През 2010 г. икономика е започнала да нараства. За четвъртото тримесечие очакванията са за ускоряване на растежа до 1.5-2% на годишна база, след като беше регистриран ръст на тримесечна база с 0.5% за второто и 0.7% за третото тримесечие. Очакваме увеличението да продължи, без да надхвърли 3% за 2011 г., пише в редовния тримесечен доклад на Центъра за икономическо развитие.
Възстановяването на производството е все още неустойчиво, но положително.

Единствено строителството е с отрицателен растеж
сред основните отрасли по последните данни за третото тримесечие. След близка до нулата динамика от второто тримесечие на 2009 г. на тримесечна база, довела до ръст на годишна база през второто тримесечие на 2010 г. - 1.5%, за третото тримесечие има двуцифрен спад както спрямо второто (12.7%), така и на годишна база (10%).
През ноември за първи път от началото на кризата строителната продукция расте, което вероятно ще е повратна точка в тенденцията от забавящи се спадове към растеж. Двигател на възстановяването е инфраструктурата, продължават да намаляват спадовете в сградното строителство. За ноември ръстът на инфраструктурното строителство е с впечатляващите 15%, намалението при сградите се е свило под 10% при спадове от 20% в предходните месеци. За четвъртото тримесечие очакванията са добавената стойност в сектора да е все още минимален годишен спад.
Сигнал да не очакваме бързо подобрение през първата половина на годината е фактът, че от юни общият показател "индикатор на бизнес климата" се колебае около низходящи стойности.
Ръстът на промишлеността ще зависи от възстановяването на услугите, които имат преобладаващ дял в БВП, и на строителството, което въпреки ниския си дял от 7.6% от БВП за 2009 г. с рязката си динамика е в състояние да дърпа динамиката на цялата икономиката.
БВП за 2009 г. е 35 042.5 млн. евро при оценка на БНБ за 2010 г. от 36 136 млн. евро.
Износът се е върнал на предкризисните си нива. За единадесетте месеца той нараства с близо 32 на сто годишно до 14.2 млрд. евро, вносът - с 11.7 на сто до 17.3 млрд. евро, докато дефицитът на търговския баланс намалява с 34 на сто до 3.1 млрд. евро.
Като отворена икономика делът на суровините и инвестиционните стоки в структурата на износа се запазва, затова

очакваното повишение на цените на суровините ще бъде най-голямото предизвикателство
пред конкурентоспособността на българската експортна продукция. Износът постепенно ще забави растеж на годишна база, а оттеглянето на чуждестранните инвеститори, ограниченията в кредитирането, непредсказуемостта на държавната политика и несигурността за бъдещето ще възпират вътрешното потребление и вноса, макар и да предстои съживяване през втората половина на годината.
За единадесетте месеца на 2010 г. текущата сметка е отрицателна, но има многократно по-малък размер в сравнение с година назад (9.8 млн. евро при дефицит от 3016.8 млн. евро за януари - ноември 2009 г.). Дефицитът по текущата сметка възлиза на едва 0.03% от БВП, или с 8.6 процентни пункта по-нисък спрямо януари - ноември 2009 г.
Крайното потребление още страда и спадът му през третото тримесечие се ускорява главно в резултат на влошаването на потреблението на домакинствата от 0.5% за второто тримесечие на 2.9% за третото, съответно от 3.2 на 7% на годишна база.
През 2010 г. динамиката на инвестициите - бруто образуване на основен капитал, се колебае около нулата и има за резултат свиване на спада на годишна база до 5% за третото тримесечие при над 37% за последните две тримесечия на 2009 г. и над 13% за първите две на 2010 г.
Независимо от кризата обаче

въпреки постоянните оплаквания годината е била успешна за туризма.
За януари - октомври 2010 г. посетилите страната чужденци са с 5.4% повече, а приходите от тях за януари - септември са с 2.6% повече в сравнение със същия период на 2009 г. Най-важният пазар продължават да бъдат страните от ЕС със 71%.
Основното увеличение е с 11.1% при почивките и ваканциите, намалението е при посещенията за бизнес (14.7%) и при гостуванията (6.8%). Намалели са обаче пътуванията на българите в чужбина с 27.9%.
Оценките за летния сезон на миналата година са положителни. Приходите от нощувки от юли до септември нарастват с 13%, като голяма част от тях са от чужденци.
Тези резултати надхвърлят очакванията и на държавата, и на бизнеса. Предварителните прогнози бяха за ръст от 5% през цялата 2010 г. Едно от обясненията е известното "изсветляване" на бизнеса, тъй като за първи път НАП събира информация за пристигащите туристи още на летището.
Прогнозите за зимния сезон също са оптимистични. Очакванията са за ръст на туристите от 3% в сравнение с миналата година. Най-вероятно в основата на този растеж ще бъде увеличението на туристите от Русия.

Една трета по-малко чуждестранни инвестиции
Възвращаемостта им обаче е над средната за Европа, България остава сред първите 15 дестинации за аутсорсинг в света
В България са влезли 894.7 млн. евро преки чуждестранни инвестиции, или 2.5 на сто от прогнозирания БВП, което е една трета от привлечените средства година по-рано. Това показват предварителните данни на БНБ за януари - ноември 2010 г. Причините са ясни - рязкото свиване на ликвидността в световен мащаб, спукване на балона с недвижими имоти и съкращаване на вътрешнофирменото кредитиране, довело до намаляване наполовина на привлечения дялов капитал.
Според анализаторите няма сигнали притокът на ПЧИ да започне скоро да се възстановява и вероятно през 2011 г. обемът им няма да надхвърли много количеството от 2010 г. - между 1.2 и 1.4 млрд. евро.
В същото време обаче никой не отрича, че инвеститорите са наясно с потенциала на страната и с факта, че в скоро време ще трябва да се модернизират области, свързани с енергийна ефективност, възобновяеми енергийни източници, административна реформа, здравеопазване, за които има предвидени средства по европейските програми.
Факт е, че възвращаемостта на инвестициите продължава да е над средната за Европа, а България се оценява като топ дестинация на континента за аутсорсинг и сред първите 15 в световен мащаб.
Очакванията за инвестиции в бюджетния сектор са насочени изключително към възможностите за финансиране по оперативните програми на Европейския съюз. До момента са договорени около 40% от средствата по европейските фондове, а са разплатени 10%. По програма "Регионално развитие" например се очаква до края на 2011 г. да се разплатят общо 1 млрд. лв. и да се договори цялата сума от 2.5 млрд. лв.
Според анализа системата за кандидатстване по оперативните програми е вече по-прозрачна, което създава благоприятни условия за засилване на гражданския контрол. Ускорени са плащанията и е обновена системата за финансиране, увеличен е размерът на авансовите плащания за общините – до 35%, правилата за кандидатстване са опростени, сроковете за обработване на документите са по-кратки, осигурена е по-добра комуникация с администрацията, създадени са условия за обратна връзка.
Намеренията на правителството са да се отдели правенето на политики от самото усвояване на средствата от ЕС, които в момента са на едно място. Министерствата ще продължат да определят политиките, целите и посоката на развитие, но те няма да се занимават с реален
инвестиционен процес. Тази дейност ще се предостави на специална Агенция за развитие, съставена от професионална администрация, която ще приема от министерствата задачите по европейските проекти. Очаква се по този начин да се изгради универсален управленски орган на оперативните програми за следващия период 2014-2020 г.

Бизнес средата: На източния фронт - нищо ново
Банки и клиенти остават предпазливи в кредитирането

България запазва 51-ото си място в последната, осма поред, класация Doing Business 2011 на Международната финансова корпорация, която измерва свободата за правене на бизнес в 183 икономики по 9 индекса. Напредъкът е в две области: плащане на данъци - намаляване дела на работодателите във вноските за социално осигуряване, и стартиране на бизнес чрез намаляване на задължителния минимален капитал от 5000 на 2 лева. При издаване на разрешителни за строеж продължаваме сериозно да изоставаме.
В края на годината беше публикуван и друг доклад на Световната банка за регулативните режими. Според доклада остарялата нормативна рамка, слабата институционална структура и отсъствието на правителствена политика водят до неконтролируем ръст на регулационните режими и на таксите, нараснали с 60% за периода 2003-2008 г. В Естония и Словакия например фирмите отделят по-малко от 7% от времето си за изпълнение на различни разпоредби, а в България - 10.6%. Намаляването на времето и разходите за изпълнение на различни регулации може да създаде условия за икономическия растеж.
В резултат на свиването на бюджетното финансиране обемът на разпределените средства чрез обществените поръчки е намалял около 2.6 пъти - сключени са общо 15 722 договора за малко над 4 млрд. лева при 15 457 поръчки за над 10.32 млрд. лева за 2009 г. През октомври 2010 г. правителството утвърди промени, свързани с възлагането на обществените поръчки, подготвена е концепция за нов закон за обществените поръчки.
Данъчната политика е останала почти непроменена, с изключение на антикризисната мярка за сваляне на осигурителната вноска за фонд "Пенсии" с 2 пункта.
Финансовата система в страната е останала стабилна. За 12-те месеца на 2010 г. средната стойност на валутните резерви е 24.3 млрд. лв., през 2009 г. тя е 23.8 млрд. лв. В началото на 2011 г. може да се очаква запазване на предпазливостта на банки и клиенти към поемане на нови задължения предвид сравнително високата безработица, свиването на доходите на домакинствата и бавното възстановяване на вътрешното търсене. По-стабилно възстановяване на сектора може да се очаква с подобряване на секторите на промишлеността и услугите. Лизинговият пазар се е свил значително през 2010 г. - с 20% към септември м.г.