Строителният  бранш пострада най-тежко от кризата. До момента 20 на сто от фирмите не са подновили регистрацията си в Камарата на строителите в България, а до края на следващата година се очаква още толкова да замразят дейността си или да фалират. Това означава, че на пазара ще останат 40% по-малко строителни фирми.

 + Кризата обаче е и чистилище за случайните в бранша. Не е тайна, че при бума на строителството, в гилдията влязоха много предприемачи, които не разбираха от строителство, но гонеха големи печалби. В момента върви естествен подбор, който ще остави на пазара най-добрите професионалисти. Кризата ще отсее можещите от случайните играчи във всеки един бранш. Вече стана ясно, че ако искаш да успяваш трябва да работиш качествено.

- Нерационална организация на работата. Неправилно използване на ресурсите. Още в най-добрите години за строителния бранш знаехме, че има резерви във вътрешната организация на фирмите, оптималното използване на ресурсите, ниска производителност на труда.  Дълго време обаче това се подценяваше и омаловажаваше. Затова рано или късно, част от фирмите, и без кризата, щяха да част да затворят врати, но тя просто ускори процеса.

+  Кризата наложи спешното преструктуриране и оптимизиране. Сега това е рецепта за оцеляване, който не я приложи, изпадна зад борда. Наблюдаваме как дори и най-стабилните и работещи фирми спешно променят организацията на работа. Промените доведоха до извличане на максималния потенциал на компаниите, което ги прави по-конкурентоспособни.
Всички сме наясно, че ахилесовата пета на родния бизнес е ниската производителност на труда. Сега е времето да набележим конкретни мерки как да се опитаме да догоним нивото на другите страни от Евросъюза. За което пак трябва да благодарим на кризата.

- Неразплатените поръчки. Допуснахме държавата да дължи на бранша около 800 млн. лв., натрупани от много години. Според КРИБ сумата дори е много по-голяма и възлиза на 1.2 млрд. лв.  Правени са поръчки, без да има пари за тях, и после е плащано на когото се реши. Това пък създаде и условия за корупция, което доведе и до блокирането на средствата от европейските фондове.

+ Голямата поука за строителния бранш от последните години е, че не трябва да се поемат поръчки от държавата и общините, без да има гаранции, че са осигурени средства. Безспорно по време на криза държавата е основният възложител на големи инфраструрни поръчки. В същото време е важно да бъдат изяснени и регламентирани правилата, по които ще се провеждат конкурсите за големите обекти. Бизнесът трябва да бъде сигурен, че след като поеме ангажименти, няма да бъде подведен от държавата. Защото зад нас стоят хора и екипи, които очакват срещу труда си да получат сигурност и възнаграждение.

- В кризата междуфирмената задлъжнялост в България доби колосални размери - 220 млрд. лв., и се превърна в огромен проблем за бизнеса. Най-засегнати са финансовият сектор и строителният  бранш. Проблемът с ликвидността  строителните фирми, автоматично доведе  до проблеми по веригата от доставчиците. Плащанията се бавят между 180 до 240 дни. В строителството ръстът на просрочията е удвоен, а процентът на събираемост е особено нисък поради значително намалената ликвидност на много компании в бранша.
Показателно е, че според изследване на "Галъп" 52 % от родните фирми сочат междуфирмената задлъжнялост като най-голям проблем.  На второ място е липсата на  държавни и общински поръчки.

+ Положителният ефект в случая е, че правителството прие балансиран бюджет, който да позволи на държавата и общините да плащат в срок по проектите.
Спадът на българската икономика продължава да се задълбочава, но въпреки това той остава в значително по-умерен порядък в сравнение с доста от страните - членки на Евросъюза. В България първите положителни сигнали можем да очакваме едва през есента на 2010 г., когато реално ще започнат първите разплащания със свежи пари от европейските фондове.

+ Въпреки сериозната криза в България има поне шест отрасъла, които не само са устойчиви на трудностите, но и разполагат с потенциал за растеж, твърдят анализатори. Сред тях е и пътното и инфраструктурното строителство като цяло. Не е случайно, че новото правителство определи като един от основните си приоритети строежа  на възловите магистрали "Тракия", "Черно море", "Люлин" и "Струма", както и на редица други инфраструктурни проекти. 

*Доц. д-р инж. Николай Михайлов, президент на "Трейс груп холд" АД взе участие в конференцията на Economist, която се състоя миналата седмица. Текстът, който публикуваме, е презентацията на инж. Михайлов (с леки съкращения) пред престижния форум.