Проблем в момента е неяснотата и липсата на техническо задание при подписване на договорите за проектиране, така че нито инвеститорът знае какво точно възлага, нито проектантът в какъв обем трябва да бъде проектът. Като база се използва Наредба 4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, но тя е остаряла, обхватът на проектите вече се промени.
Общините не изискват регистрацията на договорите за проектиране, въпреки че според текст в ЗКАИИП това е условие за издаване на разрешение за строеж, има и специално писмо от министерството на регионалното развитие. Служителите обаче се позовават на ЗУТ и казват, че те не работят по ЗКАИИП. Освен това според закона договорът за проектиране може да бъде и устен, което допълнително усложнява.
Друг проблем с проектите е размиването на авторския надзор, който е задължителен по ЗУТ, но за него не се сключва договор и не се заплаща, а при необходимост се извършва от друго техническо лице, което пък е забранено.
Резултатите от тези недоразумения най-ясно се виждат при жилищното строителство на предприемачите, които продават апартаментите. Клиентът често не е осведомен какво точно купува, дали трябва да се правят допълнителни работи, сградата има ли паспорт и т.н., с една дума - дали ще трябва да се плаща допълнително.
При големите обекти инвеститорът плаща добра цена и осигурява и задание, защото подхожда професионално.
В нова европейска директива, която в момента се подготвя, към проекта вероятно ще има част за експлоатация на сгради и съоръжения, която ще бъде за сградата като сервизната книжна на автомобила и ще указва на колко време трябва да бъде направен преглед и ремонт на отделните части. Една от основните причини е, че сградите стават все по-технологични - като автомобилите, с голяма автоматизация, фотосоларни инсталации и т.н.
Така че не можем да говорим за цени в проектирането въобще, защото проблемите са много и комплексни, а за себестойност и за конкретен договор. А самото формиране на цената на проекта е съвсем друг пазарен въпрос.