Младите урбанисти и архитекти - дипломанти от Университета по архитектура, строителство и геодезия випуск 2012, се изправят пред нерешените проблеми на българските градове, отстояват каузи и защитават професионални и граждански позиции.
Обучавали се във време на значим спад в строителството след мощния строителен размах отпреди 3‐4 години, те са идентифицирали значими урбанистични проблеми и са формулирали своите предложения за стратегически подходи и оперативна намеса в средата.

Разработките им са върху актуални теми - възможностите за развитие на Северозападния район на планиране, трафик моделите и развитието на урбанизираните територии, панелните жилищни комплекси, сезонност и туристическо планиране, атрактивност и проблеми на южните квартали на София, кв. "Захарна фабрика" и възможностите за развитие на района.

Отличниците на випуска са архитектите Десислава Михайлова, Цветелина Георгиева, Павлина Вардулаки и Васил Шарланов, магистрите урбанисти Николай Енчев, Неделчо Иванов, Силвия Чакърова.
Отличени от "ГРАДЪТ Медиа груп" бяха урбанистите Магдалена Кирчева, Биляна Гелева, Борис Михайлов и Нина Боева.

Випуск 2012 е достоен за всяко европейско висше училище по архитектура и урбанизъм, коментират техните ръководители от УАСГ.

Намаляването на броя на студентите по архитектура ще повиши качеството на образованието и ще съответства на реалните потребности от специалисти, въвеждане на степенно образование по архитектура, подобряване на работата с по‐талантливите студенти, профилиране на дипломирането по урбанизъм, препоръчват преподавателите.

В крайна сметка бъдещите урбанисти и архитекти са готови за предизвикателствата да навлизат в проектирането и реалната работа, коментираха преподаватели и гости по време на церемонията по връчване на дипломите на 26 април в аула "Максима" на УАСГ.

Доц. д-р арх. Асен Писарски, декан на Архитектурния факултет
Випуск 2012 има своя специфичен облик
През редовната дипломна сесия 2012 г. в Архитектурния факултет на УАСГ се дипломираха 140 архитекти и 20 урбанисти. Може определено да се твърди, че випуск 2012 има своя специфичен облик, отличаващ го от предишните, не само защото е в знаменателната година на 70-ия юбилей на нашия университет. Налице е рядко срещаната в последните години сплотеност, чувство за общност, смелост и заслужено самочувствие, основано на получената солидна подготовка.
Постигнатото високо ниво на дипломантите по специалностите "Архитектура" и "Урбанизъм" от випуск 2012, демонстрирано убедително по време на дипломните защити, дава основание за заслужена гордост. Нещо повече - випуск 2012 би бил достоен за всяко европейско висше училище по архитектура и урбанизъм. Тази съизмеримост с европейските критерии и практики в областта на висшето образование по архитектура и урбанизъм е плод на все по-широкото отваряне към Европа, на ползотворните контакти със сродни учебни заведения от Германия, Франция, Австрия, Великобритания, Испания и други европейски страни. Студентската мобилност, реализирана по европейските образователни програми, се превръща във важна част от учебния процес и допринася за повишаване на нивото на образованието. Обучението в европейски висши училища за един или два учебни семестъра дава възможност на студентите да получат нови знания, да допълнят и обогатят своята визия за професията.
Същевременно това е и една проверка на стойността на познанията, получени в нашия факултет, оценени в една различна образователна среда, проверка, даваща основание за по-голяма увереност и самочувствие, безусловно необходими за разгръщане на творческия потенциал на бъдещите архитекти и урбанисти. 
Убеден съм, че този висок потенциал ще бъде реализиран и нашите доскорошни ученици от випуск 2012 ще издигнат още по-високо престижа на професиите архитектура и урбанизъм.

Доц. д-р арх. Елена Димитрова
Дипломантите идентифицират значими урбанистични проблеми
В защитените през последните години дипломни работи наблюдавам с удовлетворение и с надежда нарастващата чувствителност на младите колеги към актуалните теми на днешния български ден, стремежа им да изследват връзките между социалните и пространствените измерения на града, желанието им да осмислят градския процес в по-широка европейска перспектива.
Тазгодишните дипломни работи представят множество интересни теми и разнообразни акценти в много широк диапазон - от интегрираното планиране на регионално ниво (Николай Енчев) и трансграничното управление на териториите (Саид Хамаме), през проблематиката на градската мобилност (Неделчо Иванов, Борис Михайлов, Галина Атанасова) и открояването на урбанистичните шансове за българска културна столица на Европа през 2019 (Любомир Михайлов) до възможностите на днешния български град да предостави на най-малките си жители безопасна и пълноценна среда за израстване и изява (Петя Железова). Интересно е да се анализират дипломните работи, чиито автори осъществиха по един семестър т.нар. студентска мобилност в рамките на европейска програма "Еразъм" в партньорски университети на УАСГ.
Бих откроила три дипломни работи с различен тематичен фокус и авторски подход, но с обединяващо ги зряло отношение към разглежданата проблематика, професионално владеене на съвременни урбанистични методи и инструменти за анализ и цялостна концептуална постановка, от които съвременната българска урбанистична практика би могла да почерпи ново вдъхновение: работата на маг. урб. Силвия Чакърова, посветена на преструктурирането и обновяването на панелните жилищни комплекси в София (с конкретен казус жк "Люлин"); работата на маг. урб. Неделчо Иванов, фокусирана върху моделирането на градския трафик и практическото му приложение в конкретните условия на град Бургас (дипломен семестър при съвместно фламандско-българско ръководство и успешна вътрешна защита в Университета на Гент); и работата на маг. урб. Магдалена Кирчева, изследваща възможностите за повишаване на конкурентоспособността на град София чрез създаване на благоприятна среда за развитие на креативните индустрии в нуждаещите се от обновяване и нов шанс изоставени индустриални зони на града (с казус "Захарна фабрика", София).
Основен принцип, заложен още при създаването на програмата по урбанизъм, е изискването ни дипломантите сами да изберат темите на дипломните си работи и да обосноват своя избор – считаме, че умението да бъдат откроени актуалните проблеми в българското урбанистично развитие и да бъдат поставени те в контекста на европейските и световните процеси е важен момент във формирането на професионалната позиция на урбаниста. Според мен дипломантите от випуск 2012 успешно се справиха с тази своя задача – идентифицираха значими урбанистични проблеми в днешния труден български  ден и професионално формулираха своите предложения за стратегически урбанистични подходи и оперативна намеса в пространствената среда. 
Убедена съм, че висшето образование не просто дава професионални знания и умения - образователният процес в университета поставя основата, възпитава отношение към ценности, създава предпоставки за критично мислене и за дългосрочно творческо развитие в динамично променяща се обществена среда.

Доц. д-р арх. Георгий Станишев
Архитектът трябва да бъде скроен нашироко, за да бъде подготвен за всичко
Все повече студенти се ориентират към историко-теоретичната проблематика на архитектурата. Развива се самостоятелен жанр на дипломни работи с експериментална и концептуална насоченост. Това не само отразява кризисната ситуация в строителния бранш, но и постепенно съзряващия глад за визионерни представи за бъдещето, които като цяло отсъстваха от архитектурния дискурс в последните години... Години, занимаващи се с "вечното настояще" по думите на Ж. Бодрияр.
Редица дипломни работи се ориентират към нови архитектурни формати и типологии... Така например работата на Катрина Васева експериментира с хибридизация между мост и сграда... Работата на Цветомир Джерманов проучва възможността да се направи технологичен подвижен под в централния двор на УАСГ, като по този начин университетът да получи едно универсално и гъвкаво пространство, което се адаптира към потребностите на момента и служи за един вид многофункционален площад на университетския комплекс. Между другото подобна - но по-простичка - система бе използвана в оригиналния проект за сградата за центъра "Помпиду" в Париж от Ричард Роджърс и Ренцо Пиано... 
Както вече казах, акцентите и интересите постепенно се изместват от практицизма на строителната индустрия към философско-теоретичното осмисляне на ролята на архитектурната професия. Развива се още едно направление, свързано с екологичните и хуманитарните интереси на днешния ден... В момента ръководя работата на дипломант, който се стреми да възстанови позабравените практики на мини-макс архитектурата от сферата на фолклорните, народните архитектурни традиции на различни географски региони и култури и да ги приложи в своя проект за биоклиматична самоорганизираща се система на ново рекреационно селище, направено само с локални материали. 
В това отношение архитектурата се връща към централната си позиция на един вид регулатор и изразител на тенденциите, определящи нови ценностни представи за качествата на живота. В тази сфера се срещат понятия от миналото и от настоящето като ценностни системи и лайфстайл...
В архитектурната култура се завръща вкусът към утопията. Вероятно това произтича от липсата на усет за перспектива на днешния свят...
За срещата на бъдещите архитекти и урбанисти с практиката - зависи от това какъв ще бъде светът утре... Архитектът днес трябва да бъде кроен нашироко, за да бъде подготвен към всичко.

Доц. д-р арх. Валери Иванов
Необходима е по-комплексна и по-многопрофилна подготовка на студентите
Считам, че завърши още един випуск високообразовани и с добра професионална квалификация специалисти.
Основна отличителна черта на випуска е, че той се обучаваше във време на значим спад в строителството, последвал мощния строителен размах отпреди 3-4 години. Това доведе до следните основни особености в образованието:
• Поради липса на работа в проектантските фирми студентското присъствие в учебните зали значително нарасна, което неминуемо се отрази позитивно върху образователния процес.
• Наложи се необходимостта от по-комплексна и по-многопрофилна подготовка на студентите, която да им позволи оптимална адаптация към динамиката на потребностите в строителната и проектантската дейност.
• Значително се ограничи съществуващата добра възможност за практическото усъвършенстване на студентите в условията на реална работа в проектантските фирми.
Мисля, че дипломното проектиране в катедрата все по-убедително се ориентира:
• За специалност "Архитектура" – към значими градоустройствени проблеми на съвремието: енергоефективно екологично градоустройство, морски и планински рекреативни комплекси, съвременни модели на обитаване. Бих отличил дипломните проекти на арх. С. Бахчеджиан, арх. Д. Бакалов, арх. П. Матанов, арх. М. Сариев.
• За специалност "Урбанизъм" – към европейския контекст на актуални български проблеми: финансиране и регионално развитие, туристическо планиране, градско възстановяване, интегрирани транспортни системи и др. С удоволствие ще посоча дипломните работи на урб. Н. Енчев, урб. С. Чакърова, урб. М. Ангелова.
Бих формулирал и някои препоръки, свързани с образованието и дипломното проектиране в специалностите "Архитектура" и "Урбанизъм":
• Намаляване на броя на студентите по архитектура.
• Въвеждане на степенно образование по архитектура. Реално практиката няма потребност от такъв голям брой висококвалифицирани кадри. Необходими са и специалисти с по-ниско ниво на квалификация.
• Значимо подобряване на работата с по-талантливите студенти. Те са бъдещият двигател на съвременните български архитектура и урбанизъм.
• Профилиране на дипломирането по урбанизъм в различни направления – например в устройственото планиране, в регионалното развитие, в административното управление.

Гл. асистент д-р арх. Милена Ташева–Петрова
Бъдещите урбанисти са подготвени за пилотни проекти като интегрираните планове за градско възстановяване и развитие
Считам, че завърши още един випуск високообразовани и с добра професионална квалификация специалисти.
Основна отличителна черта на випуска е, че той се обучаваше във време на значим спад в строителството, последвал мощния строителен размах отпреди 3-4 години. Това доведе до следните основни особености в образованието:
• Поради липса на работа в проектантските фирми студентското присъствие в учебните зали значително нарасна, което неминуемо се отрази позитивно върху образователния процес.
• Наложи се необходимостта от по-комплексна и по-многопрофилна подготовка на студентите, която да им позволи оптимална адаптация към динамиката на потребностите в строителната и проектантската дейност.
• Значително се ограничи съществуващата добра възможност за практическото усъвършенстване на студентите в условията на реална работа в проектантските фирми.
Мисля, че дипломното проектиране в катедрата все по-убедително се ориентира:
• За специалност "Архитектура" – към значими градоустройствени проблеми на съвремието: енергоефективно екологично градоустройство, морски и планински рекреативни комплекси, съвременни модели на обитаване. Бих отличил дипломните проекти на арх. С. Бахчеджиан, арх. Д. Бакалов, арх. П. Матанов, арх. М. Сариев.
• За специалност "Урбанизъм" – към европейския контекст на актуални български проблеми: финансиране и регионално развитие, туристическо планиране, градско възстановяване, интегрирани транспортни системи и др. С удоволствие ще посоча дипломните работи на урб. Н. Енчев, урб. С. Чакърова, урб. М. Ангелова.
Бих формулирал и някои препоръки, свързани с образованието и дипломното проектиране в специалностите "Архитектура" и "Урбанизъм":
• Намаляване на броя на студентите по архитектура.
• Въвеждане на степенно образование по архитектура. Реално практиката няма потребност от такъв голям брой висококвалифицирани кадри. Необходими са и специалисти с по-ниско ниво на квалификация.
• Значимо подобряване на работата с по-талантливите студенти. Те са бъдещият двигател на съвременните български архитектура и урбанизъм.
• Профилиране на дипломирането по урбанизъм в различни направления – например в устройственото планиране, в регионалното развитие, в административното управление.