брой подкрепени общини без нито едно проектно предложение включено в списъка на МС останаха някои от най-големите по население (таблица 1). Сред тях са Пловдив, Добрич-град, Благоевград, Казанлък, Габрово. Към списъка с общини без финансиране могат да бъдат прибавени и тези с много малки по обем инвестиции като съотношение с тяхното население (Таблица 2). С по-малко от 50% от средното одобрено финансиране на глава от населението са големи общини като Столична (5 лв./човек), Варна (13 лв./човек), Плевен (15 лв./човек), Перник (11 лв./човек), Карлово (10 лв./човек) и Силистра (6 лв./човек).

Ограничаването на ресурса за по-големите общини има своята логика предвид по-големите възможности за собствено финансиране, с които те разполагат. Въпреки това анализът показва, че за финансиране на проекти на някои от останалите големи са заделени значителни ресурси, което говори, че мащабът на общината не е бил основен критерий при избора на проектни предложения.

Таблица 1: Общини с население над 20 хил. жители без финансирани проекти:

Източник: Държавен вестник, брой 12, 2014 г.; НСИ, Преброяване 2011 г.

Таблица 2: Общини с финансиране по-малко от 50% от средното на глава от населението (средно за финансираните общини - 39 лв. на човек):

Източник: Държавен вестник, брой 12, 2014 г.; НСИ, Преброяване 2011 г.

Най-значими като обем средства в абсолютно изражение са одобрените проекти на общините Кюстендил, Харманли, Враца, Русе, Смолян, Столична и Черноочене – всичките на стойност около и над 6 млн. лв. (Таблица 3).

Таблица 3: Общини с финансирани проекти на стойност 4,5 и повече млн. лв.:

Източник: Държавен вестник, брой 12, 2014 г.; НСИ, Преброяване 2011 г.

Разрезът на одобрените проекти по общини с финансиране от поне 1,5 млн. лв. и по вид финансирана инфраструктура (Фиг. 3) показва интересни и разнообразни характеристики. Трудно е да бъде посочена универсална за всички общини тенденция, но някои основни положения доминират. Преобладават общините при които финансирането е насочено изцяло или почти изцяло в един тип интервенции. Значително по-малко са тези, които дават приблизително равна тежест за два вида инфраструктура. Още по-малко са тези общини, които имат одобрени интервенции в три различни типа проекти. От тези общини най-големи по обем са одобрените инвестиции за Харманли (подобряване на ВиК инфраструктура, улици, спортни площадки и лагер за отдих за бежанските деца), Шумен (пречиствателна станция, общинска пътна мрежа и реконструкция на дом за възрастни), Мездра (изграждане на многофункционална зала, спортни площадки и подобряване на общинска пътна инфраструктура), Никопол (подобряване на улична мрежа, междублокови пространства, детска градина и изграждане на подпорни стени за улица) и Търговище (благоустрояване на обществени пространства, консервация на базилика в Мисионис и подобряване на условията в детска градина).

По отношение вида финансирани проекти отново преобладават проектите за подобряване на градската среда. Враца например планира основен ремонт на уличната мрежа в града, а Русе – изграждане на подземен паркинг.

Едновременно с това прави впечатление фокусирането на някои от най-големите общини (по обем на одобреното финансиране) в други сфери. Подчертано приоритетно за доста общини от тази група е подобряването на спортната инфраструктура – преимуществено такива са одобрените проекти на Варна (реконструкция на зала "Конграсна?????" в ДКС), Бургас (изграждане на многофункционален център "Арена Бургас"), Смолян (доизграждане на стадион "Смолян" и инженеринг за реконструкция и рехабилитация на подобекти: спортна зала, закрит плувен басейн и открита многофункционална спортна площадка), Разград (модернизация на стадион "Лудогорец Арена"), Гоце Делчев (спортна зала), Дупница (реконструкция на зала "Марек") и Мездра (доизграждане на многофункционална спортна зала). За София и Марица фокусът е върху образователната инфраструктура. Столицата планира изграждането на шест нови детски градини, а община Марица - средищно училище с професионална насоченост "Земеделие". Община Кюстендил се фокусира върху голям проект в сферата на културата и наследството - Акрополът на Пауталия. Община Черноочене планира инвестиции в три отсечки от общинската пътна мрежа.

Много интересни проекти (и единствени по рода си сред одобрените) има община Разград, която планира да инвестира в подобряване на условията за местния бизнес. Планира се изграждане на инфраструктура на територията на ОП "Бизнес зона "Перистър" и рехабилитация на уличната инфраструктура в източната и западната промишлена зона на град Разград.

Съотнасянето на одобреното финансиране на глава от населението на съответната община може да бъде разглеждано като показател за относителния ефект от предвидените интервенции. Анализът показва, че нито една от двадесетте общини с финансирани проекти на стойност над 300 лв. на човек не е с население от 10 хил. и повече жители (Таблица 4). Най-големите общини в списъка на първенците са Черноочене (9607 жители и инвестиции от 620 лв./ човек), Никопол (9305 жители и 325 лв./човек) и Неделино (7221 жители и 346 лв./човек). Безспорният лидер в тази класация е община Трекляно???, която при население от едва 629 жители е получила одобрение на проекти на стойност 1,25 млн. лв., или точно 1987 лв./ човек. Проектите на общината са за ремонт и изграждане на водопроводна мрежа в няколко села и за подобряване на общинската пътна инфраструктура. Челната четворка се допълва от Чавдар (786 лв./човек – благоустрояване на централната част на селото), Маджарово (781 лв./ човек – рехабилитация на общински път) и Бойница (746 лв./човек – реконструкция на водопроводни клонове в с. Бойница).

Таблица 4: 20-те общини с най-високо финансиране на глава от населението:

Източник: Държавен вестник, брой 12, 2014 г.; НСИ, Преброяване 2011 г.

В заключение можем да отбележим, че инициативата на правителството да бъдат задоволени със средства от бюджета определени местни потребности е необходима стъпка в междинната година на преход между двата планови периода в ЕС. Тази идея следва да бъде продължена и доразвита, като на база широк обществен дебат се зададат ясни и точни критерии за приоритизиране и избор на финансираните с публични средства проекти. Насочването на финансовия ресурс следва да отговаря на нуждите и очакванията на възможно най-широк кръг заинтересовани страни и да води до постигането на предварително зададена на национално ниво обща визия. Ефективност, ефикасност, устойчивост, резултатност – това следва да бъдат критерии за оценка на ефекта от вложените ресурси. Насочването на средства трябва да се основава както на принципа на солидарност (да бъдат подкрепяни тези, които имат най-малки възможности), така и търсейки възвращаемост. По този начин ще бъде ограничена възможността да бъдат финансирани проекти, за които общините и сами биха могли да осигурят средства, както и разпиляването на ресурс за икономически напълно необосновани интервенции.