Един успешен проект за реновиране на жилищни сгради има в България - демонстрационният проект с ПРООН, и той приключва. До момента жилищна политика в България е имало само на хартия плюс малко ведомствен жилищен фонд и задължения на общините за осигуряване на социални жилища.

Няма нужда от масово ново жилищно строителство поради наличието и състоянието на готовия жилищен фонд. Все повече започва да се осъзнава необходимостта от саниране на съществуващите жилища. Досега са правени само малки опити за създаване на условия за инвестиране в обновяването - от частните собственици и от публичните институции.
Затова санирането е нашият приоритет. Стъпки към него са приемане на изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост с обсъждане на второ четене в правната комисия.

До няколко месеца трябва да стартира мярката за реновиране по програма "Регионално развитие" за 63 млн. лева с цел създаване на устойчив и траен модел, който да бъде само началото на мащабна програма.

Принципите на нашата политика включват мобилизиране както на обществени, така и на частни ресурси. Нямаме намерение да създаваме държавни мегаструктури, а мярката да се реализира с активното участие на частния сектор на всички участници в процеса – проектанти, търговци на материали, строители, търговски банки.

Моделът, който обсъждаме, е свързан с безвъзмездна субсидия 50%, избор на гаранционен фонд за гарантиране на кредитите за остатъка от необходимото финансиране, 50 млн. лева са за самото саниране, 15 млн. лева за гарантиране на допълнителното необходимо кредитиране. По тази програма допустима мярка са и ВЕИ по покривите на сградите.
Предмет на европейската мярка включва не само панелните жилищни сгради, а всички многофамилни жилищни сгради. Доста от експертите предлагат това да не бъдат по-нови от 20-годишни сгради, но пък 5-6-годишни сгради би трябвало да няма такава нужда. Това ще стане ясно от енергийния одит и техническото обследване.

Грантът за саниране с европейските средства с времето все повече ще намалява, в западните държави той беше по 15-20%, ще се борим в България той да бъде около 50-60% поради специфичните наши условия.

Известен факт е, че 97% са частна собственост при жилищата, но освен проблем това може да бъде и плюс - това е добър стимул за влагане на средства и ресурси за поддържане в добро състояние и повишаване на качеството на живот.
Интересен факт от последното преброяване е, че много от собствениците не живеят в своите жилища.
Проблем е собствеността – на отделни физически лица, но няма окрупняване в рамките на една сграда.

Причините досега да не се е реализирало санирането са, че повечето от сградите са стари и амортизирани, неподдържани, няма никаква традиция за сдружаване и за създаване на фонд за натрупване на средства за ремонт, което искаме да решим с промените в ЗУЕС.
ЗУЕС показа, че трудно сработва – поради слабостите си, и поради липсата на традиции.

Законът обаче набира сили, внесли сме промени, които включват създаване на условия за обновяване, облекчаване на процедурите за свикване на общи събрания, за въвеждане на професионалния домоуправител, създаване на минимален праг за набиране на средства във фонд за обновяване и ремонти, които могат да служат и за обезпечения за евентуалното обновяване. Намалява се изискуемото мнозинство за учредяване - от 100 на 67%, такъв е и необходимият процент за вземане на решение за цялостно обновяване на сградата. Създава се и възможност на общините за учредяване на фондове за обновяване на сгради с отчисления от данък сгради, свързано с промяна в Закона за местните данъци и такси.
Не по-малко от 700 хил. жилища с повече от 2 млн. жители подлежат на обновяване, необходимите средства са 7-8 млрд. лева. Само част от тях ще могат да бъдат осигурени от европейски фондове или държавни източници, голяма част трябва да дойдат от частните собственици.

Ролята на държавата е да създаде механизмите и моделите на обновяването, гаранционните фондове, нормативната уредба, фискални стимули за собствениците, обновили сградите. Проблемът е, че данък сгради е доста по-нисък от другите данъци, така че една отстъпка от 50-60 лева годишно няма да оправдае инвестицията.
Съществен стимул всъщност е намаляването на сметките, от което инвестицията наистина може да бъде изплатена.