Необходимо е да уточни, че се представя проблем, заложен в основните версии на кода на английски, френски и немски език, който, разбира се, е пренесен и в българския стандарт БДС EN 1992-1-1[ЕС2]. Трябва да се отбележи също, че и двете официални поправки (т.н. "коригендуми") EN 1992-1-1:2004/AC от 16.01.2008 г. и от 10.11.2010 г. на Европейския комитет по стандартизация (CEN) са без отношение към разгледаните тук несъответствия.

1. Обхватът
Проблемът е свързан с определянето и конструирането на напречната армировка, когато е необходима по изчисление и е прието тя да се разполага в ортогонални ивици около колоните в областите на продънване на безгредови плочи. Такова решение е с технологични предимства, а армировката може да е от стремена (фиг.1) или от дюбели с глави (фи.2).
Случаят е разгледан в т.6.4.5(4) и фиг. 6.22 от ЕС2.

2. Текстът на т.6.4.5(4) и фиг.6.22
(4) Критичният периметър, за който не е необходима напречна армировка, uout (или uout,ef - виж фигура 6.22), се изчислява по формула (6.54):
uout,ef=β VEd / νRd,c d (4.54)
Най-външният периметър на разполагане на напречната армировка трябва да е на разстояние не по-голямо от 1,5dв рамките на uout (или uout,ef - виж фигура 6.22).

3. Смущаващите неудачи
3.1. На фиг.6.22 външният периметър uout,ef е дефиниран с постоянна дължина, която не зависи от разположението му (сравни фиг.2 и фиг.3).
3.2. След като не е възможно да се установи разположението на този периметър, не може да се определи и размерът на областта на необходимата по изчисление напречна армировка.
3.3. Изчислената по формула (4.54) дължина само съвсем случайно може да съвпадне с тази, която е фиксирана чисто геометрично.
3.4. Не е съществено, но все пак на фиг.2 се виждат области, за които формално не е изпълнено изискването на второто изречение от т.6.4.5(4).
4. Едно предложение
4.1. В разгледания случай на конструиране съществуват зони, в които тангенциалното разстояние между клоновете на напречната армировка е по-голямо от 1,5d в рамките на основния (базовия) контролен периметър u1 (фиг.4).
4.2. Затова още при първите проверки u1 трябва да се приеме с редуцирана дължина, като се дефинират "неефективни сектори от плочата", ограничени от линиите на разстояние 1,5d/2=0,75d от външните клонове на напречната армировка. Известно е, че подобни сектори се формират и при отвори в плочите. 
4.3. Показаният на фиг.4 външен периметър uout,ef е с проста форма с променлива дължина, която може да се изчисли по ф-ла (4.54) и е хармонизиран с основния u1.  

Забележка: Предложението от т.4 се съдържа и в книгата на автора "Продънване" ("Фатум" ООД, 2011), където е демонстрирано и с числени примери. Тази публикация е повод за дискусия.