Трудно ми е да говоря за българското образование по архитектура въобще, но като изхождам от икономическото състояние на страната, вероятно изоставаме от общите ЕС стандарти. Основният проблем е общ за цялото ни образование и е свързан с недостатъчното финансиране. Недостигът на средства влияе върху преподавателския състав, който има нужда от сериозно подмладяване. 
През последните две години ВСУ "Любен Каравелов" прави ремонт и материалната му база е значително подобрена. Университетът ни е кампус и разполага със зали, ателиета, с модерна библиотека, стадион, общежитие за 600 души. Надяваме се и на еврофондовете.
Ние сме по-напред в организацията на преподаване чрез архитектурни ателиета - нашите архитектурни студиа. От самото създаване на специалностите архитектура и градоустройство студентите работят по 8-10 души и избират преподавателя си. Те разполагат със зала, работно място, имат осигурен достъп до 20 - 22 часа всеки ден, в събота и в неделя. Идеята на ВСУ е да се научат да работят екипно и да имат достъп до преподавателите си. Разполагат и с безжичен безплатен интернет в учебните корпуси и в общежитията. Правим опит за повече семинарни упражнения, имаме клаузури. Предвидени са лекции по енергийно ефективна архитектура, новости в архитектурата, в последните курсове се изучава нормативната уредба. Според мен има логика част от студентите да стават бакалаври по архитектура. Във ВСУ дори има дисциплина инженер-архитекти. Тя е по датски проект и е за 4 години. От 2009 г. магистърска програма дава възможност те да продължат с нови три семестъра и да станат магистри по архитектура.