Барселона е град, който не само дава отлична възможност за изучаване на основните тенденции в урбанистичното развитие, но и притежава отличителни черти, които доизграждат специфичния му характер.
През последните 20 години две големи събития - олимпийските игри през 1992 г. и Международният културен форум през 2004, дават шанс на града да претърпи промени.

Местната власт успява да инвестира парични средства в големи инфраструктурни проекти и да се пребори със сериозните проблеми в града. Градското обновление е последвано от културен подход, който предвижда изграждане на висококачествена архитектура, нови музеи и хотели.

Промените са били най-драстични в средновековния град, където удивителният Музей на съвременното изкуство преобразява напълно западащия квартал "Ел Равал".

Радикални преобразувания се наблюдават и в крайбрежния квартал "Побленоу", стара индустриална зона. За да осигури временно жилище на спортистите, Олимпийското селище е построено на мястото на изоставена фабрика.
Блоковете му са изградени по предвидения от Серда начин, но и до днес част от търговските площи на партерните етажи остават празни. Едно от нещата, които могат да се критикуват, е голямото разстояние от централните бизнес райони около площад "Каталуния" и "Зона Алта", но за кмета на Барселона Хуан Клос селище с 60 жители на хектар е пример за това какво не трябва да се прави при планиране на градоустройството.

По-скоро е изграден и комплексът "Диагонал Мар" в съседство с Олимпийското селище. Той има още по-малко жители, 48 човека на хектар, и въпреки че печели наградата на Urban Land Institute за отличие, много хора го възприемат като провал, защото такива ниско населени зони не допринасят много за развитието на града. В защита на това становище трябва да се спомене, че устойчивият и гъсто населен град като района l’Eixample на Серда е смятан за успешно устроен, там един хектар земя е обитаван от 150 жители и в този квартал "наистина има живот".

От средните векове до днес Барселона представлява добър пример за урбанистично развитие. Състоянието на града несъмнено е резултат както на миналото, така и на бъдещето, но също така напомня, че градоустройството не е просто един следвоенен феномен и че намеренията на архитектите през ХІХ век са били не по-малко трудно осъществими от тези на съвременните им колеги.