Г-н Методиев, основавайки се на доклада на Института за пазарна икономика, който разяснява процедурата за издаване на строителни разрешителни, бихте ли посочили кои са основните изводи, до които стигнахте?
- При изготвянето на нашия доклад работихме страшно много с бизнеса. Направихме проучаване, което обхвана големите градове София, Варна, Бургас и Пловдив. На представителите на бизнеса зададохме следните въпроси - къде виждат пречки в процеса на издаване на строителни разрешителни и какво според тях е решението. На тази основа, ние направихме оценка на ефектите от нашите предложения върху бизнеса т.е. какво е паричното изражение на разходите и на ползите на процедурата такава, каквата е и стигнахме до заключение, че ако се променят някои малки неща, в няколко сфери - малко законодателна и много в администаривната част на този процес, ползите минус разходите ще са над 111 млн. лв. само за една година.

Къде виждате основните проблеми в процедурата за строителните разрешителни?
- Няколко основни точки са по-невралгични. На първо място Законът за устройство на територията, който е страшно голям и тежък. Той е взаимстван, но е общо дефинитивен или определя общи граници и правила, в които обаче има много варианти от гледна точка на неясноти, на пролуки за различен вид прочит. С други думи един строеж би могъл да започне поради няколко различни причини, което означава че липсва ясна дефиниция и съществуват много пролуки. Когато няма подробен устройствен план, строежът може да бъде започнат дори само поради наличието на частичен план или ако е в процес на разработване. В закона има различни видове буфери и вакууми, които създават пречки. Ние мислим, че категоризацията на строежите, които в момента са шест, не би трябвало да бъдат повече от три. В разговорите си с нас фирмите споделяха, че доста от проектите умишлено се вкарват в определен вид категория с идеята да има по-малко бюрокрация върху строителната документация, защото колкото по-висока е категорията на строежа, толкова по-сложен е процесът.

Споменахте проблема с подробните устройствени плонове, какви пречки създава той пред бизнеса?
- Една от нашите идеи е подробните устройствени плонове да бъдат опростени от гледна точка на тяхното съдържание. Там, където вече има изградена инфраструктура да не се описва толкова подробно и детайлно, а да се описват местата в които ще има промени вследствие на строежа. Друг проблем е, че се изготвят на парче. Трябва да се измисли концепция от гледна точка на информационното съдържание, да се помисли да се правят поне за отделни територии. Другият аспект, за да е по-разбираем Законът за устройство на територията и по-ясна работата с администрацията, са фазите за инвестиционното проектиране. Не е обосновано наличието на три фази - идейна, техническа и работна.

Обект на доклада са и експертните съвети.
- Да, друга точка в нашето изследване, засяга ролята и функцията на т.н. експертни съвети. Според нас те трябва да отпаднат като стъпка в процеса на издаването на строителните разрешителни. Вярно е, че в момента закона дефинира две възможности - едната е проектната документация да мине през частна консултантска компания т.е. тя да я одобри и след това я предостави на експертния съвет за бързо съгласуване. Другата пътека е документацията да мине през експертния съвет, той да я прегледа и ако има неясноти и противоречия да бъдат изчистени чрез него. Въпреки наличието на две възможности, голяма част от фирмите не използват първия начин и споделят, че самите експертни съвети след това не зачитат по една или друга форма печата на частната консултантска компания. Основният проблем на експертния съвет е абсолютната непрозрачност на неговите решения, вторият проблем е че Законът за устройство на територията не дефинира конкретни срокове за произнасянето му и на определени места той се събира веднъж на месец или два пъти в месеца.
Така понякога дадено решение за издаване на строително разрешително се отлага за следващ съвет и фирмите могат да чакат с месеци и години за издаване и при наличие на перфектни документи. От друга страна, поради количеството на информацията в инвестиционната документация, експертният съвет няма физическо време да разгледа подробно и адекватно вяка една документация. Реално липсва капацитетът! Що се отнася до частните консултантски компании те са много по-заитересовени да разгледат подробно и детайлно всички документи, защото ако си позволят просто да сложат печат, това може да им коства репутацията и лиценза.

Каква е ролята на електронното правителство и работата на едно гише?
- Работата на електронното правителство би могла до голяма степен да замени работата на гише т.е. дирекното взаимодействие на бизнеса с администрацията. Трябва да се работи и в посока на работата между самите институции по електронен път. Едно от нашите предложения е да се помисли върху варианта процеса на взимане на разрешение от експлоатационните дружества да не се прави от самия бизнес, а да се получава на базата на он-лайн комуникация между отделните институции. Ако ти можеш на едно място да си подадеш документите, то всички останали съгласувания и искания да бъдат правени по електронен път от самата администрация. Това ще е възможно, ако институциите имат он-лайн комуникация, ако има качени пълни кадастрални карти, ако има адекватни имотни регистри, защото едно от условията за започване на стореж е доказателство за собственост и второто условие е визата, която е свързана с кадастралната карта. Изграждането на общо функционална интерактивна среда вътре между институциите и от администрацията е условието за ускоряване на процеса, което и ще доведе до намаляване на корупционните практики.
Интервюто взе
Маргарита Лозанова