Трудности при работата си с общинската администрация, и по-конкретно в процеса на издаване на строителни разрешителни, са срещали 46% от фирмите, като този процент варира значително при отделните областни центрове. Това показва изследването на условията за правене на бизнес на местно ниво на Института за пазарна икономика (ИПИ), на базата на който е съставен индексът "Местни условия за правене на бизнес", имащ за цел да изследва различията в бизнес средата и да посочи къде в България е най-лесно да се прави бизнес. Неговото издаване се осъществява по проект "Мониторинг на ефективността на работата на общинските администрации" с финансовата подкрепа на оперативна програма "Административен капацитет". Той включва шест основни индикатора, като за събиране на информация са използвани: анализ на местните регламенти, проучване на интернет сайтовете на общините, попълване на въпросници и анкети от представители на местния бизнес, интервюта и провеждане на срещи с фокус групи. Обхваща 28-те области в България, като всяка е представена от един град (най-големият).
"Проучването е направено от "Витоша рисърч", които анкетираха бизнеса, направихме преглед на нормативните документи, интернет мониторинг, проведохме и регионални семинари в Бургас, Варна, Добрич, Хасково, Ловеч, Габрово и Благоевград. Изводите са, че бизнесът има трудности с административните услуги", каза Петър Ганев от ИПИ.
Той допълни още, че сферите, в който най-често се наблюдават корупционни практики и фирмите се сбъскват с най-много проблеми, са

строителството, търговията с имоти и търговското посредничество
"Всяка четвърта фирма, обхваната от изследването, е срещала трудности при работата си с органите, ангажирани  в процеса на издаване на оценка за въздействие върху околната среда. Основният проблем е неспазване на сроковете. Другата трудност са нерегламентираните плащания, които правят фирмите с цел да съкратят процедурите. Основният източник на корупция е неспазването на сроковете и това е основният източник на корупция", добави Ганев. 
Резултатите показват още, че липсват градове, който да получават най-високи оценки по всички индикатори.
"Всъщност по-малките и средните градове заемат по-предни позиции спрямо по-големите градове, защото административните услуги в по-малките градове са по-добре структурирани и по-добре представени", заяви Методи Методиев от ИПИ.
На първо място в индекса и с

най-добри условия за правене на бизнес
се оказва Търговище, следван веднага от Враца и Габрово. Въпреки липсата на първа позиция по който и да било отделен основен индикатор Търговище се представя отлично при нивото на местните такси (3 място) и корупцията (2 място) и на сравнително добро ниво по останалите индикатори, което предопределя и първата му позиция в крайното класиране. Враца също се представя добре, заемайки първа позиция при административните услуги. Въпреки това не толкова добрият резултат при местните такси отнема първото място на града в крайното класиране. Габрово е градът с две първи места - при местните данъци и електронното управление, но недотам доброто представяне при корупцията и административните услуги е причината за крайното трето място.
По отношение на електронното управление челните места принадлежат на Добрич, Габрово и Благоевград, като за този показател се вземат под внимание наличие на добре разработен общински портал и достъпни за бизнеса и гражданите публични регистри.
На регионално ниво градовете от Северен централен район постигат добри резултати по всички индикатори, което го поставя на първо място. Северозападен район също се представя добре, но високото ниво на местните такси оказва негативно влияние върху крайния резултат.
Югоизточен район се представя най-слабо в сравнение с останалите главно поради високите нива на местните данъци и такси, както и заради високите нива на корупция. Разликата между него и най-добре класиралия се район е голяма, което показва необходимостта от спешни мерки.
В общото класиране на 28-те големи града София се нарежда на 19-о място заедно със Сливен, след Хасково и преди Пазарджик, а Пловдив - на 10-о след Кърджали и преди Русе.
Основната препоръка, давана от ИПИ, е засилване на процеса на децентрализация.
"Необходимо е усилено прехвърляне на правомощия към местните власти, което реално не се случва, тъй като единственото, което беше прехвърлено реално, е патентният данък и беше дадена някаква свобода при местните данъци, които са в определени от закона рамки. Ако искаме да съществува реална децентрализация, местните данъци трябва да определят от местната власт, т.е. тези, които носят отговорността без никакви рамки. Също така може да се мисли в посока част от местните данъци да бъдат прехвърлени към местната власт, което е напълно възможно, защото основната роля в централния бюджет играе ДДС и косвените данъци", заяви още Петър Ганев.
Според него процесът на реална децентрализация ще доведе до истинска конкуренция на местно ниво, но за целта общините трябва да имат повече правомощия и да бъдат финансово независими.