Работна група по "Регенерация, устойчиво развитие и планиране" предложи на първото си заседания на 10 декември законови промени заради ревитализацията, включване на проекти за регенарация в оперативната програма "Регионално развитие", стартиране на пилотни програми паралелно с дискусиите за стратегията за развитие на Дунавския регион през януари 2010 г.

В работната среща участваха представители на администрацията, група архитекти с пристрастие към възстановяване на паметниците на културата, опазване на паметта на народа и територията, основоположници на идеята за енергийната ефективност в сградите, специалисти по градоустройство и други експерти.
Инициативата е съвместна на "Болкан Асист" – Сдружение за партньорство и подкрепа на гражданската активност, и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, партньор е "Строителство Градът".

Експертите обобщиха резултатите от две поредни конференции – през септември и октомври тази година, по темата "Регенерацията – шанс за устойчиво развитие", и поставиха акцент върху три закона.

Според Ирина Захариева, заместник-директор на Главна дирекция "Регионална политика и системи за управление" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, регенерацията трябва да стане активна политика на държавата в партньорство с местните власти, за да се решат актуални проблеми на населени места.

"Свидетели сме за съществуване на неприветливи градски територии, олющени блокове, нерегламентирани сметища, градинки, превърнати в бунища, каза Захариева. Това трябва да остане в миналото в резултат на държавна  политика.
За целта е необходима законодателна рамка, която да обхване промяната на няколко закона."

Законът за устройство на територията трябва да се коригира в частите, свързани с устройствената политика на национално ниво и на ниво община. На национално ниво е националната комплексна устройствена схема и регионалните устройствени схеми. Те трябва да дадат националната рамка за политиката на градската регенерация.

На по-ниското ниво, където са общите устройствени планове на общините, трябва да има цялостната визия за конкретните проблемни територии, които подлежат на регенерация. Да се направи регистър на тези територии и да се определи частта от тях за приоритетно развитие, предложи още Захариева.
След това е необходимо да се направи оценка какъв конкретен ресурс е необходим за провеждане на политика за регенерация на територията и да се търси финансиране за осъществяване на тези идеи. Според Ирина Захариева от едната страна стоят оперативните програми с финансиране от Европейския съюз.

Но от другата страна трябва да застане държавата, която да създаде самостоятелен финансов инструмент за целенасочено подпомагане на общините при реализация на регенерационни проекти.

Вторият закон, който трябва да бъде променен, е Законът за регионално развитие. Корекции са необходими и в Закона за местното самоуправление и местната администрация. Те са свързани с правомощията на районните кметове на големите градове. Сега кметът на 100-хиляден район като "Младост" и "Люлин" има правата на кмет на населено място с 5000 души население.

Арх. Александър Петрович от "Булплан" напомни, че законодателството трябва да е съобразено с общите цели - щом се разработи моделът, той трябва да бъде предоставен на общините, но контролът да бъде в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Важно е през ведомството да минават устройствените планове на различните нива. В момента планове се създават и одобряват от абсолютно некомпетентни местни органи, каза Петрович.
Плановете на общини над 100 хил. души вече не се процедират от регионалното министерство, измененията им не се правят със санкцията на министъра на регионалното развитие или експертния съвет по устройство на територията. Този подход се отнася и за общинските планове за развитие - те или не се актуализират, или коренно се преобръщат, щом дойде ново ръководство.
Предлагаме в подготвящите се изменения на Закона за устройство на територията да се засили значението и на областната управа. Така както някога беше в окръга, сега техническа тежест да има областта. Там да се създадат служби, които да ръководят малките общини, а не малките общини да правят свои недостатъчно компетентни органи, обобщи Петрович.

Арх. Петрович добави още, че е необходимо да има приемственост.
Обикновено всички нови властници идват с мисълта, че от тях започва светът, и изоставят започнати вече проекти, което означава загуба и на малкото пари, с които разполагаме. Трябва да има ограничение  за степента на намеса в проектите и програмите – да речем, до 30%, условно предложи арх. Петрович. 
Важно е общините с обществено обсъждане или референдум да определят за какво е по-добре да се използва територия, подлежаща на регенерация, или сграда, чието предназначение вече се променя, напомни Славея Христова от "Болкан Асист".

Съветникът на министъра на регионалното развитие и благоустройството Белин Моллов обобщи така:
- думата регенерация трябва да влезе в законите, които имат отношение към нея
- в следващия програмен период в оперативната програма "Регионално развитие" да се включат проекти по регенерация
- ако кандидатства по мярка физическа среда и проектът е насочен към конверсия, корекция на реки, индустриални зони или включва публично-частно партньорство, кандидатът да получава 5 точки бонус, както са проектите, засягащи малцинствените общности.

Много по-ценно е общината да използва до краен предел това, което има, отколкото да го зареже, то да умре и да се отнемат нови територии от земеделските земи, каза арх. Моллов.

Да представим на Европа добрите примери от регенарационни проекти и красотата на българската природа и културното наследство, призова проф. Магдалена Иванова от Нов български университет.

Всички участници в работната група поставиха въпроса за изясняване на собствеността на терените и обектите преди включването им в конкретни регенерационни проекти.