Европейският проект Rail Hub Cities for South East Europe, илиRAIL4SEE, стартира през май 2012 г. и завършва през октомври 2014 г. В него са включени общо 28 партньора от 9 държави, сред които 11 железопътни хъба (София, Солун, Болоня, Братислава, Букурещ, Будапеща, Любляна, Триест, Венеция, Виена и Загреб). Общата стойност на проекта е 4 826 900 евро, от които 212 500 евро са по предприсъединителната програма IPA. България участва в него с БДЖ и Столичната община главно чрез Центъра за градска мобилност, като екипът e от 20 човека. Финансирането за България е около 380 хил. евро. Периодично, на 3-4 месеца, партньорите се срещат и обсъждат постигнатото. Последната среща се проведе в София на 26 и 27 февруари.
За проекта разказват Веселин Грозданов, пишещ дисертационен труд "Усъвършенстване системата за градска мобилност на населението" в УНСС, и Людмил Иванов, докторант по икономика на транспорта в УНСС.
За общите тенденции, мястото на железниците и свързаността говори и доц. Симеон Ананиев, председател на АБЖП и заместник-председател на сдружение "Клъстър Зелен товарен транспорт".

Людмил Иванов, докторант по икономика на транспорта в УНСС
Основната цел на проекта е да се подобрят жп връзките между държавите участнички и 11-те хъба. За България проучването обхваща София и района около столицата в обхват от 50 км. По проекта са предвидени в четири пилотни подпроекта:
- Възстановяване на бързия международен влак София - Солун.
- Софтуерен продукт за анализ и възможности за обединение на база данни между Столичната община и БДЖ - общата информационна банка да включва данни за градския транспорт на София и за пътуванията с БДЖ.
- Проучване на възможности за интегриране на сайтове, за създаване на единна система на таксуване и преминаване към единен билет. Например от Перник до летището да пътуваме с един билет и да използваме поне два вида транспорт - един обществен градски и БДЖ. Подобен единен билет означава разделяне на приходите между БДЖ и Столичната община и необходимостта всяка от двете страни да направи отстъпки в своя дял от цената на единния билет.
- Подготвяне на правен анализ за интегриране на схемите за таксуване между БДЖ и Столичната община.
До края на лятото разработките по четирите пилотни проекта следва да са приключени. В края на октомври 2014 г. проектът завършва с подготовката на две стратегии. Страните, участнички в проекта, ще подпишат общ документ със силата на меморандум на разбирателството, в който ще има общи цели като тази да се правят електронни системи за таксуване по един и същ образец. Те могат да бъдат реализирани в периода 2014 - 2020 г. Крайната цел е свързаност на тези 11 хъба. Това, което ние правим за София, се подготвя и за останалите градове от другите участници в проекта.

Веселин Грозданов, докторант "Икономика на транспорта" в УНСС
В София  се работи усилено за подобряване на мобилността на населението. Важно за осъществяване на по-екологично придвижване вместо с личните автомобили е пътническата интермодалност, която може да се осъществи при добро взаимодействие между отделните видове транспорт.
Като подизпълнители по точка 5.1. по проект RAIL4SEEе необходимо да проучим настоящата ситуация в град София, гравитиращите населени места и тенденциите в изменението на бъдещите миграционни процеси. На основа на събраната информация ще се направят и препоръки.
Една от изследваните зони е тази на кв. "Банишора", където се разположени Централна железопътна гара, Централна автогара, управлението на Центъра за градска мобилност, най-голямото трамвайно и тролейбусно депо. Централна жп гара е замислена като транспортен възел, който да съчетае междуградски жп транспорт с мрежата на метрото и наземния трамваен и автобусен транспорт.
Гара "Захарна фабрика" допреди 10 - 15 години обслужваше жилищните комплекси "Люлин" и "Захарна фабрика". Сега там цари пълна разруха.
От ул. "Каменоделска" в кв. "Орландовци" до надлез "Надежда" няма пробив. Северната част на град София е откъсната от центъра. Около Централна гара няма подстъпи към ул. 202, на която в момента на мястото на бившия вагонно-ремонтен завод "Георги Димитров" се изграждат новите търговски центрове.
Целта е да се подобри градският транспорт в София и да се намали използването на лични автомобили.
Как да убедим населението да използва услугите на обществения транспорт?
Някои от мерките са:
- Да се повиши безопасността
- Коренно да се променят хигиенните условия
- Централна жп гара, Централна автогара, предгаровият площад "Ротондата", МГТ и метрото да бъдат свързани в едно цяло, с места за пазаруване, хранене и др.
- Възстановяване на жп гара Захарна фабрика.

Доц. Симеон Ананиев, заместник-председател на сдружение "Клъстър Зелен товарен транспорт" и председател на АБЖП + снимка
Вече има нова структура на живот и придвижване на хората. В страната ни се оформят около 3-4 големи мегаполиса - София, Варна, Пловдив и Бургас. Има и 3-4 по-малки града с икономическо значение - Стара Загора, Плевен, Велико Търново, Русе. Хората пътуват между тези градове основно с автомобили. Не е реалистично да смятаме, че много от тях ще се върнат към железниците. В обстановката на новата мобилност за препоръчване е европейският модел - изграждане на локални железници на около 50 км около големите градове и свързването им с градския транспорт на съответния град. Добре е и ние да направим това, за да могат хората да идват на работа в големия град от прилежащите към него сателити. Този модел може да се приложи и за другите големи градове. Много хора ще се качат на влаковете, ако пътуването е комфортно.