Лекциите на 15 изтъкнати професори и специалисти от балканските страни предизвикаха изключителен интерес сред участниците в Балканския семинар по сеизмично инженерство, организиран от КИИП София-град. Много въпроси намериха своя отговор през двата дни на дискусиите и разговорите, много практически решения в сеизмичното инженерство предстоят.

Професорите Никола Игнатиев и Петър Сотиров, наградени от КИИП София-град, бяха водещи през първия ден на семинара.
Изследването "Мониторинг на земетресенията в България и сеизмично инструментиране на сгради" представи ст.н.с. д-р. Кирил Хаджийски от Централната лаборатория по сеизмична механика и сеизмично инженерство при БАН. Изводът е, че пораженията от земетресенията трябва да бъдат констатирани, документирани и анализирани, за да се направят изводи и да се извлекат съответните поуки както при решаване на проектантски, конструктивни и практически проблеми, така и за осъществяване на адекватно поведение на специализираните служби при земетресения.
Проф. Атила Ансал от Турция говори по темата "Сеизмичен хазарт и микрорайониране за целите на градското планиране". За да се избегнат опасностите при земетресение, сеизмичният риск се анализира чрез тестове. За тази цел карта на града се разпределя на клетки от по 250 метра. Във всяка една от тях се правят изследвания, след това данните се обобщават за целия град и се определят най-застрашените райони.
Доклади през първия ден изнесоха още д-р Линда Пели, проф. Елена Васева от ЦЛСМСИ – БАН , проф. Росица Ганчева от УАСГ, Владимир Бенко от Словакия, Фарук Карадоган от Турция и проф. Никола Игнатиев. Докладът на проф. Игнатиев беше любопитен с обширната информация какви трябва да бъдат поуките от разрушенията по време на земетресения и какви са насоките за усилване на стоманобетонните конструкции. Той даде много примери от земетресенията в Кобе - Япония, Мексико, Румъния, Стражица. Показа лошо детайлирани колони и възли, загуба на носеща способност при огъване и срязване в колони при неприлагане на основни правила на капацитивно проектиране в критични конструктивни елементи, разрушения от смачкване на бетон и изкълчване на надлъжна армировка при крайно недостатъчни стремена, неблагоприятно осъществяване на стоманено-бетонна рамка чрез свързване на ригел с колона посредством къса конзола. По време на почивката професорът разказа и как земетресенията могат да бъдат естествен експеримент, с който се уточняват и определят действителните сеизмични въздействия. Видният японски учен проф. Омори преди повече от 100 години на базата на сравенение с преобръщане на надгробни камъни в гробищата в Токио и определяне на обръщателния момент установява действителното сеизмично ускорение, което ще действа на масата и ще причини разрушения от земетресението. Това е пример на приложение на сеизмичното събитие, с което се уточнява сеизмичното действие върху конструкцията.
През втория ден под председателството на доц. д-р инж.Здравко Бонев и проф. д-р инж.Костадин Топуров бяха изнесени и дискутирани още седем доклада.
Проф. Петър Сотиров разгледа някои проблеми при проектирането на конструкциите за сеизмични въздействия съгласно ЕС 8.
Доц. д-р Борислав Белев от УАСГ разгледа сравнително нов тип конструктивни елементи за поемане на сеизмични въздействия като стоманените и комбинирани шайби, които са показали отлично поведение при лабораторни изпитания и по време на силни земетресения.
Особеностите при проектиране на мостови конструкции за сеизмични въздействия бяха разгледани от проф. д-р инж. Констадин Топуров от УАСГ. Според него, тъй като при разрушаването на мостове не може да се осигури евакуация, доставка на храни и медикаменти, логично следва, че и в областта на мостовото проектиране трябва да навлязат съвременните теории за сеизмично осигуряване.
Докладът на ст.н.с. д-р инж. Марин Костов "Сеизмичният риск" беше изпълнен с много информация, свързана със сигурността на атомни централи, язовирни стени или урбанизирани територии.
"Оценка на сеизмичния хазарт за България" бе темата на ст.н.с. д-р Димчо Солаков от Геофизичния институт при БАН. Интерес предизвикаха представените карти на сеизмична опасност, които са в съответствие с ЕС 8. Те ще бъдат прилагани в съставянето на нови нормативни карти за строителство у нас

Проф. д-р Фарук Карадоган, Турция
На Балканите имаме общи проблеми

Проф. д-р. Фарук Карадоган е бивш ректор на Техническия университет в Истанбул

Този семинар е изключително ценен, защото виждаме общите проблеми, които трябва да решаваме. За да определим позицията си срещу изненадите, които ни очакват, необходимо е добре да познаваме природата. Ако решим, че е необходимо да усилваме конструкциите, трябва да намерим начин да го направим. Ако нашата цел е да конструираме по-сигурни сгради, трябва да подобрим правилниците за проектиране. Няма друг начин да създадем по-сигурни градове за живеене. Нашият общ проблем е различен от този на хората, които живеят в силно развити страни като Америка и Япония. Тъй като имаме ограничени източници, трябва да се обединим. Проблемите могат да бъдат решени според икономическите ни възможности. Ако предположим, че по американските или японски норми имаме милион уязвими сгради, това означава да ги разрушим и да ги построим отново. Което е невъзможно. Значи трябва да създадем собствени решения. Затова се интересувам от сътрудничеството между нашите страни.

Д-р Линда Пели, Гърция
Защитата на населението е национална политика

Линда Пели едиректор на отдел в организация на Гърция за сеизмично планиране и защита и зам.-директор на Европейския център за превенция и прогнозиране на земетресения.

Под ръководството на Министерството на околната среда през 1985 г. е създадена Организацията на Гърция за сеизмично планиране и защита. Нейната цел е да провежда и планира национална политика за сеизмична защита и намаляване на сеизмичната опасност в съгласие с директивите на държавата, както и да координира държавните и частните ресурси за прилагане на тази политика. Обединение "Европа - главни опасности" е създадено през 1987 г. като форма за кооперация между европейските и средиземноморските страни в областта на естествените и технологични опасности. Една от основните му задачи е създаването на европейски и средиземноморски центрове, които да разработват проекти на национално и регионално ниво.

Проф. Елена Васева, БАН
Как широката публика да разбира термина сеизмичен хазарт

Хазарт има във всяко нещо. Би могъл да се прояви в сграда, в природно явление или друго събитие. Когато говорим за сеизмичен хазарт при земетресенията, разбираме каква е прогнозата за вероятно земетресение на определена територия.
Какви са възможните източници на земетресението, прояви и периоди. Той се определя на базата на различни вероятности. Когато правим оценка на сеизмичния риск, разглеждаме хазарта плюс уязвимостта на конструкциите. На базата на оценка на хазарта се правят и прогнозните карти за сеизмичност на съответната страна. Основната задача във връзка с европейските норми е да се оцени хазартът и да се представи във вид, който да бъде ползван от строителите. Проф. Игнатиев в доклада си показва какви са различните типове повреди, които могат да се очакват в конструкциите по време на земетресение. Не че това не се знае от проектантите, но под различни влияния – на архитекти или инвеститори, те са принудени да пренебрегват някои фундаментални изисквания още в началния процес на проектиране.

Проф. Росица Ганчева, УАСГ
В гонене на прагматични цели не трябва да забравяме опасностите

Сеизмичната наука е сравнително млада. Тази наука започва да се развива активно около 60-те години на миналия век. На базата на експерименталните изследвания се получиха много данни и се натрупаха много резултати, на които се опираме, за да оценим поведението на конструкциите при земетръс. Изготвянето на нормите във всяка страна се базира на този придобит опит. Никакви правила не са спазвани едно време у нас. Първите по-сериозни норми се правят едва през 1964 г. Всичко, което е оцелявало, е било благодарение на опита на строителите. В гонене на прагматични цели обаче хората забравят опасностите, които природата им създава. Със старите сгради вече нищо не можем да направим. Усилването им е икономически нецелесъобразно. При масовото строителство експлоатационният срок, който е залегнал при изчисление на риска, е 50 години. Но когато говорим за уникални сгради и паметници на културата, те трябва да се запазят.