В Швейцария има 17 млн. кв.м неизползвани и изоставени индустриални площи. На такава територия биха могли да живеят 190 хил. души и да бъдат отворени 140 хил. работни места, а това означава 1.5 млрд. швейцарски франка приходи на година.
От тези 17 млн. кв.м 80% са в градски области в средната част на Швейцария и стойността им е 10 млрд. франка. Това означава, че на година се губят между 150 и 500 млн. франка от неизползването на тези площи.

Защо са пусти тези територии?
Според проучване, представено от Андреа Блейзър от Службата за международни отношения в кантон Берн, основните причини са в малкия интерес от страна на инвеститорите и в проблемите, свързани с териториалното планиране в тези зони. Част от тях са градски, други индустриални, трети са със смесено използване. Щом една област е индустриална, на нея не може да започне да се строят жилища - нужен е нов градоустройствен план и прочистване, казват швейцарците.
Проблемите в България са донякъде същите.

Има печалба в регенерацията
Във всички случаи разходите на инвеститорите ще бъдат покрити и след регенерацията има печалба. В Швейцария са на мнение, че хората искат да опазят старините си и с радост посещават или използват стари сгради с ново предназначение. Така биха стояли нещата и в България, ако темата е във фокуса на правителството и парламента.
Парламентът в Швейцария е решил, че темата за регенерацията е важна за страната. Това става през 1999 г. След въпрос на съветник за повторното използване на индустриални зони представители на федерално ниво, ниво кантон, хора от бизнеса и неправителствените организации се събират на работна среща. Същата година Народното събрание дава задание на федералното правителството да намери решение на въпроса. Работата по него започва през 2002 г. Нещата тръгват в тази последователност и през 2004 г. се стига до анализа. През 2007 г. стартира проект за регенериране на индустриалните зони, който предстои да приключи през 2011 г. Управлението на процеса се осъществява от Федералната служба по околна среда.
Препоръката на Белин Моллов, съветник в Министерството на регионалното развитие и благоустройството и председател на сдружението "Болкан Асист", е българското правителство трябва да направи стратегия за възстановяване на индустриалните зони и използването им с друго предназначение. Едва след това може да се направи конкретен план за действие.

Замърсяванията
Най-скъпо е санирането на еконатоварванията, които са остатък от индустриалното използване на зоните. Но то не е задължително за всички места.
Ако замърсявания има на малка площ, тази част от почвата трябва да бъде запечатана, за да се попречи "раздвижването на наследството" към повърхността и в дълбочина.
Ако зоната обаче е голяма, има съществени замърсявания, на нея предстои строителство на голям обект и инвестицията е значителна, тогава трябва да се направи проучване и прочистване на територията. Така, ако територията на "Кремиковци" след време бъде регенерирана, за нея първото нещо, което трябва да бъде направено, е анализ на състоянието й от гледна точка на екологията.
Според швейцарските домакини

подходът към темата за регенерацията
се опира на два основни стълба:
- централно финансиране
- повече информация за изоставените зони.
Необходимо и обсъждане на проблемите - при срещи и в интернет. Разгласяването и дискусията са нужни, за да може всеки човек да изработи свое мнение по въпроса, за да има проблемът подкрепа от страна на екоорганизациите, разбиране от страна на гражданите и защита от страна на правителството и парламента.
Темата за регенерацията беше обсъдена в началото на август в Берн по проекта на асоциацията "Болкан Асист" "Регенерацията - шанс за устойчиво развитие на българските общини". Той е с продължителност 2007 - 2010 г. е се осъществява с финансовата подкрепа на правителството на кантон Берн, Швейцария.
"Болкан Асист" е българско сдружение за партньорство и подкрепа на гражданската активност, което активно участва в разясняването и защитата на пряката демокрация в България.