Регенерацията на зони чрез възстановяване и промяна на предназначението на изоставени сгради е една от важните теми, с които градовете както у нас, така и по света, се сблъскват. Пустеещи индустриални сгради се оказват изключително подходящи за реализацията на проекти, свързани с културата на градовете, въображението на архитектите е привлечено от обемите и духа на старите сгради, а инвестицията в един такъв проект дава шанс за нов живот на градските зони.
Един от важните проблеми, които у нас застават на пътя на подобни проекти, обикновено е липсата на предвидено държавно и общинско финансиране. Именно поради тази причина администрацията разчита на привличането на частен инвеститор, но се оказва, че това далеч не е единственият проблем. Друг такъв е въпросът със собствеността на съответната сграда и често изоставени сгради, обявени дори за паметници на културата, се рушат, а съдбата им с години стои в българските съдилища. Такъв е случаят например със Захарната фабрика в столицата, за която е имало интерес за закупуване от фондация "Америка за България" и за превръщането й в културен център.
С отмяната на Закона за публично-частното партньорство съдбата на изоставените обекти става още по-неясна – дори при уточнен въпрос със собствеността уреждането на отношенията между публичния и частния партньор остава без ясен регламент.