Напук на лекарските протести и оплакванията, че парите за здравеопазване не достигат, а медицинската помощ е недофинансирана и е много лошо да работиш със здравната каса, частните болници никнат като гъби след дъжд през последните години.
Ако в началото на новия век е имало 18 частни лечебници с 306 легла, днес техният брой е над 100 с близо 5800 места, показват данните на Министерството на здравеопазването (виж графиката).

През последните три години средно по десетина нови болници са били пускани в експлоатация. Така днес почти във всеки областен град вече има частно лечебно заведение, като най-много са в София, Пловдив, Варна и Бургас.
Към тях се присъединява и Пазарджик - градът, който постави началото на частните болници, показват данните на www.hapcheto.com.

В същото време за последните 20 години няма построена нито една нова държавна болница. Напротив, години наред държавата не влагаше почти никакви средства в модернизирането на лечебните заведения. Едва през последните години успя да ремонтира някои от големите университетски болници, но единици са обаче тези, които предлагат комфорта и апаратурата на частните.

Инвеститорите
Постоянно отлаганата приватизация в сектора е една от основните причини инвеститорите да започнат да строят сами. Най-често в лечебници влагат парите си лекари, които са работили в чужбина. Те са видели как е там, натрупали са опит и начален капитал. В повечето случаи допълнително теглят и банков кредит за начинанието си. Така започна преди много години първата частна болница в страната - "Хигия" в Пазарджик. Фамилията лекари Елиза и Йордан Георгиеви пък инвестираха в болница "Свети Пантелеймон" в Плевен, която през тази година беше разширена с ново крило.

Сред инвеститорите има и излекувани бизнесмени. Именно така хрумва идеята за изграждане на болница на строителния предприемач Димитър Янакиев, собственик на "Мидия холдинг". Неговата болница "Понтика" беше открита през ноември в Бургас, като инвестицията възлиза на над 12 млн. лв. Преди няколко години съпругата на Янакиев се разболява, но е спасена от специалистите в друга частна болница - "Токуда". Така се ражда идеята за построяването на собствена болница.
"Целта ни не е печалба, а да направим нещо добро за региона", каза Янакиев, който е и шеф на строителната камара в Бургас. В морския град инвестира и друг бизнесмен - компютърният инженер Семир Абумелих. Той започна първо с медицински център "Света София", а през миналата година пусна и болницата "Дева Мария", в която вложи около 8 млн. лева. В момента строи втора в село Ветрен.
Холдинг "Доверие" също инвестира в този сектор с изграждането на едноименна болница в столичния квартал "Овча купел". 
Доставчикът на лекарства "Търговска лига" се насочи към специализираните кардиологични болници, като вече има три - в Плевен, Ямбол и Велико Търново. От страницата на Български кардиологичен институт в интернет става ясно, че плановете им са да отворят две нови кардиологични болници, един комплекс и 12 нови медицински центъра.

Чуждите инвестиции в сектора засега са само две. Първа е болницата за еднокринни заболявания "Светият кръст на надеждата" в Гоце Делчев, която работи от 1999 г. Тя е създадена като социален проект на немска протестантска църква, като инвестицията е 2 млн. евро, а фондацията покрива лечението на пациентите. Първоначално беше предвидено клиниката да работи пет години, но заради големия наплив от пациенти тя продължава и до днес.
Най-голямата чужда инвестиция - 120 млн. евро, е болница "Токуда" в София с 1000 легла. Тя работи от края на 2006 г. и беше отличена в конкурса "Сграда на годината" в категорията за сгради със специално предназначение.

Около 600 млн. лв. са вложени в частни болници
Няма статистика колко средства е вложил частният бизнес в изграждането на модерни болници. Средно инвестицията за разкриване на едно легло варира между 6000 и 8000 лева, показва анализ на банка, отпускаща кредити за такова начинание. По данни на "Токуда болница" в едно легло са инвестирали около 12 - 14 хил. лева. Инвестициите в хирургична клиника с до 10 легла са между 5 и 10 млн. лева, казват от Асоциацията на частните болници. Оборудването на операционна зала по европейски стандарти пък струва около 2 млн. лева.
По груби изчисления на асоциацията от началото на прехода досега в сектора са вложени около 600 млн. лева.

Заради скъпата апаратура и високите изисквания за многопрофилна болница инвеститорите се насочват предимно към изграждането на специализирани клиники, като в повечето случаи се избират скъпо платените от здравната каса дейности. "Преди 5 години всички вадеха сливици, след това бяха разбиването на камъни в бъбреците и жлъчката, сега на мода са клиниките за сърдечни операции", казва в интервю за "Капитал" бившия шеф на НЗОК Румяна Тодорова през 2009 г. Именно заради тази мода касата намали цената по някои клинични пътеки за сърдечни изследвания и операции.
Иначе всички нови болници задължително искат да работят със здравната каса. Причината е, че приходите от клинични пътеки са най-сигурни. Другите постъпления идват от платените услуги.
Изплащането на инвестицията в едно лечебно заведение зависи от неговата дейност, твърдят от асоциацията на частните клиники. Например инвестицията за многопрофилна болница се изплаща за около 10 години, като през първите три е губеща.

Близо милиард лева за болнична помощ
Парите за здравеопазване всяка година растат. За болниците тенденцията също е възходяща. Бюджетът на НЗОК за болнична помощ за 2011 г. е 958 млн. лева, което е със 150 млн. лева повече спрямо планирания бюджет за тази година, но по-малко спрямо реално платените, защото с допълнително отпуснатите през годината пари средствата надхвърлиха 1 млрд. лв. Тези пари се разпределят между всички болници - държавни, общински и частни. Касата няма право да откаже да сключва договори с новите болници. Една от основните причини за бързо растящия им брой е липсата на здравна карта, която да каже къде, какви и колко болници са необходими в страната, твърдят специалистите в бранша.
В края на октомври Министерството на здравеопазването се опита да редуцира броя на болниците, като публикува наредба, според която се изискваше многопрофилните болници да имат поне 60 легла, а специализираните - 30. Това щеше да доведе до закриването на 11 многопрофилни болници и около 40 специализирани предимно общински и частни по думите на зам. здравният министър Михаил Зортов. След съдебни заплахи и протести обаче влизането на наредбата в сила беше отложено с една година - за 1 ноември 2011 г., като междувременно правилата ще се променят.
Частните инвестиции в болничната помощ ще продължат да навлизат. В момента около 14% от всички легла са в частни болници, докато във Франция например този процент е 60, а в Германия около 45 - 50%, посочват от бранша.
Основното предимство, с което печелят клиенти частните болници у нас, е луксът, който предлагат, и съвременната апаратура, с която разполагат. По отношение на обслужването на пациентите все още има какво да се желае.