Какво е становището на БАИС по подготвяните промени в нормативните актове в областта на ЕЕ за проектиране, изграждане и обновяване на сгради в съответствие с изискванията на Директивата 2010/31/ЕС?
- Действащата в момента нормативна уредба в областта на енергийната ефективност на сгради и в частност Наредба №7 на МРРБ от 2004 г. за енергийна ефективност, топлосъхранение и икономия в сгради дава методика за проектиране, чрез която към една вече проектирана сграда в част "архитектура" се добавя част "енергийна ефективност" (изпълнявана от проектант по ОВК), без участието на архитекта, както и на проектантите по останалите части на проекта. Това безспорно е в основата на един неефективен процес на проектиране на сградата във всичките му фази (идеен, технически и работен проект), в който проектантът по част ОВК решава сам проблемите, свързани с енергийната ефективност. За съжаление този недостатък на действащата нормативна уредба се повтаря и в предложения за обсъждане проект на Министерството на инвестиционното проектиране за актуализиране на нормативни документи, свързани с енергийната ефективност на сгради. С такива нормативни документи по същество се нарушава принципът за т.нар. интегрирано проектиране в процеса на разработване на проекта за енергийна ефективност на нови и повишаване на енергийната ефективност на съществуващи сгради. Не е нормално още във фаза "Идейна" на проекта архитектът и специалистите по части ОВК и ЕЛ  да не бъдат в интерактивна връзка, при което ролята на архитекта да бъде водеща. За съжаление това е реалната практика у нас в последните години и тя е предпоставена от методите за проектиране, застъпени в действащата Наредба №7/2004 г.  Това е по същество и една от  основните причини за един формално разработен проект в част "Енергийна ефективност". В редица развити европейски страни нормативните документи, свързани с проектирането на енергийната ефективност на нови и съществуващи сгради, започват с част "Строително–физическа", чрез която във фаза "Идеен проект" архитектът разработва концептуално вида и структурата на ограждащите елементи на сградата (фасадни стени, покриви, остъклени части и други). След това на база част "Топлотехническа" на нормативния документ проектантът разработва по част ОВК проблемите, които се отнасят до икономията на енергия при експлоатацията на сградата.
В този смисъл БАИС настоява пред МИП неговите компетентни органи да насочат своите усилия към създаване на нов нормативен документ, отнасящ се до енергийната ефективност на сгради, който реално да допринася за икономията на енергия през експлоатационния им период. Актуализирането на съществуващата нормативна база в последните десет години показа своята несъстоятелност в процеса на проектиране и изпълнение на нови и при обновяване на съществуващи сградис повишена енергийна ефективност.
 
Какви са проектантските и бизнес възможности за преминаване от енергийноефективни към "почти нулево енергийни" сгради?
- Проектантските и бизнес възможности за изпълнение на "почти нулево енергийни сгради" може да се приеме, че ще бъдат факт, когато се разполага с нови нормативни документи, за които вече беше споменато по-горе, отнасящи се до проблемите на този тип сгради. Както е известно, в обозримите няколко години това ще бъде стандартът, който ще се налага в страните от Европейския съюз.  Съвсем резонно е през 2014 г., при актуализирането на нормативната уредба в областта на енергийната ефективност на сгради у нас, именно това да бъде целта – постигане на сгради с потребление на енергия, близко до нулевото.
 
Какви са според вас най-често допусканите грешки при разработване на проектна документация за ЕЕ обновяване на сгради?
- При разработването на проектната документация за енергийното обновяване на съществуващите сгради в никакъв случай проблемът не трябва да се търси в качествата на първоначалния проект на сградата. Това по категоричен начин е доказано от практиката в Германия при енергийното обновяване на сгради в последните 15 - 20 години. За да може да се разработи действително проект за енергийно обновяване на съществуващи сгради, е необходимо той да бъде комплексен по всички части: "Архитектура", "Конструктивна", ВК, ОВК, ЕЛ и други. Специално в частта на проекта "Енергийна ефективност" практиката у нас в последните години показва, че той се разработва без необходимата база данни, отнасяща се до действителното състояние на ограждащите елементи на сградата. С това по същество не се спомага за постигането на съществена икономия на енергия по време на бъдещата експлоатация на сградата. Освен това, както беше подробно изложено вече, проектната документация по част "Енергийна ефективност" трябва да се базира на нормативна база, в която съществува нов подход при проектирането, елиминиращ недостатъците на съществуващата такава в момента.