Арх. Диков, как оценявате обществените пространства в София?
- Пространства съществуват в момента, само че не са обществени, тъй като не се използват по предназначение. Класически пример е пл. "Батенберг", паркинг върху един от най-хубавите площади, или този между Народното събрание и двореца - също е прекрасно пространство и също паркинг.
Има ред други пространства като подлеза пред НДК, който е изключително добър като възможности и изключително лошо използван и то защото не е направен така, че хората да го харесат.
Задачата ни в следващите години е да направим тези пространства, както и жп линиите и реките, желани и достъпни за хората. Преди три-четири години бях заявил, че не желая да се правят подобрения на входящите трасета към центъра на София. Напротив, моето желание е да пречим на движението, което влиза към центъра, и да изграждаме тангентни трасета. Тогава доста хора го приеха почти като обида. А сега една от основните политики на европейските градове е да пречим на движението, автомобилът да бъде по-трудният, по-скъп и по-бавен начин за придвижване и по метода на непряката принуда хората да бъдат накарани да използват градски транспорт и екологични средства като велосипеди.
 
Кои са основните препятствия пред Столична община да реализира тази стратегия? Защо публичните пространства не се развиват?
- Основните препятствия всички ги знаем - недостатъчно добър административен капацитет, липса на пари, мудна администрация, в много случаи липса на идеи, в много случаи липса на мотивация, в много случаи зле разбрана демокрация и съпротива на определени групи от граждани, за които не е ясно за какво са, но въпреки това са против. Това е една много широко разпространена практика за последните петнадесет години.

Какъв е подходът на общината частните инвеститори да развиват обществените пространства?
- Имаме желание да работим съвместно с бизнеса, но имаме много пречки. На първо място, няма ясна регламентация и практиката дълги години е публично-частните партньорства да бъдат като партньорството между мечката и селянина, т.е. винаги общината да е излъгана. У повечето хора се е натрупало усещането, че при ПЧП общината тя извлича собствена облага с някакъв инвеститор, който прави нещо нередно. Това може да се преодолее при ясен регламент и да е достатъчно прозрачно. Втората пречка е, че самите ние сме създали механизми, които пречат. Например в наредба за Столичната община е записано, че дарители за Столична община нямат право да участват една година и половина в търгове на общината. Кой ще се яви дарител? Той си отрязва възможността да участва в конкурси.
Затова ПЧП в класическия вид, в който се дава възможност на общината да осигури услугата за гражданите, а частният партньор да печели, мисля, че нямаме. Имаме такива срещу някакъв вид реклама или знак, който се поставя от този, който изгражда пространството и поема издръжката и инвестирането. Но това не е ПЧП. Не мога да определя като ПЧП финансирането от една банка на реконструкцията на една градинка срещу поставянето на знака на тази банка в градинката.
 
Каква е ползата на бизнеса от реализирането на качествени обществени пространства?
- Хората, които ползват бизнеса и от които бизнесът печели, използват тези пространства.
 
Какъв е вашият съвет към специалистите, бизнеса и гражданите за подобряване на градската среда?
- Гражданите да спазват правилата. В момента, в който спазват правилата, ще е по-чисто, по-подредено, по-тихо и по-леко за придвижване, защото спазването на правилата създава ред, а редът е единственият начин да се постигнат някакви резултати. Докато хората не се научат да паркират на определените за това места, да не си изхвърлят боклуците на нерегламентирани сметища, нито ще има почистване, нито ще има поправяне на тротоарите, защото след всяко почистване идва два пъти по-голямо замърсяване, а след поправяне - два пъти по-голямо рушене.
Към бизнеса моят съвет е да бъде по-активен към исканията си за регламентацията на ПЧП. Китай е пример за икономическо развитие благодарение на привличането на големи световни компании да инвестират в страната за общото благо.
 
Съществуват ли успешни проекти за управление на публичните пространства в София? Ако не, какво им пречи?
- Не. На този етап аз не мога да кажа, че има успешен проект за управление на публичните пространства. Сега започваме да обръщаме внимание на тези неща. Но съм убеден, че в следващите години ще се появят.