Незаконосъобразно се администрират регулаторни режими в 45 общини
Общият брой на общините, които управляват незаконосъобразно регулаторни режими, е 45. Това показа доклад на министъра на държавната администрация и административната реформа Николай Василев, който в началото на месеца беше внесен и приет от Министерския съвет.
Преобладаващата част от режимите, прилагани от местната власт, са за стационарен търговски обект, за продажба на спиртни напитки или събиране на годишна такса за търговия с тютюневи изделия, без да съществува правно основание за това. Сред общините в така наречения черен списък са Столичната община, Нова Загора, Велико Търново, Монтана, Дупница, Велинград, Силистра и др.
Докладът се изготвя във връзка с политиката на правителството за премахването на административните тежести върху бизнеса и в изпълнение на приета на заседание на Комисията по превенция и противодействие на корупцията към Министерския съвет Програма за работа през 2009 г., съдържаща мерки и действия в областта на превенцията на корупцията.
През 2008 г. експерти от Министерството на държавната администрация и административната реформа (МДААР) направиха изследване на режима за стационарен търговски обект на общинско ниво, който не е регламентиран, както изисква Законът за ограничаване на административното регулиране и административния контрол. Не е предвидена и законова делегация на общинските съвети да уреждат с подзаконов акт параметрите на посочената търговска дейност. Установено беше, че режимът се администрира в 140 общини. В периода юли - август миналата година са били проведени срещи между експерти от министерството и областни управители, кметове на общини, представители на местния бизнес и Българската стопанска камара.
След подаден сигнал от МДААР в края на миналата година за незаконосъобразното администриране на режима в 95 общини, както и в резултат на обявената мярка на МДААР за лишаването им от компютърна техника, той е бил премахнат в 72 общини. Въпреки предприетите действия той все още се администрира в 23 общини.
Общинският регулаторен режим за стационарен търговски обект носи различни наименования в отделните общини - "разрешение за упражняване на търговска дейност", "регистрация за упражняване на търговска дейност", "уведомление за упражняване на търговска дейност" и др.
Като основание за администриране се посочват преимуществено общински наредби за уреждане на търговската дейност на територията на съответната община. Независимо от наименованието му на много места се предвижда такса (от 1.50 до 250 лева), предоставяне на значителен брой документи към заявлението, срок за извършване на регистрацията или за издаване на разрешителното (от 1 ден до 30 дни), дори глоби (от 2 до 5000 лева) в случай на неизпълнение на задължението за регистрация или за подаване на заявление за разрешение или за уведомление. Липсата на такси обаче не означава по-малка тежест за бизнеса, тъй като другите елементи на регулацията остават, а към тях се прибавя и корупционният риск. За администрацията, от друга страна, се акумулират ненужни административни разходи.
В някои общини също така продължава незаконно да се събира от търговците годишна такса за търговия с тютюн и тютюневи изделия, която отпадна с последните изменения на Закона за местното самоуправление и местната администрация, който е в сила от началото на тази година. Според Закона за тютюна и тютюневите изделия кметът на общината издава само разрешителни за търговия с тютюн и тютюневи изделия, като разрешението е без срок.
В други общини съществува практика за администриране на режим за търговия с вино, спирт и спиртни напитки. Никъде в законов акт, както изисква Законът за ограничаване на административното регулиране и административния контрол, не е регламентирана такава възможност.
| Политика за по-добро регулиране Политиката за по-добро регулиране е основен приоритет на Европейския съюз, тъй като е важен фактор за постигане на целите на Лисабонската стратегия. Регулаторната рамка и условията, които тя създава за развитие на бизнеса, са сред основните фактори за въздействие на държавата върху неговата активност и за стимулиране на растежа. През 2006 г. Европейската комисия предложи амбициозна програма за намаляване на ненужната административна тежест от съществуващото законово устройство в Европейския съюз. През 2007 г. Европейският съвет одобри Общностна цел за редуциране на административната тежест с 25% до края на 2012 г. България е ангажирана с участие в този процес чрез предприемане на подходящите действия. През 2008 Министерският съвет одобри Програма за по-добро регулиране за периода 2008-2010, която е насочена към постигане на устойчивост на процеса за създаване на добра регулаторна среда. Целта на програмата е намаляване на административните пречки пред бизнеса и подобряване на административното регулиране. В Стратегията за насърчаване на инвестициите в Република България (2005-2010) са залегнали мерки за продължаване на процеса на оптимизиране на регулаторните режими. Мерки и действия за подобряване на бизнес климата, за облекчаване на административните бариери пред частния сектор и реформи в областта на регулаторните режими са предвидени и в оперативна програма "Административен капацитет". |