Основните приоритети на българската национална програма за реформи са свързани с образование, екологичност, енергийна ефективност на сграден фонд и индустрия, развитие на транспортната инфраструктура.
България трябва да достигне инвестиции в научноизследователска и развойна дейност в размер на 1.5% от БВП и 16% дял на ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия и повишаване на енергийната ефективност с 25% към 2020 г. На 11% трябва да се свие процентът на напусналите преждевременно образователната система, а делът на 30-34 г. със завършено висше образование да стане 36% до 2020 г. Не по-малко важен е и друг показател - броят на живеещите в бедност у нас да се намали с 260 хил. души.

Това стана ясно по време на представяне на годишния преглед на растежа, свързан с Националната програма за реформи на Република България 2011 - 2015 г. Двата документа "превеждат" на български език целите на европейската стратегия за развитие "Европа 2020". Събитието бе организирано от Министерството на финансите с участието на експерти от министерствата на труда, на икономиката, на науката и образованието, представители на Икономическия и социален съвет, на Центъра за либерални стратегии и на Института за пазарна икономика.

Годишният преглед, представен от зам.-министъра на финансите Боряна Пенчева, е началото на първия цикъл за по-добра координация на икономическите политики в Европейския съюз.
Според участниците в дискусията факт е стабилният финансов сектор, подкрепящ икономиката по време на криза, нуждата от по-добра инфраструктура е дефинирана като ново "тясно" място, а по-добрата бизнес среда в Европейския съюз е определена като основен фактор на растежа.

Приоритетна е инфраструктурата, която е дефинирана като ново "тясно място" и фактор на растежа. Наши цели са и конкурентоспособната младеж, по-добрата бизнес среда и по-голямото доверие в държавните институции, които трябва да осигурят благоприятни условия за бизнес. За България финансовият сектор не е пречка пред икономическия растеж. Държавата има стабилен финансов сектор, подкрепящ икономиката по време на криза, заяви Боряна Пенчева.

Планът отразява препоръки за фискална консолидация като приоритет на икономическата политика, стимулиране на пазара на труда, приоритизиране на реформите.
Документът дефинира пакет от 10 основни мерки в три приоритетни области, което ще позволи преодоляването на тесните места пред растежа - публични финанси, финансов сектор, трудов пазар, бизнес среда и административна ефективност, образователни и обучителни системи.

Приоритетите

Образование и пазар на труда
Необходимо е да се търсят възможности за по-голяма децентрализация на средствата, с които тези цели ще се постигат, което означава по-голяма гъвкавост и автономия на училищата, включително и финансова децентрализация. За по-тясната връзка между образованието и потребностите на икономиката важно значение има сътрудничеството с бизнеса и предприемачите, по-голяма гъвкавост на образователната система, възможности за обучение през целия живот и повишаване на квалификацията.
Новите предизвикателства произтичат от динамичното развитие и глобализацията, от икономическата криза в света при ограничени ресурси.
В международен план икономиките стават все по-модерни и диверсифицирани, което предполага осигуряване на по-отговорни, гъвкави и иновативни публични услуги.
По-малко млади хора навлизат на пазара на труда. Бързото развитие и разрастването на градските структури води до необходимост от балансиране на обучението в регионален аспект. Съвременните предизвикателства изискват търсене на партньорства между правителството, частните компании и неправителствените организации в процеса на образование и наука.

Развитие на транспортна инфраструктура
Необходимо е да се създаде ефективна организация за срочно и качествено изграждане/рехабилитация на отделните обекти от транспортната инфраструктура.
Правителството е заложило в своята управленска програма в рамките на мандата до 2013 г. да бъдат доизградени магистралите "Люлин", "Тракия" и "Марица". До 2020 г. трябва да бъдат довършени и "Струма", и  "Хемус" и да приключи работата по рехабилитация на ключови железопътни участъци. Трябва да бъде усвоен по-голям процент от предвидените средства по програма "Транспорт" и по "Регионално развитие".
Нужно е неутрализиране на лобистките интереси, стриктно придържане към принципите на открита и честна конкуренция при запазване на обществения интерес в осъществяване на отделните проекти в транспортния сектор.
От ключово значение е навременната подготовка на програма "Транспорт" 2014-2020 г., като се отчете в максимална степен натрупаният опит.
Да се анализират допуснатите грешки и слабости в изпълнението на проектите по програма ИСПА и неусвояването на милиони евро препоръчва още документът.

Биоразнообразието - фактор за туризма
Предимства: България е една от най-богатите страни в Европа от гледна точка на биоразнообразието, но опазването му остава сериозно предизвикателство. Участието на страната в европейската мрежа "Натура 2000" има изключителна роля за осъществяване на общоевропейската политика в областта на опазването на околната среда. Процентът на националната територия, обхванат от тази европейска мрежа, е 33.89% - един от най-високите показатели в Европа.
Проблеми: Независимо от полаганите усилия в тази насока влошаването на състоянието на биологичното разнообразие продължава да бъде национален проблем. Много от териториите, свързани с европейската екологична мрежа, са застрашени от натиска на строителните предприемачи. Управлението на националните паркове няма достатъчно персонал и оборудване, липсва специална инфраструктура и не се справя със съществуващото бракониерство. Все още е недостатъчна информираността на местните общности относно икономическата стойност на биоразнообразието за поддържане на традиционната местна заетост, както и като средство за осигуряване на алтернативни източници на заетост и доходи.
Възможности: Развитие на биологичното земеделие, производство на биохрани и насърчаване развитието на устойчив туризъм. Държавна политика, насочена към стимулиране и популяризиране на екологичното производство и потребление и връзката им със здравето на хората.

Енергийна ефективност, ВЕИ и намаляване на енергийна интензивност на икономиката
В Европейската схема за действия срещу глобалното затопляне и политиката по изменение на климата България е формулирала национални цели, свързани с повишаване на енергийна ефективност и производствата на енергия от възобновяеми източници. Освен зелените инвестиционни схеми основна роля тук ще има актуализацията на енергийната стратегия и стратегията за околна среда. Тези документи трябва да отразят предизвикателствата на поетите международни задължения за смекчаване последиците от изменението на климата, които да се отразят в национален план за изменение на климата. Основните задачи са свързани с намаляване на енергийната интензивност на БВП на България два пъти до 2020 г. спрямо 2005 г. Предвижда се нарастването на дела на произведената чиста електрическа енергия - енергия от възобновяеми енергийни източници и ядрена енергия, до 55% през 2020 г. и до 60% през 2030 г.

В програмата са формулирани приоритетни области:
- Въвеждане на мерки, свързани с енергийната ефективност с основен акцент върху проекти за енергийна ефективност на сградите
- Стимулиране намаляването на енергопотреблението в домовете. Насочване на част от средствата от реализираните схеми за зелени инвестиции към проекти за подпомагане на гражданите за енергийна ефективност на сградите.
- Замяна на конвенционалната енергия с възобновяеми енергийни източници, привличане и подкрепа на инвеститорския интерес.
- Интегрирано управление на отпадъците. Стимулиране на проекти за изграждане на компостиращи инсталации, за производство на компост от биоразградими битови отпадъци от семейните системи.
- Засилване ролята на екологичните стандарти в различни области на икономиката и насърчаване на устойчиво потребление и производство. Насърчаване на екологични производства и услуги.

Устойчиво строителство – сертифициране на сградите, стандарти за енергийна ефективност
По данни на Европейската комисия "чистите" инвестиции в строителството ще стартират през 2011 г. с 19% с тенденция до 2030 г. да достигнат 24% от всички инвестиции. Тези инвестиции се свеждат до саниране на съществуващите сгради, нискоенергиен дизайн на новите конструкции и създаване на устойчива урбанистична инфраструктура.
Проблеми: За България загубите на енергия от производството до крайното потребление са значително по-високи от средните за ЕС. Въпреки че в национален мащаб 70% от енергията се консумира от производството, важен фактор е публичният сектор и домакинствата като потребители. През 2010 г. се очаква да нарасне значението на консумацията на енергия в публичните сгради и за битови нужди. Предизвикателствата за България в сферата на устойчивото строителство са свързани с липсата на национална визия за строителство и сертифициране на енергоефективни сгради.
Възможности: Масовото проучване на енергийната ефективност на сградите и прилагането на мерки за подобряването й може да спести разходи за строителство на нови централи и да намали въглеродните емисии. Дейността в това направление се очертава като сфера, в която страната има значителен потенциал в сравнение с други държави от ЕС. Тази сфера има потенциала да генерира нов вид икономически активности, свързани, от една страна, със създаването на нов вид заетост и разкриване на допълнителни "зелени работни места" и, от друга - формирането на нови пазари за стотици милиони левове. Дейностите в тази насока ще породят раздвижване в сектора на строителството, повишаване търсенето и производството на цели групи строителни материали и търговията с тях, а така също и преструктуриране на дейности, смятани за губещи в традиционната "въглеродна икономика". Строителните стандарти и стандартите за енергийна ефективност на сгради трябва да бъдат ясно формулирани и строго контролирани и в това отношение трябва да се засили ролята на държавните институции. България може активно да се възползва от инициативите на ООН за създаване на зелени стимули и фондове за инвестиране в зелена енергия, което предизвика силен напредък в публичните разходи, свързани с инвестиране в чиста енергия (UNEP, 2009).

Води
В България изградеността на канализационната мрежа и на пречиствателните станции за отпадъчни води изостава в сравнение с водоснабдителните мрежи. Към 2007 г. към канализационните мрежи са включени 69.6% от населението. Загубите на вода във водопреносната мрежа са около 65%.
Проблеми:
Управление и пречистване на отпадните води - съществуват сериозни финансови пропуски в ОП "Околна среда" и регионалната програма към нея, одобрени от ЕС през 2007 г., които недооценяват експлоатационните и инвестиционни разходи за рехабилитация и изграждане на водоснабдителни и канализационни мрежи, подобряване качеството на услугите и намаляване рисковете за здравето на населението, както и изграждане на пречиствателни станции за отпадни води в съответствие с директивите на ЕС.
Възможности:
Подобряване оперативната ефективност на водните дружества и прилагане на програма за финансово управление, намаляване на административните загуби на вода, увеличаване събираемостта на задълженията, програма за идентифициране на течовете в мрежите.

Отпадъци
Според статиката на Евростат в България основен начин за третиране на отпадъците е депонирането им (само 9% от отпадъците се събират разделно). Този факт ще застраши изпълнението на националните цели в ЕС по отношение на разделното събиране и рециклирането на отпадъците. България е обект на наказателна процедура от ЕК, свързана с практиките по управление на отпадъците.
Проблеми: Съществуват значителен брой незаконни сметища, чието закриване изисква сериозни ресурси от общините. Малка част от построените депа в страната съответстват на критериите на ЕС за този вид съоръжения. Не е ясно регионализацията на управлението на отпадъците каква роля ще има за регионалното планиране на управлението на тази дейност и какви ще бъдат ангажиментите на местните власти в този процес. Изпълнението на целите за намаляване на депонираните отпадъци се осъществява в условията на липса на стимули за домакинствата и слаби резултати в разделното им събиране.
Възможности:
Наличие на активен пазар за рециклиране. Промяната в ролята на местните такси за депониране на отпадъците, които в момента не са стимул за разделно събиране и намаляване на битовите отпадъци, може да се превърне в успешна политика за местните власти в бъдеще.
Значителен инвеститорски интерес към въвеждане на нови технологии в дейностите, свързани с преработката, третирането и повторната употреба на отпадъците като суровини в производството.