След 11-часови дискусии в края на конференцията на ООН в Копенхаген за климатичните промени лидерите на най-големите икономики в света постигнаха споразумение, определено от авторите си като "недостатъчно", предадоха световните агенции.

Необвързващото споразумение, договорено между САЩ, Китай, Индия и Южна Африка, беше подкрепено от европейски и ключови африкански и азиатски страни. То ще трябва да бъде одобрено от пълната сесия на ООН в Копенхаген.

Договорът отговаря на призивите на учените за ограничаване на глобалното затопляне в рамките на 2 градуса в сравнение с прединдустриалното равнище, но не съдържа по-амбициозни цели за ограничаване на емисиите на газове с парников ефект и не обвързва юридически никоя от страните.
Очаква се до обвързващо споразумение да се стигне следващата година, когато предстои конференция за климата в Бон, посочва ДПА, в коментар, цитиран от БТА.

Подкрепяно от големи сили като Европейския съюз, Индия и Южна Африка, така нареченото Копенхагенско споразумение беше отхвърлено от някои от малките членки на ООН като Судан, който на конференцията председателстваше Групата на 77-те.
Представителят на Судан Лумумба Станислаус Ди-Апинг, заяви, че то "нарушава традициите на ООН". "Това споразумение ще постави бедните в още по-лошо положение", заяви той. "Судан никога няма да подпише договор, който разрушава Африка".

Делегатите на Венецуела, Боливия и Куба също отхвърлиха споразумението от Копенхаген, заявявайки, че то няма да помогне за справянето с глобалното затопляне.

Американският президент Барак Обама пръв обяви постигането на консенсус, определи споразумението като "разумно" и го нарече "небивал пробив".
Същевременно той призна, че само по себе си то е недостатъчно.

Председателят на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу заяви, че "това, което беше договорено днес, е много под нивото на очакванията, но запазва живи целите и амбициите ни".

Сдържани бяха и реакциите на германския канцлер Ангела Меркел и британския премиер Гордън Браун.
Френският президент Никола Саркози заяви, че текстът не е съвършен, но подписването му е жизненоважно, за да не бъдат изключени големи страни като Индия и Китай от общите усилия за борба с климатичните промени.

Споразумението предвижда всяка страна да представи списък с конкретни цели, които ще бъдат обект на международни консултации и анализи.

Основните разногласия възникнаха между САЩ и Китай. Докато Обама призоваваше за прозрачност и контрол върху изпълняването на поставените цели, Китай силно се противопоставяше на международното наблюдение с аргумента, че би нарушило суверенитета му.

ЕС обвини и САЩ, и Китай, че не правят достатъчно за съкращаване на вредните емисии.

Останаха в сила определените по-рано ангажименти за намаляване на въглеродните емисии до 2020 г. САЩ се ангажираха с намаляване на емисиите със 17 процента спрямо нивото от 2005 г. или с 3-4 процента спрямо това от 1990 г., ЕС - с 20 процента спрямо това от 1990 г., Индия - с между 20 и 25 процента спрямо 2005 г., Япония - с 25 процента спрямо 1990 г., напомня Асошиейтед прес.

Богатите страни се съгласиха да определят количествено помощта, която ще отпускат на бедните, за да им помогнат за намаляването на вредните емисии. Развитите страни си поставиха за цел да отпускат по 100 милиарда долара годишно до 2020 г., за да подпомагат развиващите се страни в борбата с климатичните промени.
Като първа стъпка е предвидена помощ от 30 милиарда долара за следващите три години, като ЕС и Япония ще предоставят по около 11 милиарда долара, а САЩ - 3.6 милиарда долара.

След продължилите до полунощ дискусии остана неясно колко от 120-те страни, присъстващи на конференцията в Копенхаген, ще подкрепят минималисткия пакт на клуба на богатите, посочва ДПА.