Проблемите на София с недостатъчната инфраструктура, нарастващото население и необходимите оптимални градоустройствени решения започват още през 1879 г. с нейното обявяване за столица на новата българска държава. Тогава в нея са живеели 11 733 души, а според първите планове градската територия е била 2.8 кв. км. Днес тук обитават почти четвърт от населението на страната при планирани за съвсем други показатели градска и социална инфраструктура.
Такива бяха някои от известните констатации, изтъкнати по време на конференцията "София - 130 години европейска столица". Форумът се проведе в Софийската гимназия по строителство, архитектура и геодезия (СГСАГ).  Той бе организиран от учениците от десетите класове по различните специалности - строителство и архитектура, геодезия, водно и транспортно строителство, паркоустройство. Целта е обогатяване на подготовката на нашите възпитаници и фокусиране на вниманието им върху актуалните професионални проблеми, илюстрирани в развитието на столичния град. Това съобщи преподавателят и един от организаторите на проявата Наталия Миткова. Подобни конференции провеждаме периодично, по повод австрийското председателство на Европейския съюз преди няколко години темата бе "Австрийското архитектурно влияние", домакин беше Европейската комисия на ул. "Московска" 9. Благодарни сме за помощта на Столичната библиотека и специално на отдел "Краезнание", изтъкна г-жа Миткова.
Софийската професионална гимназия е първото специализирано средно училище в България, основано преди век - през 1909 г. През цялата година предстоят серия от тематични мероприятия, които ще завършат със заключително тържество на 4 декември тази година, съобщи директорът на гимназията Доротея Дончева.
Ландшафтната архитектура е приоритет на богатите нации, но пък и в България няма да сме вечно бедни, изтъкна при откриването ръководителят на Факултета по екология и ландшафтна архитектура в Лесотехническия университет проф. Атанас Ковачев. Той използва случая да покани учениците в университета, където единствено в страната се подготвят ландшафт архитекти. В столичната строителна гимназия специалността "Парково строителство" се изучава от 1936 г. и е възстановена през 1996 г.
Програмата на ученическата конференция включваше над 17 доклада и презентации, проследяващи развитието на града от античността, старият облик на София, плановете и разширенията през годините, старите църкви. Представени бяха първите работили в страната чужди архитекти и български архитектурни бюра, най-успешните кметове на града. Следобедната дискусия беше фокусирана върху инфраструктурните проблеми и история на столицата - водоснабдяване, транспорт, градските градини на София.
София е един от най-старите градове в Европа със стратегическо кръстопътно разположение, която за няколко десетилетия от кално селище се превръща в приятен град с добри градоустройствени решения и ярки архитектурни постижения, които е трябвало бързо да се развият ускорено вследствие на петвековното забавяне. В началото на ХХ век в страната се завръщат 200 дипломирани архитекти, инженери и техници, завършили в Европа, които помагат за скъсване с традицията и утвърждаване на новия стил. Тук работят видни архитекти като Петко Момчилов, Никола Лазаров, Наум Торбов, Георги Овчаров, Станчо Белковски, Иван Васильов. С доклади бяха проследени градоустройственото развитие на града - от плана "Амедей" до проф. Адолф Мусман. За 130 години около 60 кметове дават своя принос. През годините градът е имал множество проблеми, много от които обаче съвпадат с днешните, установиха лекторите.
Софийска гимназия по строителство, архитектура и геодезия "Христо Ботев" приема ученици по специалности в областта на строителството, архитектурата, геодезията, водното, транспортното и парковото строителство. Училището е основано с царски указ за просвещението от 1909 г. като клон на Първа мъжка гимназия, но много скоро след това се обособява като самостоятелно учебно заведение. От 1930 г. тя е в сегашната си сграда на бул. "Евлоги Георгиев" 34, а от 1945 г. носи името на Христо Ботев.