От миналото в настоящето и към бъдещето ни развеждат изложбите на SAWeek тази година. Провокират желание всеки да открие сам за себе си истински стойностното и непреходното в архитектурата, а въпросът е доколко архитектурата може да промени света. И така може би докато намерим непреходната истина...

Върху един от най-интересните стилове на XX век хвърля светлина изложбата
"Чешкият архитектурен кубизъм" (1).
Експозицията от 23 пана в Чешкия културен център може да бъде посетена до 11 ноември.
Черно-белите снимки от архитектурния фотограф Естел Хавлова разказват историята на уникалното направление, чийто начален период трае от 1911 до 1914 г. Картините "Музикантът" и "Чаша, вестник и бутилка вино" на Пабло Пикасо на първото табло имат основна заслуга за зараждането на чешкия кубизъм. Със същността на направлението запознават примери от работата на пражкия архитект Павел Янак, положил теоретичните основи на стила. Малко по малко експозицията разкрива характерните черти на кубизма, като показва представителни творби от художественото изкуство, архитектурата и дизайна – картини, скици, чертежи, сгради и мебели. Тази разходка в миналото сред сградите на един доскоро позабравен стил предразполага да потърсим отпечатъка му в днешната архитектура.

Всеки архитектурен паметник на културата е вид материално проявление на идеология в даден период. Творба - олицетворение на непреходни ценности, често не изгубва своята важност. Може ли обаче материална форма, чийто смисъл времето е заличило, да запази стойността си за обществото? Изложбата
"Минало с продължение" (2)
предлага различни погледи върху състоянието и бъдещото развитие на визуалните символи от близкото минало. Експозицията в централната локация - "Перформ бизнес център", е от три части – Forget your past, СОЦМУЗ – визуален музей на социализма, и "Отново на светло". Тя представлява богата селекция от фотографии на Никола Михов, архивни снимки, извадки от вестници, книги и картички. В България днес съществуват над 150 монумента по времето на комунизма. Сред представените са Арка на свободата (връх Беклемето), монумент "Знаме на мира" (София), "Бранителите на Стара Загора", паметник "1300 години България" и др., повечето от тях разграбени и в окаяно състояние на произвола на съдбата.

С течение на времето разнообразието от "пейзажите" в големия град става все по-голямо – от зелени улички до широки булеварди, очертани от внушителна архитектура. Експозицията
"Образите на града" (3)
предлага различни варианти за визия на градската среда в София. Сравняват се сградите, обществените пространства и градоустройството. Идеята е да се предостави възможност за мнения от страна на общината, инвеститори, архитекти и университети. SSRM - L35 arquitectos, "Опера в гр. София" - арх. Георги Сарамбелиев, "Културен център" - арх. Георги Костов, "Residential Park Sofia" - "Линднер България", "Спортно-рекреативен комплекс" - Мариян Денев, са сред участващите проекти. Стремежът е към архитектура и обвързаност със заобикалящата среда, които подканват гражданите да бъдат част от образа на града за изграждане на общественото пространство - приветливо, удобно и за всички.

По завладяващ и свеж начин проектът
"Фрешлатино" (4)
представя творчеството на 14 испански и латиноамерикански архитектурни студиа в "Институт Сервантес" - София, до 1 декември. Динамичната видеоинсталация презентира различните послания – миниатюрни конструкции, странни инсталации, вълнуващо изкуство или пък дръзко вмешателство в сложната структура на днешния град.
Презентацията запознава с архитектура, определена с ново прилагателно - ибероамериканска. Ибероамерика представлява разнообразна междуконтинентална общност от 22 европейски и латионоамерикански страни, в които се говори испански и португалски. Ибероамериканските архитекти показват различни подходи с цел да интерпретират съвременната култура. "А77" се занимава с превръщане на индустриални отпадъци в предмети за ежедневна употреба. Работата на други се ръководи от мнението, че нестабилността и пъстротата изместват категоричността и обективността, като разкриват нови хоризонти. Andres Jaque защитава мнението, че "архитектурата е обществото, представено технологично". Доколко обаче архитектурата може да промени света всеки преценява сам. "Дайте ми да проектирам една всекидневна и ще променя света" - Andres Jaque.