Наследството, което носим, може да е както повод за гордост, така и причина да се срамуваме. Недвижимите паметници на културата в България са уникални с това, че могат да предизвикат и двете емоции. През лятото туристи цъкат с език в стария Несебър. Тази година, когато туристи вече нямаше, полицейски кордони охраняваха разрушаването на незаконни пристройки и надстройки.

София, от друга страна, няма стар град. Но пък има стари сгради - някои възстановени, с нови функции като хотели или офиси.
Има и други с високи метални огради, които трябва повече да пазят хората от (опасността) сградата (да се срути), отколкото самия имот от посегателства. Понякога има проблем със собствеността, понякога собственикът няма възможност да финансира възстановяването, а понякога няма и желание за това.

Примери като Ханът Хаджи Николи във Велико Търново показват, че не е невъзможно те да намерят мястото и новата си функция и да бъдат възстановени. Така че понякога не е необходимо чак толкова много възстановяването и поддържането на тези сгради, така че да имаме наследство, с което повече да се гордеем.
Между другото - малката територия на стария Несебър, която е град от хилядолетия, и в момента няма подробен устройствен план.