Дипломният проект на Владислав Велков от УАСГ (с ръководител доц. д-р арх. Милена Металкова) печели наградата на президента на Кралския британски институт на архитектите (RIBA) за 2013 г. Това отличие се присъжда за пръв път на дипломант от България и проектът му вече е в архива на Британската архитектурна библиотека.
Проектът е на тема "Еволюция на сградата. Неизследваните възможности на Захарна фабрика. София".
Основната идея, залегнала в разработката на Владислав Велков, е съхраняването на културен паметник и адаптирането му към съвременния градски контекст. Това ще допринесе за по-добър стандарт на живот в зоната и ще помогне за устойчивото развитие на цялостния културен живот в София.
Предложеното решение е за изграждането на Културен център, балансиращ проблемите на мястото, потребностите на обществото и архитектурните и исторически ценности, които носи самият комплекс Захарна фабрика.
Предложените дейности след трансформацията на това индустриално наследство са групирани в 3 главни части:
- Социален център, чиято роля ще е локална и ще има образователна функция за малки групи в зоната, комбинирайки градските и селските функции в своеобразни ''обществени градини"
- Младежки център – необходим като алтерантива на т.нар. култура на моловете
- Арт център – със значение за целия град, комбиниращ уникални възможности за артистите да живеят, работят и показват творбите си на едно място.
 
Ключов елемент за проекта е избраният подход за опазване на съществуващите елементи на сградата и свързването им с тези, които вече не съществуват.
Основавайки се на основните характеристики и ценности на културния паметник, проектът се стреми към опазване на основните му елементи, като характерния силует на покрива, архетипите на модулната структура и пропорциите на пространственото оформление отвътре и отвън.
Избран е подход на приемственост и симбиоза чрез повторната изработка на изгубени модули. Предложен е един основен елемент – стоманена рамка, въз основа на намерените в автентичния вид на сградата пропорции, което води до архитектура, променяща се според гледната точка в перспектива, светлини и сенки.
Така реконструираните части са направени по начин, подходящ за различни сценарии, маркиращи връзката с настоящето и превръщайки Захарната фабрика от една изгубена руина в обединяващ обществен фактор.