Законодателството в областта на туризма трябва да бъде либерализирано, както е в Германия, Великобритания, Холандия. Там няма специален закон за туризма, а има изисквания към търговеца, който извършва такава дейност, като например да пази в определен срок информационните материали, свързани с организирането на пътуването.
Това каза за БТА директорът на Института по анализи и оценки в туризма Румен Драганов.

Според него промените трябва да се направят с изменения в сегашния Закон за туризма, а не с нов закон.

Практиката по света е търговец да може да бъде съден за измама, когато има разлика между това, което е обещал, и това, което е изпълнил, каза Драганов.

Според него регистрацията на туроператорската и агентската дейност, както и категоризацията на туристическите обекти, трябва да се правят от неправителствена организация, създадена със Закона за туризма.

Сегашните 58 организации по туризма, регистрирани в Агенцията по туризъм, които са с незначителна членска маса, не могат да представляват всички 2234 регистрирани туроператори и туристически агенции, нито пък могат да представляват близо 3700 места за подслон и средства за настаняване и хранене, каза Драганов.
Неправителствената организация, която получи правото да регистрира и категоризира, ще води регистър на законните обектите в унисон със световния принцип - браншът да контролира себе си, смята Драганов.

Според Драганов в Закона за туризъм се прави мимикрия на изискването на ЕС за създаването на гаранционен фонд в туризма, който се замества със застраховката в случай на фалит на туроператора.
Тази застрахова, според Драганов, излишно оскъпява цената на туристическата услуга и няма никакво отношение към качеството й.

Драганов отбеляза, че в други европейски държави съществува изискване към организаторите на международни пътувания да поддържат постоянен гаранционен фонд, със средствата от който във всеки момент да могат да бъдат върнати техните туристи, както направи това българското правителство при инцидента в Охрид, използвайки държавен самолет.

Друго изискване към фирмите, които организират пътуване в чужбина, е те лично да проверяват годността на средствата за подслон, настаняване, хранене и транспорт - по отношение на безопасността им, и съответно на фирмите да им е вменена отговорността за това.
Нито един британски туроператор никога няма да настани туристи в хотел, който няма външна противопожарна стълба и не отговаря на изисквания за безопасност в случай на бедствие и авария, отбеляза Драганов.

Много от чуждестранните фирми търговци, които се занимават с туроператорство, са задължени съобразно местното законодателство да имат или неотменима банкова гаранция или специфична неотменима застраховка, с която при инцидент да могат да върнат туристите обратно в родината или да им бъдат възстановени сумите за туристическите услугите, ако те не отговарят на обещаното от фирмата, отбеляза Драганов.

В българския Закон за туризма никъде не се говори за търговец, а за туроператор или агент и законът в известна степен е наказателен за всеки, който иска да извърша такава дейност, смята Драганов.
Причината е, че ако един търговец не е регистриран по Закона за туризма и организира конгресни или конферентни прояви, той може да си върне обратно цялото ДДС от 22 на сто, а ако е регистриран туроператор, той е "наказан" с това, че може да си върне само 7 на сто от данъка.

Случаят в Охрид показва две неща - първо, че търговците, които са извършили пътуването, са регистрирани по Търговския закон и имат право на туристическа дейност и, второ, че не са се регистрирали доброволно по Закона за туризма, което не ги прави по-малко търговци, допълни Драганов.