Архитектурен дебат ГРАДЪТ
На тема: "Архитектурата на кризата"
Модератори: Венета Кръстева, управляващ партньор на "ГРАДЪТ медиа груп", и Деян Тодоров, програмен директор на "ГРАДЪТ медиа груп"
Място: галерия "Гама дизайн"

РЕГЛАМЕНТ
Участниците в кръглата маса са условно разделени на две групи. Първата се съсредоточава върху силните страни в изходната позиция за архитектурата в България днес и възможностите за развитието й. От страната на оптимистите са: архитектите Иво Пантелеев, Раймондо Флакомио, Пенка Станчева, предприемачът Аркадий Чорбаджийски и консултантът Георги Киров.

Какво направи пазарната и икономическата криза за архитектурата? Има ли нещо положително?
 
Иво Пантелеев: Със сигурност има положителни страни.
Архитектура на кризата – едва ли може да има такава дефиниция, но със сигурност през тези няколко години ние се отрезвихме и имаме повече време и причини да мислим и да осъзнаваме осъзнато един продукт.
В условията, в които се намираме сега, имаме възможност да разсъждаваме и да търсим идеалната страна в професията архитектура. Тя винаги е била водеща, но увлечени в правенето на квадратни метри и постигането на преди всичко количествени показатели, не мисля, че можехме да извадим напред като приоритет качеството.
Със сигурност сега ние сме наясно, че знанията, ноу-хауто, технологията на мислене, тази скрита страна в проектите, която винаги я е имало в по-напредничавите общества, е особено важна и тя в крайна сметка е много по-съществен елемент от формата, от визуалната изява, която винаги ни движи и (с която) се опитваме да бъдем различни.
Това са няколко маркера, които със сигурност са позитиви.
Позитив за обществото в контекста на нашата страна е, че тези метастази, които обхванаха страната – Черноморието, почти изцяло нашите курорти, цели участъци от големите градове – всъщност вече не могат да се развиват. Това, което със сигурност инвеститорите – предприемачи или тези, които възлагат проекти за себе си, правят, е да са ориентирани към един краен резултат и поведение на сградите.
Осъзнаваме, че средата е по-важна, отколкото самите артефакти – сградите. Това също е позитив.
 
Раймондо Флакомио: В момента на т.нар. глобална криза – даже епохална криза – за съжаление не циклична, сме в момент, в който всички пластове на икономиката се мърдат и не се знае къде ще спрат. Аз имам още много въпроси занапред.
Единственото, което в момента мисля, че е добро, е, че може да се стимулират архитектите да се даде максималното, за да не загинат те и тази естетика и възпитание, която архитектурата давана всички, които не са архитекти. Стимулът е голям, може би най-големият за последните години. Това трябва да ни даде кураж и огромна енергия. Виждате, че продължаваме да съществуваме, дори да сме по-малко, отколкото преди три-четири години. Трябва да продължаваме да търсим кефа, да опитваме и да запалим инвеститорите с кеф. Инвеститорът, архитектът, понякога и строителят, ако успеем да се запалим един друг, нещата стават добри.
 
Пенка Станчева: За мен е несвойствена ролята на оптимист. В предишните дебати, на които бях участник и свидетел, за мен беше много интересен един панел, на който бяха събрани всички млади звезди на родната архитектура, част от които са тук. За мен беше страшно важно да чуя как те седят заедно, как ще дефинират собствените си гледни точки към тази объркана ситуация, в която е всеки от нас. Впечатлението ми беше, че всеки от тях като скулптор е завършил достатъчно много творби и е доказал сам на себе си, че е успешен скулптор. Ние имаме една архитектура и отвътре, и отвън, къде по-добра, къде не, къде с общ компромис от всички участници, къде без, всеки някой е доказал нещо на себе си от т.нар. успешни архитекти. Сега сякаш всички тези хора започват да говорят за средата, започват да изискват да се случват някакви неща на тема среда. Дори самата тема конкурси, която пак е един от сюжетите, които се лансират напред, за мен като разбиране е това желание: добре, обаче моят двор не свършва до моята ограда, искам още една стъпка отвъд оградата, поне на тротоара.
Колкото и да съм на страната на оптимистите, чувам тотално мълчание и абсурдно поведение от страна на тези, от които зависят тези проекти. Темата за градската среда е много сложна и не виждам никакво смислено и положително развитие за нея на този етап. Ще цитирам два проекта: за закриването или покриването на "Витошка" и плочникът срещу паметника на съветската армия. Това са два проекта, които общината направи. Браво, страхотни! Който познава проекта за Кирковския пазар, също браво на общината, много напредничав проект.
Всеки ще ми каже, че е по-добре от сегашните сергии. Аз не искам да е по-добре от сегашните сергии, а да е много-много по-добре от сегашните сергии, адекватно на всичко, което се случва на 100-200 километра, в бивши социалистически страни около нас.
По темата за качеството мечтая за инвеститора, който, освен че ще намери идеалната локация и ще плати пет торби пари вместо една торба пари за тази локация, да направи H светло (светла височина) минимум 3.20 (метра) и хол 120 квадрата. Аз така разбирам архитектурата на кризата, за да може да си избие все пак парите.

Деян Тодоров: Добра отправка точка за следващия говорител.
Аркадий Чорбаджийски: Архитектурата е строго индивидуална за всеки предприемач. Едни искат да реализират едни неща, други – други. Формулата в момента на пазара е много високо качество, много добра архитектура и много ниски цени, което е доста тежко за предприемача, а и за архитекта.
 Тя не е най-добрата да се печелят пари, но в момента и нулата е печалба, защото работим на пазара, което е лукс.
Има много неща, които трябва да се променят в нашето законодателство. Например да има едни минимални височини, които да станат задължителни. Имам предложение и да започнем да оценяваме не квадратура, а кубатура, така че самите предприемачи да имат възможността да бъдат стимулирани да правят наистина по-качествени сгради. Ако това се случи, ще бъде в полза и на архитектурата.
Ситуацията в момента е доста отрезвяваща. Доста хора от неработа натрупват една страхотна енергия. При мен постоянно идват различни архитекти и виждам, че има огромно желание за работа, което преди две-три години го нямаше.
Надявам се липсата на работа да накара някои хора да променят начина си на мислене.
 
Георги Киров: Консултантът може да бъде оптимист или песимист в зависимост от целта, но добрият консултант може да бъде само реалист.
Въпросът беше какво оптимистично е донесла кризата. Аз се сещам за три неща.
Ако днес се започне проект, той минава през такава цедка, критерии, пресмятане и преценки, че има по-големи шансове да е по-добър от проект, започнат през 2007 г. Позитивът от кризата е, че има разделяне на качества - нещо, което преди поради това, че имаше бум качествено и некачествено, беше горе-долу в една категория.
Сериозен позитив на кризата е, че след 2008 г., когато официално започна, предлагането и строежите започнаха да намаляват. Всичко, което беше построено от 2004 до 2008 г., беше една огромна квадратура, към която инфраструктурата беше неадекватна. Периодът от 2008 г. до сега е време, в което инфраструктурата настига всички тези квадратури. Обективно е да се отбележи, че след 2008 г. има по-интензивен строеж на инфраструктура под формата на нови, подобрени улици, метро и др.
Трябва да се радваме, че бумът до 2008 г. свърши, тъй като той много често създаваше грешен продукт, сгради, които бяха бързо и некачествено строени, бързо комерсиализирани под формата на отдаване под наем и продажби и голяма част от резултата го виждаме сега. На офисния пазар в София имаме поне 30% празни сгради. Трябва да се радваме, че периодът на нашия пазар, в който се строеше твърде бързо, без да се преценя, е преминат.