Парламентът прие (на извънредно заседание) на първо четене промени в Закона за водите, целящи реформиране на сектора "Водоснабдяване и канализация". Те трябва да заменят Закона за ВиК, за който не се намери политическа воля да бъде приет. На корекциите се разчита да решат въпроса със собствеността и да позволят сключването на договори за водни проекти по оперативна програма "Околна среда".
Според измененията страната ще бъде разделена на обособени територии. Една такава зона ще обхваща сегашни регионални и общински ВиК оператори, като границите й може да се разширяват или намаляват в зависимост от включването или изключването на общини в нея.
Създава се Асоциация по ВиК, която ще играе роля на арбитър. Тя е публично-правна организация - юридическо лице по смисъла на Закона за концесиите и на Закона за обществените поръчки, и е със седалище в областната администрация на съответната област. Тази асоциация ще може да определя оператора на ВиК съоръженията и ще работи в полза на обществото, когато в границите на обособената територия попадат ВиК системи и съоръжения, собственост на държавата, и такива, които са собственост на една или повече общини.
След като България свърши своята част от заданието – корекция в закони заради собствеността на ВиК съоръженията, Европейската комисия вдигна забраната за сключване на договори във водния сектор. Това съобщиха от кабинета на вицепремиера Меглена Плугчиева миналата седмица. Решението е в писмо, връчено на Меглена Плугчиева от генералния директор на генерална дирекция "Регионална политика" на ЕК Дирк Анер. В писмото се дават указания да се финансират проекти, чиято ефективност е гарантирана. Всички проекти във водния сектор, които са над 500 хил. евро, ще бъдат обект на допълнителен контрол. Местната власт ще трябва да съфинансира до 5% от строителството на обекта. Очаква се прецизен оглед на проектите в малките общини, в които може да има необосновано завишаване на средствата за строителство и надзор.