Старозагорската опера възвърна своя блясък и достолепие
Приключи дългогодишната реконструкция на опожареното здание
След дългогодишни възстановителни дейности Старозагорската опера най-после влиза в обновения си дом.
Емблематичното здание възкръсна от руините, които остави след себе си огъня през далечната 1991 г.
Стъпка по стъпка в продължение на 9 години оперната сграда претърпя цялостна реконструкция, конструктивно укрепване и модернизация.
"До дни се очаква нейното въвеждане в редовна експлоатация, а официалното й е откриване ще бъде на 24 май с тържествен спектакъл с участието на изтъкнати наши оперни солисти", съобщиха от общината.
Предпремиерно на обновената сцена прозвуча музика в края на 2009 г., когато се състоя ритуалът по предаване на обекта от строителите и връчване на Акт 15 на кмета на Стара Загора. "Сбъдна се мечтата на всички ни - да възстановим оперната сграда.
Това чудо бе немислимо без горещата любов и изгарящия копнеж на хиляди старозагорци, за които въздигането на опожарената опера се превърна в кауза. Горди сме, че през всички тези години не се поддадохме на отчаянието, не пожалихме труд и енергия за това наше дело.
От името на всички старозагорци благодаря на проектантите, строителите, надзорниците и инвеститорите, реализирали възстановяването. В първата страница на тази нова летопис ще впишем арх. Цанко Хаджистойчев, инж. Лъчезар Ташев, инж. Никола Нешев, инж. Велчо Велев, инж. Васил Илиев, инж. Павел Стоянов, инж. Любо Ламбов и много др., с чийто труд тази прекрасна зала и фоайета са завидна и отвоювана придобивка за града ни", заяви кметът проф. Светлин Танчев при получаването на Акт 15 на 29 декември 2009 г.
Всички ремонтно-възстановителни работи са съобразени с изискванията на авторския колектив, проектирал операта в началото на 60-те години на миналия век: арх. Борис Камиларов, арх. Михаил Соколовски и арх. Цанко Хаджистойчев. Много добро стечение на обстоятелствата е, че проектирането на реконструкцията на опожарения основен корпус на операта се ръководи от арх. Цанко Хаджистойчев. Като водещи проектанти-конструктори участват инж. Лъчезар Ташев, инж. Любомир Събев и инж. Дамян Христов. Във възстановяването на операта проектантите са се водели от идеята да запазят съществуващия образ на сградата, като го осъвременят.
През 2002 г. след проведен търг община Стара Загора възлага строително-възстановителните работи на опожарената сграда на "Инвестиционно-строителен консорциум" (ИСК), в който участват 5 старозагорски фирми – "Никон", "Информат", "ДК-21", "Монтаж инженеринг" и "Стройкомбинат".
Обектът се оказва много сложен за изпълнение, тъй като след откриване на конструкцията се установяват опасни деформации и пукнатини в носещите греди, причинени от високите температури на огъня. Това налага временно спиране на строителните дейности за извършване на пълно обследване на носимоспособността на сградата. Въз основа на направените експертизи под ръководството на проф. Д. Паничков от УАСГ и фирма "Балмер" – София, се извършва актуализация на проекта по отношение укрепване на носещата конструкция и прилагане на съвременните противоземетръсни норми, както и за осъвременяване на всички инсталационни системи. С анекси към договора на главния изпълнител ИСК се възлагат нови и допълнителни СМР.
В основния корпус на сградата е изградена нова стоманобетонова конструкция от основи до покрив за противоземетръсно осигуряване, както и укрепваща стоманобетонова конструкция на главните носещи и второстепенни греди над зрителната зала. Укрепени са и покривните плочи и греди над фоайетата и сцената с двата джоба до нея, над репетиционната зала и оркестрината. Изградени са нови стоманени конструкции на осветителните мостове и галерии над зрителната зала и сцената за окачване на плочата и конструкцията на новата горна сценична механизация. С оглед по-добра защита на покрива е изпълнена нова топло- и хидроизолация.
С цел подобряване на акустиката, видимостта и удобствата на зрителите са коригирани формите на стените и таванът в зрителната зала, наново е изграден амфитеатърът на балкона. Изпълнени са нови окачени тавани и предстенни обшивки в залата, фоайетата и репетиционните помещения. Всички парапети, включително и на външните тераси, са изпълнени по нови архитектурни детайли. Възстановени са вътрешните мраморни настилки и стълбища. Залата е застлана с негорим мокет и е обзаведена с 605 седящи места, от които 6 за инвалиди. С ново интериорно обзавеждане са фоайетата, в едно от които е реставрирано оцелялото изключително ценно керамично пано на акад. Дечко Узунов.
След реконструкцията Старозагорската опера вече разполага с най-голямата и най-модерна въртяща се сцена в страната.
Параметрите на сценичното пространство са: вътрешна ширина на сцената – 17 м; дълбочина на сцената – 21.40 м, архитектурен портал – 12х7.35 м; мек портал – 11 м; завеса – 40х9 м. Оркестралният подиум е с размери 15.20х4.61 м, а авансцената – 12х1,86 м. На сцената и оркестрината е положено специално импрегнирано дървено дюшеме. Монтирана е най-съвременна горна сценична подвижна механизация от софийската фирма "Нови сцени".
С помощта на специалисти от SBS-Buhnen Technik, Дрезден, напълно възстановена и технически обновена е долната сценична механизация. Монтираното уникално съоръжение представлява комплекс от автоматизирано електромеханично оборудване, което осигурява движение на сцената в различни посоки и равнини.
На Старозагорската опера е изпълнена система за художествено осветление, доближаваща се до голяма степен до тази на световноизвестните сцени. Тя включва най-модерни пултове за управление, прожектори и циклоидни осветителни тела. Системата за управление разрешава с един пулт да се управляват едновременно конвенционално осветление, интелигентни устройства и мултимедия. Неин изпълнител е софийската фирма "Вахс" ЕООД.
В сградата са изградени нови ВиК инсталации, нов пожарен водоем, нова спринклерна и пожароизвестителна инсталация. Новата ОВК система позволява независимо климатизиране на отделните зони, което осигурява възможност за съкращаване на енергийните разходи.
Напълно реновирани са фасадите на сградата. Поставена е алуминиева окачена структурна фасада и дограми по система Etem, висок клас алуминиеви панели, доставка от Холандия, нови гранитни мраморни и керамични облицовки с частично ремонтиране на съществуващите. На източната фасада е изградена нова асансьорна клетка за инвалиди, направени са и рампи и подходи към сградата и зрителната зала.
Благоустроено е и околното пространство, което придава нов по-добър вид на централния градски площад.
| Обект Цялостно възстановяване, усилване и реконструкция на Държавна опера - Стара Загора Възложител Община Стара Загора Проектанти арх. М. Соколовски, арх. Б. Камиларов, арх. Ц. Хаджистойчев - архитекти инж. Л. Събев, инж. Л.Ташев, инж. Д. Христов - конструктори инж. М. Попова, инж. Б. Камиларов - ел. инсталации, инж. Ил. Христов - осветление, инж. Л.Тошкова - ОВК инж. М. Стоицев - ВК, инж. В. Филипова - Акустика, инж. Н. Гюрова - Ел. акустика Изпълнител Консорциум "Инвестиционно-строителен холдинг" (ИСК) ) – Стара Загора: "Никон" ЕООД "Информат" ООД, "ДК-21" ООД, "Монтаж инженеринг" АД, "Стройкомбинат" АД Подизпълнители SBS-Buhnen Technik, Дрезден – долна сценична механизация "Нови сцени", София – горна сценична механизация "Вахс" ЕООД, София – ефектно осветление "Фактор-ТС", София – акустика "Тонет", София – столове и зрителна зала "Картекс П" АД, София – мокети Стр. надзор "Техно Строй Контрол" ЕООД Застроен обем зала 43 500 куб. м |
| Операта в Стара Загора е първата сграда в България, строена специално за опера. През 1962 г. е обявен конкурс в "Главпроект" за проектиране на нова сграда, спечелен от архитектите М. Соколовски, Б. Камиларов и Ц. Хаджистойчев. През 1971 г. сградата на операта е открита. При гостуване на делегация от музикални дейци от Великобритания те са удивени, че в България по това време може да бъде построена съвременна оперна сграда, тъй като в Лондон още няма такава.Това е оповестено и в тяхната преса. През 1991 г. пожар унищожава оперната сграда на операта. Година по-късно е изготвен работен проект за нейното възстановяване. През 2002 г. община Стара Загора възлага изпълнението на строително-ремонтните работи. През 2010 г. на 24 май ще се състои официалното откриване на възстановената опера |
| Инж. Никола Нешев, председател на консорциум "Инвестиционно-строителен холдинг" и управител на "Никон" : За нас ремонтът на Операта не беше основен, а радикален В хода на многогодишната реконструкция на оперната сграда строители и проектанти се сблъскахме със сериозни технически проблеми, които забавиха и допълнително оскъпиха процеса. Обектът беше много труден и сложен за изпълнение, изискваше постоянна координация между множеството изпълнители и подизпълнители. За нас ремонтът не беше основен, а радикален. От една страна заради нанесените сериозни увреждания на конструкциите и съоръженията от високите температури на огъня и прилагане на новите противоземетръсни норми, а от друга – необходимост от цялостна подмяна на сградни елементи и системи с изтекъл гаранционен срок като покривни изолации, дограми, фасадни облицовки. От построяването на сградата през 1971 г. до пожара през 1991 г. не е бил правен никакъв ремонт по нея. През 2002 г. веднага след подписване на договора с общината започнахме работа, съгласно технологичния ред по демонтаж на всички аварирали обшивки, окачени тавани, настилки, облицовки и инсталации. Въпреки наличието на одобрен проект за възстановяване, предшестван от три експертизи и проект за укрепване на осветителните мостове, след откриване на конструкцията се установиха непоправими поражения на покривната плоча над сцената. Това наложи временно спиране на строителните дейности до извършване на нови строително-конструктивни експертизи и актуализация на проектите по всички инженерни части. Укрепихме цялата конструкция на корпуса на залата, въведохме нови конструктивни елементи – противоземетръсни шайби, рамки от основите до покрива. Изградихме и една мощна 300-тонна стоманена конструкция над сцената, на която се окачи покривната плоча и горната сценична механизация. Така във външната архитектура на сградата се появи една трапецовидна покривна надстройка с алуминиева обшивка. Смело мога да заявя, че след ремонта Операта като конструкция стана много по-надеждна отколкото е била като нова. По отношение на топлотехническите характеристики сградата също отговаря на съвременните изисквания – подменени са покривните топло- и хидроизолации, изпълнено е изцяло нова система за отопление, вентилация и климатизация, напълно реновирана е фасадата. Пространството около Операта също е благоустроено, като в него нашият консорциум вложи и собствени средства в размер на 25 хил. лв. За наша радост възстановителните работи по сградата на Операта вече са история. През целия строителен процес община Стара Загора, се показа като коректен инвеститор и партньор в решаването на сложните строително-проектантски задачи. |
| Проф. Димитър Динев, зам.-кмет "Архитектура, строителство и градоустройство" в община Стара Загора: Възродената опера е пак така привлекателна и още по-необходима на града ни Проф. Динев, през какви изпитания премина обновяването на Старозагорската опера? - За всеки е ясно, че операта се възстановяваше в трудните години на преход, и основният проблем беше осигуряването на финансиране. Държавата така и не можа да помогне за възстановяването на операта и остави сградата да тъне в руини повече от 10 години. Чест прави на града и на последните три общински ръководства, че успяха да осигурят пари. От началото на набиране на средства през 1992 г. и след деноминацията на лева през 1999 г. досега общо в ремонта и реконструкцията на операта са вложени около 12.1 млн. лв. Направените капиталови разходи са по линия на фонд "Приватизация" – 3.410 млн. лв., на общинския бюджет – 3.595 млн. лв. (в т.ч. 1.5 млн. лв. целева държавна субсидия) и заем от 5 млн. лв. За окончателното разплащане на вече извършени СМР в тазгодишния бюджет са предвидени още 500 000 лв. С дарителски средства във възстановяването на сградата участват и много граждани и неформални организации и комитети, сформирани непосредствено след опожаряването. От строителна гледна точка ремонтът беше много сложен. Той се изпълняваше от много фирми, но основната тежест легна върху строителите от специално учредения за целта консорциум от пет старозагорски фирми, председателстван от инж. Никола Нешев. В последните две години пред ръководството на общината често се поставяше въпросът не можеше ли сградата на операта да се завърши по-рано и не се ли забави излишно ремонтът? - Нашият категоричен отговор е не. През цялото време на обекта се работеше интензивно, така че внушеното очакване за откриване на сградата в средата на 2008 г. беше съвсем необосновано. В известна степен строително-възстановителният процес беше затруднен, не казвам забавен, от решението ни да възстановим изцяло долната сценична механизация, защото без нея операта щеше да има една обикновена читалищна сцена. Мисля, че всички ще се убедят, че си струваше направената инвестиция от над 1 млн. лв. Уникалното съоръжение беше монтирано от немската фирма, която някога е изграждала сцената на Старозагорската опера. Тя е с над100-годишен опит и в последните години е работила на сцените на Мариинския театър в Петербург, операта в Мюнхен, театъра в Дюселдорф, голяма зала в Пекин и др. Вече може ли да се каже, че обновената опера не отстъпва по нищо на реномираните оперни театри в Европа? - Абсолютно е така. Ние всички, които помним предишната сграда на операта, неволно сравняваме и виждаме, че някои от нейните елементи не са същите. За съжаление изпепелени са безценни декори, кристалните полилеи, внесени специално от Италия, са унищожени, безследно изчезнали са и оригиналните гоблени, тъкани по проекти на проф. Марин Върбанов и изпълнени от съпругата му Сун. Но въпреки това благодарение на упоритата работа на проектанти, строители и общинска администрация сградата възвърна своето достолепие, тя пак е така привлекателна и още по-необходима на Стара Загора. С направената реконструкция операта отговаря на съвременните изисквания за достъпна среда, енергийна ефективност и пожароустойчивост. |