Програмата на обучението в Архитектурния факултет е традиционна и набляга на основните знания. В нашата катедра осъвременяваме с теми като социални домове, хосписи, младежки центрове, но всеки трябва да може да проектира еднофамилна къща и жилищна сграда. Може би подхождаме прекалено либерално? Студентите трябва да се научат на основите на проектирането, преди да интерпретират съвременните форми и да прилагат новаторските концепции без достатъчно знания. Радостно е, че през последните години има подобряване на естетиката на проектите за сгради. Преди десетина години студентите в УАСГ проектираха натруфени проекти, с кулички, арки... Сега има завръщане към минимализма и модерната архитектура, към правите линии и успокояването на формите.
Промените в образованието по архитектура означават да дойдат чуждестранни лектори. А това означава залите да се напълнят отново, да се възвърне интересът към УАСГ. Надявам се, че кризата ще изиграе положителен ефект за завръщането на студентите. Не е лошо, че те работят днес. Прекалено рано обаче се сблъскват с проблемите на практиката и престават да мислят теоретично. Недостатък е, че им липсват теоретична подготовка, познаване на историята на архитектурата. Изключително важно е да се направи опит да се възстанови работата в групи и в работни зали. Вероятно проблемът е материалната база и липсата на постоянно място за работа на студента. Днес обаче залите са празни. Вариантът с архитектурни ателиета беше изпробван при арх. Стефан Попов. Студентите го харесваха. Общата оценка беше, че подготовката от първи до пети курс става еднообразна. Не е нормално цялото следване да премине през йерархична структура и доминиране на водещия преподавател. По повод работните зали положението е съвсем различно. Така се работеше дълги години в УАСГ, така е във всички европейски университети. Студентите в Германия прекарват времето си на работното място, което позволява да работят в общност. Внушава им се, че са част от колектив - много важно за изграждането на бъдещия професионалист. Нашият университет възпитава студентите като уникални творци, ренесансови личности. Те заживяват с мисълта, че веднага ще започнат да творят като микеланджеловци.