В България новата градска мобилност има политически и икономически смисъл.
Как се стигна до нея?
Промените през 1989 г. качиха хората в стари европейски автомобили, които със задълбочаването на прехода ставаха за част от водачите все по-бързи, все по-мощни и доведоха до построяването на магистралите. Междувременно железниците западнаха и хората, които скромно държаха на релсовия транспорт, слязоха от влаковете и се качиха в автобусите. Някои от тях - със средно запазени, средно мощни и средно бързи автомобили, се качиха на аутобаните, за да направят трафик по магистралите.
Какво стана в градовете?
В някои от тях градският транспорт западна и се разпадна, но с годините и еврофондовете стъпи на краката си. В София построиха метрото. Тези, които бяха привързани към железницата, слязоха в подземния й брат. Останалите обаче останаха на повърхността в автомобилите.
Как да ги склоним да използват градския транспорт?
Лесният отговор е да направим транспорта точен, привлекателен, да има транспортни хъбове, да се прехвърляме с лекота от едно превозно средство на друго.
Как ще стане това?
Трудните отговори дават експертите - комуникатори, жп инженери, икономисти по транспорта, и администрацията. Добрият опит ни показват в Лондон, Виена, Доха. Оттам черпим опит за новата българска градска мобилност.