В края на 2011 г. министерството на регионалното развитие публикува предложения за изменение на редица важни за строително-инвестиционния сектор законови актове.

Предвидените изменения в ЗУТ са най-спешните,
получени след обсъждане и разглеждане в работната група към МРРБ на основните предложения на браншовите организации. Както беше обявено, генералните промени ще бъдат направени чрез написване на нов закон. Сегашните изменения целят усъвършенстване на процедурите в инвестиционното проектиране, строителството и въвеждането в експлоатация на строежите, облекчаване на административните пречки пред бизнеса. Предлаганите изменения са свързани с реформа в областта на стратегическото устройствено планиране и на стратегическото планиране на регионалното развитие. Предвижда се те като ключови елементи на един и същ процес да се регламентират в един закон – за регионалното развитие, който да уреди разработването, приемането, финансирането, актуализирането на документите за стратегическото устройствено планиране и стратегическото планиране на регионалното развитие, както и въпросите, свързани с наблюдението и оценката на изпълнението им. Предвижда се документите за пространствено развитие да бъдат по-опростени, но със засилена стратегическа ориентация и отчитане перспективите за пространствено развитие на ЕС.
Проектозаконът предвижда разграничаване на правомощията на контролните органи на общинските администрации и на Дирекцията за национален строителен контрол.
Основните цели на предлаганите промени в

Закона за устройството на Черноморското крайбрежие
са свързани с облекчаване на процедурите за концесиониране на морските плажове, регламентиране дейностите по финансиране и контрол на договорите за наем, подобряване на контрола по изпълнение на договорите. Измененията регламентират безплатен пешеходен достъп до морските плажове и включването на дюните към тяхната територия.
Предлага се 10% от наемната цена да се внасят в бюджета на областния управител, като тези средства се разходват за процедури за отдаване под наем на морски плажове, контрол по изпълнение на договорите, предупредителни табели и санитарно-хигиенно поддържане на неохраняеми плажове. 50% от приходите от концесии и наеми ще се превеждат на общината за благоустрояване на прилежащите територии.

Законопроектът за изменение на Закона за пътищата
цели прилагане на съществуващите доказани добри европейски практики, ще се уеднаквят понятията и тяхното приложение, дефинира се и понятието "скоростен път". Предлага се за изместването на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура при проектирането на автомагистрали и скоростни пътища да се прилагат редът и условията за национални обекти. Забранява се изграждане на рекламни съоръжения в обхвата на пътя и в обслужващата зона на автомагистрали и скоростни пътища, а за първи, втори и трети клас пътища - за по-малко от 8 м разстояние.

В Закона за кадастъра и имотния регистър
се предлага възможност в кадастралната карта да бъдат отразявани зоните на ограничения върху поземлените имоти, произтичащи от сервитут или ограничение от нормативен или административен акт.
Прецизира се редът за придобиване на правоспособност за извършване на дейности по геодезия и кадастър.
Създава се възможност за райони в неурбанизирани територии да се създават кадастрална карта и кадастрални регистри въз основа на данни от картите, одобрени и поддържани по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, ако отговарят на определени изисквания за точност.
Проектозаконът регламентира услугите, които Агенцията по геодезия, картография и кадастър предоставя - официални удостоверителни документи и справки в цифров, графичен и писмен вид. За удобство на гражданите се създава възможност официалните документи да бъдат издавани от всяка служба по геодезия за цялата територия на страната. Скиците и схемите, предоставени на нотариус чрез отдалечен достъп до информационната система на кадастъра и имотния регистър, ще имат силата на официален удостоверителен документ, издаден от агенцията.
В началото на годината МРРБ публикува проект за

промени в Закона за водите с цел реформиране на отрасъла "Водоснабдяване и канализация".
Таксите за водоползване ще се обвържат с инвестициите, направени от съответните общини за изграждане на водопроводната и канализационна мрежа, така че след 2015 г. държавните такси в изрядните кметства да не бъдат увеличавани. Предложението е направено от министрите на околната среда и на регионалното развитие с мотива, че това е подходящ финансов инструмент за стимулиране на общините при изграждане на водната и канализационната инфраструктура. Предлага се още една промяна в тарифата за водоползване - тарифите да са на база отчитано количеството на фактурираната питейна вода, за която ще се заплаща таксата, а не за целия воден ресурс.

Законът за публично-частното партньорство
ще бъде съвсем нов. Той е внесен в Народното събрание с водеща комисията по бюджет и финанси и дори премина през всички комисии на първо четене със сериозни забележки от юристите на правната комисия, което означава, че голяма част от включените постановки може да не останат между двете четения. В момента предстои вкарването му в дневния ред на пленарните заседания и първото му гласуване по принцип в пленарната зала.
В момента Законът за обществените поръчки не съдържа правила за възлагане на комплексни обществени поръчки, които да съчетават строителството на обекти на техническата или социалната инфраструктура с нейното последващо управление, поддържане и предоставяне на услуги от обществен интерес. Там има ограничение на продължителността на договорите от 5 години, не се съдържат правила и за прилагане на формата на сътрудничество, която е придобила гражданственост, така нареченото институциализирано публично-частно партньорство, която се състои в създаването на смесени публично-частни предприятия.
От друга страна, Законът за концесиите стриктно регулира случаите, придържа се към хипотези на концесия за строителство и концесия за услуга, като се ограничава до случаите, при които възнаграждението на частния партньор се състои в получаване на приходи от потребителите на услугата от обществен интерес. Възможността за доплащане от страна на публичния партньор, която съществува в европейското законодателство, остава нерегулирана.
Проектът дефинира понятието публично-частно партньорство, посочва формите на реализация на публично-частно партньорство - концесия за строителство или услуга, и новия вид партньорство, партньорския договор, който ще се сключва за публично-частно партньорство, при който частният партньор не получава приходи от потребителите на дейността с обществен интерес.
Предвижда се възможността за предоставяне на финансова подкрепа от страна на публичния партньор, допълнителни плащания, заеми, гаранции и други компенсационни механизми за договорите, които не генерират приходи за частния партньор, както и възможност за комбиниране на финансиране от държавните или общинските бюджети и от фондовете на Европейския съюз. Въвежда се и институциализираното публично-частно партньорство в българското законодателство при отчитане на добрите европейски практики в тази сфера.
Регламентирано е, че при изпълнение на договора за публично-частно партньорство страните поддържат икономически баланс на договора, който трябва да е налице във всеки етап от договора с механизми за коригирането му в интерес и на двете страни.

Текстовете на предлаганите законопроекти са публикувани на интернет страницата на МРРБ и на Народното събрание.