Загубите на вода си остават твърдо над 60% в цялата страна, а ако някъде има изключения, те по-скоро потвърждават правилото. Това става на фона на заложената в Закона за регулиране на ВиК услугите и неговите наредби цел през 2014 г. да бъде достигнат европейски процент - 25%. Според български експерти обаче това само означава непознаване на ситуацията и сгрешен модел в България.

Високите експлоатационни разходи и големите количества подадена, но незаплатена вода продължават да гарантират финансови затруднения на водните оператори.
Поради икономическата рамка, в която са поставени през последните години, ВиК дружествата просто не можеха да отделят достатъчно ресурси за подмяна на тръбите.
При грешно заложени изходни данни как се очаква те да имат европейски резултати?

Показателно за ситуацията в България е, че коефициентът на събираемост е над 80%, но показателно е, че задълженията не са толкова на населението, а основно от публични институции.

Под 1% от мрежата в България се подменя годишно. Общата дължина на водоснабдителната и водоразпределителната мрежа е 70 620 км, а азбестово-циментовите тръби представляват 70% от мрежата. Това става на фона на изградените почти навсякъде централни водоснабдителни системи в страната - общо над 5000.
От глобална гледна точка обаче загубите на вода в разпределителните мрежи са проблем на почти всички градски агломерации по света и могат да бъдат сериозен проблем при недостиг на вода.

Много фирми и ВиК дружества в Европа са разработили и прилагат стратегии и технологии за контрол на течовете и водните загуби, които се оказват много ефективни.
С тази цел Българската асоциация по водите събира водещи международни експерти на международна конференция за загубите на вода на 18 и 19 ноември в столичния парк-хотел "Москва", като за пръв път половин ден е отделен на обучение на мениджърите на ВиК дружествата от страната.

Да се направи подходящ модел
за управление на техническата инфраструктура, така че услугата, която се предоставя на гражданите - разпределението на природния ресурс до всеки един потребител, да става възможно по най-оптималния и качествен начин, като се премахнат всички елементи, които досега пречат. Това е една от основните задачи на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Етапът в момента е идентификация на проблемите, което на по-късен етап трябва да намери отражение като промени в нормативните актове и в някои от принципите на работа на модела за управление на техническата инфраструктура досега, коментира по различни поводи зам.-министър Георги Прегьов.
Според експертите често цитираните над 60% загуби са на база подадена вода, фактурирана вода, където се намесват и други фактори като несъвпадението между отчитането на общия и на домашните водомери. Населението няма пари да си ремонтира инсталациите и водомерите или пък често нехае най-вече поради липса на знание.
През 1956 - 1958 г. е изграден завод "Вулкан", с чиито азбесто-циментови тръби са осигурени основните системи за водоснабдяване в страната. В София например има към 1200 км такива тръби. Всички казват, че мрежата е толкова остаряла, но пък как има европейски градове със средна възраст на водопроводите на 100 години, а техническите загуби са по-малко от 5 процента, питат други експерти?

Докато не бъде създаден достатъчно надежден механизъм за професионално управление на мрежата, кръгът ще бъде
омагьосан кръг - големи загуби - инвестиции на всяка цена.
Държавата има за цел да направи необходимото да достави водата до населените места на единна цена. Оттам нататък в зависимост от състоянието на мрежата, от управленските възможности и капацитета операторът трябва да получи най-добра цена за крайния потребител.
Държавата обаче ще се опита да създаде такива критерии и стимули към тези оператори, че те да имат желание да поддържат мрежата в състояние, а цената на водата - ниска.
Моделът ще даде възможност да бъдат проследени и финансовите потоци - целият цикъл на вземането на един куб. метър вода от природата и довеждането до крайния потребител, за да видим как ще работи. Той се изработва от експерти с участието на международни институции. Основните пунктове в него са - държавата изпълнява своята функция, добива, пречиства и транспортира ресурса вода до разпределителните мрежи на населените места.
Оттам нататък - каквото направят ВиК дружествата и техните мениджъри.