Г-н Стоянов, планирате сериозни инвестиции в инфраструктура, как ще бъдат финансирани те?
- С еврофондове. Но освен европейските фондове възможно е финансиране чрез публично-частно партньорство. Това може да стане  единствено чрез прозрачна и открита процедура, по възможно
най-прозрачни правила да бъдат избрани частните партньори в едно такова публично-частно партньорство.

Освен пътища планирате и подобряване на жп мрежата. Как?
- Знае се, че към момента имаме разделение между БДЖ и Национална компания "Железопътна инфраструктура", което беше направено през 2001 г. Проблемът е, че Национална компания "Железопътна инфраструктура", която е един от най-големите работодатели – с над 13 000 души персонал, трупа огромни загуби. Към края на миналата година загубата й беше 70 милиона лева. Държавата не прави нищо за жп инфраструктура.  Това, което може да се направи, е да бъдат отдавани на концесия жп отсечки, както и жп гари. Пример за това е Централната жп гара и централната автогара в София. Едната е държавна и занемарена, а другата е частна и в добро състояние.

Знаем обаче, че концесиите в България са често непрозрачни, бихте ли дали примери за добри такива?
- Пример за добра сделка с държавата е концесията на летищата в Бургас и Варна, където беше постигнато едно добро първоначално концесионно възнаграждение от три милиона евро. Държавата освен това получава и 20% концесионна такса и вече имаме две съвременни летища, с нови терминали.
Ние подчертаваме, че концесия не е мръсна дума, въпросът е да се спази само откритата процедура, другите две – закрита процедура и състезателен диалог, предполагат корупционни практики.