През 2010 г. и особено през последните 6 месеца в страната много сериозно започна да се говори за т.нар. "Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие" (ИПГВР). Основната причина за това беше свързана с обявената от ОПРР схема за безвъзмездна помощ за разработването на такива планове от страна на 36-те общини бенефициенти, които изключително спорно бяха дефинирани като "центрове на градски агломерации".

Активността на професионалната общност и на местните власти съвпадна с все по-сериозно разгръщащата се дискусия сред специалистите относно проблемите в областта на регионалното планиране и териториалното устройство, свързани най-вече с липсата на достатъчно здрави нормативни и функционални връзки между тях.
Тази "дезинтегрираност" се явява сериозна пречка за решаването на проблемите в териториалното развитие на страната и ефективното усвояване на наличните потенциали в отделните региони.

Анализирайки събитията, свързани с кампанията по разработване и набиране на проектните предложения по горепосочената схема, може да се направи изводът, че до голяма степен сред потенциалните бенефициенти остана впечатлението за объркване както по отношение на същността на този вид  документи, така и по отношение на технологията за тяхното разработване, ролята, която следва да изпълняват, и резултатите, които трябва да се постигнат при прилагането на плановете към хоризонта на планиране – 2020 г.
Това объркване се дължи както на твърде общо разписаните методически указания, така също и на невъзможността на МРРБ да обясни достатъчно ясно какво точно очаква да се реализира като резултат от тази схема.

От друга страна, съвсем обективно специалистите на МРРБ и експертите бяха затруднени от обстоятелството, че подобни документи не са нормативно регламентирани и
липсва каквато и да било практика у нас по тази проблематика.
Всичко това в крайна сметка резултира както в противоречиви сигнали какво да бъде заложено в апликационните форми на бенефициентите, така и в твърде голяма вариативност на очакванията от това как следва да се конструират тези документи, каква да бъде конкретната им форма и какво точно съдържание да им бъде "вменено".

Твърде "еластичната" дефиниция на ИПГВР в Методическите указания, както и липсата на конкретен практически опит при разработването на такъв вид документи доведе до това, че едни общински администрации ги разглеждат повече като вид устройствени планове, а други - като стратегически документ, който следва да конкретизира действащите общински планове за развитие, придавайки пространствен акцент при решаването проблемите на градските територии.
Това неминуемо ще се прояви в твърде различни като характер и съдържание планови документи, чието обобщение на по-горните нива съществено ще бъде затруднено.

Независимо от проблемите при подготовката на проектните предложения, изготвянето и прилагането на интегрираните планове е повече от необходимо. За да е достатъчно ефективен този  процес, трябва да се положат сериозни усилия както от страна на общинските администрации, така и от страна на МРРБ, които да доведат до разработването и прилагането на адекватни и реалистични планови документи.
Същите трябва да се приемат като иновативни целеви инструменти за планиране и управление развитието на урбанизираните територии чрез прилагането на единен подход за пространствена, времева и функционална координация и интеграция на политически и управленски действия, мобилизация на ресурси и инструментариум за постигането на заложените цели.

Основната цел от прилагането на тези специфични инструменти трябва да е насоченакъм комплексно и интегрирано решаване на проблемите на градската среда, усвояване на нейните сравнителни географски предимства и адекватно и устойчиво използване на наличните териториални ресурси.

Какво следва да се направи в тази насока?
Този въпрос има разбира се, много повече от един отговор, но все пак като че ли ключовите фактори за бъдещия успех на това мащабно начинание са свързани с четири основни момента: ясно и точно формулиране на мястото и ролята на ИПГВР; адекватно информационно осигуряване, позволяващо висока степен на конкретност и пространствено адресиране на проблемите; логически обвързана и реалистична стратегическа рамка и не на последно място постигането на широка публичност както на процеса на разработване на плановите документи, така и на тяхното прилагане.

Във връзка с това са необходими
определени  действия, които да се предприемат още на етапа на детайлизиране на техническите задания,
които най-общо могат да се формулират по следният начин: 
• Това, което задължително трябва да се комуникира сред бенефициентите, на първо време е как те да "интегрират" тези планове в съществуващата система от нормативно дефинирани документи, които служат за планиране и управление на регионалното развитие и устройството на територията в съответната община. Тази стъпка е абсолютно наложителна за всички бенефициенти, освен ако не желаят техните интегрирани планове да се превърнат в поредното "упражнение" по създаването на добре разписани, но неизпълнявани стратегически или планови документи, имащи характер на списък с "добри пожелания и намерения". От друга страна, именно тези интегрирани планове могат да се превърнат в дълго чаканата от професионалната общност възможност за "обвързването" на стратегиите и плановете за регионално развитие с документите, които определят конкретните модели за устройство на територията и усвояването на нейните потенциали.
• Сериозно внимание следва да се обърне на оценката на очакванията и нуждите на заинтересованите страни. От тази стъпка, от нейната прозрачност, от ефективността на публичната комуникация със заинтересованите страни и тяхното въвличане като активни участници в процеса на планиране зависи бъдещият успех на цялото начинание.            ИПГВР трябва да се разработи като публичен планов документ със стратегически и интегрален характер, което е в пълно съответствие със съвременните тенденции в планирането и управлението на територията. Не на последно място от тази публичност на процесите зависи в най-голяма степен "припознаването" от страна на местната общност на документа като "свой", което повишава значително шансовете за неговото успешно и ефективно прилагане. Тази стъпка дава възможност ясно да се дефинират изходните позиции при разработването на плана и да се зададе необходимата яснота относно обществените измерения на бъдещия планов документ и неговото прилагане.
• Важен момент е адекватното информационно осигуряване на изготвянето на плана и най-вече с необходимостта от създаването на адекватна информационна платформа за събиране, интегриране, обработка и анализ на информацията, която е от основно значение за ефективното планиране и управление на територията. Именно информационната база се явява свързващото и същевременно "нормализиращо" звено между очакванията, свързани с плана, на различните категории заинтересовани страни и наличния потенциал и реалните сравнителни предимства на територията. В този смисъл информационната осигуреност е ключът, който се очаква да осигури задълбочен и реалистичен поглед върху територията и пространственото поведение на свързаните с нея природни и социални системи.
Отчитайки пространствената обусловеност на интегрираните планове, като че ли най-удачната технология за разгръщане на информационния компонент на плана се явяват географските информационни системи (ГИС), които само бегло са споменати в методическите насоки. Същите обаче отдавна са се наложили като водещо технологично решение в областта на планирането и управлението на регионалното развитие и устройството на територията и причината за това се корени преди всичко във възможностите, които тези технологии предоставят за по-ефективното събиране, обработване, анализиране и визуализиране на разнородни данни, на базата на които се генерира нужната информация за целите на планирането и управлението на регионалното развитие и устройството на територията. Тяхното използване за целите на разработването, прилагането и комуникирането на ИПГВР неминуемо ще повиши качеството на документите, тяхната реалистичност и конкретика по отношение на  предлаганите цели, мерки и дейности.
• Може би с най-голямо значение за успеха на всеки териториален план е процесът на формулиране на стратегическата целева рамка на съответния документ и постигане както на вътрешна логическа свързаност, така и осигуряване на неговото пълно интегриране с действащите стратегически документи за планиране и управление на територията. Формулирането на стратегическата и планова рамка на документа се явява логическо продължение на заявените нужди и очаквания, осигурени с необходимата ясна, конкретна и реалистична информация за територията, нейните природни, икономически и социални атрибути, обективните географски предимства и наличните ресурси.
Водещите принципи, върху които следва да се основава плановият документ, трябва да маркират основните моменти и да осигуряват необходимия контекст за изпълнението на интегрирания план, като същевременно да оформят и насочват процеса на формулиране на адекватна за конкретната територия политическа рамка и свързаните с това визия, стратегически цели, приоритети и мерки. Последните следва да са ясни, конкретни, пространствено обусловени и съобразени с наличния потенциал на територията, като същевременно да са осигурени с необходимите устройствени решения за тяхното ефективно прилагане.

Посочените по-горе ключови фактори за успеха на интегрираните планове за градско възстановяване и развитие едва ли изчерпват всички необходими действия и условия. Целта е по-скоро да се обърне внимание на някои от основните моменти, които не са ясно определени в методическите насоки, но са от съществено значение за постигането на така необходимата интегрираност в развитието на градските територии.

Последните се явяват специфични пространствени образувания, при които динамиката в развитието се отличава със сравнително по-малка степен на инерционност на процесите и тенденциите, като, от друга страна, въпреки сериозната обвързаност на структурните компоненти се характеризира с висока степен на вътрешна пространствена фрагментираност на зони с различен потенциал, ресурси и проблеми на сравнително малка като размер и площ територия.
Това прави тези територии изключително сложни за управление, изискващи прецизно интегрирано пространствено планиране, които същевременно са силно чувствителни към очакванията и нуждите на местната общност.