Стадионите се превръщат в социален, икономически, културен и спортен център на града. Управлението им е сложна задача, която изисква комплексна и стратегическа визия. Те трябва да са състоятелни едновременно в икономически и в екологичен план.
От екологична гледна точка трябва да имат минимален разход на енергия, от икономическа – да максимализират приходите.
Изграждането на подходящата транспортна инфраструктура е другият ключов фактор за пълноценно използване на футболните стадиони. Трябва да се направи бизнес план кой и как ще използва собствеността и в какви сфери ще се насочат най-много усилия за привличане на дадени активности. Това е нужно с цел новоизградените и обновените стадиони да не остават празни и неизползвани през по-голямата част от годината. Като най-пресен пример могат да бъдат дадени стадионите в Южна Африка, които няма как да бъдат напълнени със зрители.

История
Капацитетът на първия олимпийски стадион в древна Гърция достигал 45 000 души. С идеята за възраждането на олимпийските игри през 1894 г. се утвърдила важността на спорта за модерната епоха. Отначало стадионите нямали архитектурна стойност, били некомфортни и без удобства. Първата генерация по-различни футболни стадиони произлиза от края на 50-те години на 20 век. В резултат на развитието на телевизията през този период все повече зрители предпочитали гледането на мач вкъщи. Това предразположило към изграждането на трибуни със седящи места, покриви, защитаващи зрителите от метеорологичните условия, тоалетни и места за хранене. Като основен проблем се явявала безопасността на хората вътре в стадиона.
Стадионите днес се превръщат в силно желано място за реклама от спонсори и големи компании и се превръщат в градски център - катализатор за развитие на съседните територии и на цялата градска структура.

Влияние върху градската структура
Дебатите за влиянието на стадионите върху градската структура се фокусират върху това, че средствата за нови съоръжения трябва да съответстват на потенциалите, които се откриват за бизнес, за възможностите за създаване на нови работни места. Изследвания на ниво квартал оценяват, че стадионите са ключови фактори и оказват огромно влияние в процесите на обновяването на градовете.
Двата основни вида спрямо разположението са в градската структура и в покрайнините.
Един от най-големите плюсове на стадионите в покрайнините е пространството за паркинг на принципа на моловете – съоръжение за много посетители, заобиколено от всички страни от надземни паркинги, което ограничава естественото развитие на територията и интегрирането на други дейности, които биха привлекли повече хора и биха донесли повече приходи.
Зоната на крайградския стадион обикновено се превръща в огромно пространство без чести събития и пустеещо през по-голямата част от годината, като в повечето случаи хората идват само за футболната среща и не допринасят за местната икономика.

Функционални елементи и изисквания
- Разположение и достъпност
Стадионът трябва да бъде разположен на такова място в градската структура, което е достатъчно голямо да осигури пространство за външна циркулация на хора и дейности и достатъчно място за паркиране и обслужващи функции.
- Ориентация
Под внимание трябва да бъде взето разположението на слънцето и преобладаващите метеорологични условия.
- Капацитет
Да бъде определен спрямо необходимостта на градската среда и поставените цели за развитие.
- Мултифункционални стадиони
Да могат да приемат и други спортни и културни събития.
- Безопасност
Качеството и комфортът зависят от наличните финансови средства при спазване на основни осигурени нива на безопасност.
- Транспорт
Транспортният достъп е от изключителна важност за осигуряване на зрители.
- Размери на терена
Препоръчителните размери на ФИФА за игралното поле са дължина 105 м и ширина 68 м, като варират между 45-90 м за ширината и 90-120 м за дължината.

*Урбанист Ангел Бондов беше отличен от Градът Медиа Груп като дипломант с отлични резултати за випуск 2012, текстът е на основата на неговата дипломна работа