Общ устройствен план ще съхрани инвестиционната привлекателност на Родопската яка
Арх. Недевски, природните и климатичните дадености на община "Родопи" и нейното географско разположение обуславят развитието й като естествена крайградска зона на Пловдив. Какви устройствени мерки се предприемат за създаване на качествена жизнена среда, която да привлече ново население, включително и от Пловдив?
- В последните години селищата от т.нар. Родопска яка се превърнаха в предпочитано място за живеене с висок комфорт на обитаване. Изградиха се множество индивидуални еднофамилни къщи и малки селища от затворен тип. Но урбанизирането на поземления ресурс на Марково, Белащица, Брестник, Храбрино, Първенец и др. села продължава да се извършва спонтанно и хаотично на базата на частната предприемаческа инициатива. Плановете за регулация и застрояване на селата и вилните зони са много остарели, за с. Ситово работим с план от 1937 г., и най-вече не са съвместими със земеразделителните планове – в крайни и гранични зони има в много голяма степен на изместване или застъпване на имоти. Актуална кадастрална карта и кадастрални регистри са изработени само на землищата на с. Марково и с. Първенец, а за останалите 19 селища няма. А всъщност разрастването на вилни зони като Бряновщица и Равнища формира едни на практика нови селищни образувания, които изискват цялостно устройствено планиране на застрояването и инженерната инфраструктура. Със заповед на областния управител вече са одобрени и влезли в сила плановете по параграф 4 на планинските села Ситово и Лилково, а в процедура на обявяване е за с. Брестник, където са налице над 400 имота.
За да се запази и развива инвестиционната привлекателност на селищата от Родопската яка, трябва да се изготви общ устройствен план. Но без финансовата и експертната помощ на държавата в лицето на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Агенцията по кадастър общинската администрация не е в състояние сама да създаде трайна градоустройствена основа на цялата територия. Предстоящото изготвяне на районна устройствена схема на общините Пловдив, "Родопи", "Марица", Куклен и Садово ще подпомогне създаването на ОУП по отношение на междуобщинската комункационно-транспортната мрежа, ВиК, елктроснабдяване, газификация, както и за функционалното и пространственото обвързване на околоградските зони със структурата на Пловдив. В момента вървят предложения за изменение в Закона за устройство на територията, с които да се забрани промяна на предназначението на земеделски земи в общини, в които няма влязъл в сила общ устройствен план.
От 2007 г. започнахме етапно разработване на подробно планово задание за изготвяне на общ устройствен план на община "Родопи". Изпълнител е колектив на "Паулина" ООД - Пловдив, с ръководител арх. Хубена Салджиева. Вече имаме одобрен опорен план на собствеността и вида на застрояване във всички 21 села. В момента се събира база данни за неурбанизираните територии и за инженерната инфраструктура на цялата община. Имаме съдействие от различните институции за предоставяне на изходна информация. Надявам се тази година да приключим с т.нар. подготвителен етап и през следващата да започнем същинското проектиране на ОУП, стига, разбира се, да се осигурят необходимите средства в общинския бюджет, което един основен проблем.
Какви основни тенденции се очертават в развитието на територията на община "Родопи"?
- Колкото и на "парче" да се опитваме да решаваме въпросите с инженерната инфраструктура, разумната инвестиционна и пазарна логика надделява: новото висококатегорийно жилищно строителство се концентрира най-вече около Белащица и Марково, а обществено обслужващото застрояване се изтегля по основните транспортни оси, водещи към Пловдив. Една много положителна тенденция е превръщането на бившите стопански дворове в ядра на малкия и средния бизнес.
Индустриални зони започват да се формират около летище Пловдив, новия югоизточен обход на Пловдив (от пътен възел "Скобелева майка" до "Асеновградско шосе"), както и в землището на с. Цалапица покрай магистрала "Тракия", където в момента се процедират подробни устройствени планове за два големи логистични и складови центъра на площ от 600 дка.
В условията на финансова и икономическа криза отчитате ли спад на инвестиционната активност?
- Най-разумният начин да се справим с кризата е като всички – и бизнесът, и общините, се впрегнем да работим два пъти по-усърдно отпреди и по този начин да не спираме икономиката. Благоприятното при нас е, че в община "Родопи" строителството не доби такива мащаби като в планинските курорти например. Тук инвестират и строят повече на брой, но по-дребни фирми, които не са засегнати толкова сериозно от финансовата криза.
От декември 2008 г. насам с 15-20% е намалял броят на процедираните от експертния съвет по устройство на територията преписки за промяна на предназначението на земеделски земи на територията на община "Родопи". Причината е може би в това, че на пазара има много голямо предлагане на имоти с променен статут, а няма търсене.
От началото на януари до 10 март сме издали 80 разрешения за строеж. Основно за еднофамилни къщи, къщи за гости и семейни хотели в планинските селища. Като развит лозарски район започва процес на възстановяване на стари винарски изби със стаи за гости в село Брестник, а наскоро одобрихме и проект за нов комплекс с винарска изба, зала за дегустации и малък СПА хотел на новия път за с. Марково. Това е една много добра перспектива за развитие на алтернативен туризъм, обратно на тенденцията отпреди няколко години – на мястото на старите винпроми да се прави жилищно застрояване.
Какви интересни проекти в сферата на отдиха, който активно се ползва и от пловдивчани, се предвиждат на територията на община "Родопи"?
- Наскоро одобрихме ПУП за благоустрояване на парк "Първенец". Това е една много посещавана крайречна зона със съхранена природа, която трябва да се облагороди. В плана са отредени два парцела за малки хотелски бази, запазени са съществуващите заведения за обществено хранене и е направен паркинг за 70 коли в северната част, така че да не се допуска автомобилно движение в ядрото на парка. Самата паркова зона, която е публична общинска собственост, заема площ от 31 дка. За нейното благоустрояване се предвижда направа на алейна мрежа, кътове за пикник, ел. осветление и изкуствено напояване, както и пешеходна алея покрай р. Първенецка. За реализиране на парка общината кандидатства с проект на стойност 2.1 млн. лв. по оперативна програма "Регионално развитие".
В с. Оризари има няколко интересни проекта за развитие на спорт и туризъм. Базата на бившата "Академика" с изкуствено езеро и бунгала е вече собственост на частен инвеститор, който в момента разработва комплексен инвестиционен проект за хотелски и апартаментен комплекс. За него има разработен ОВОС, който получи положителна оценка от Регионалната инспекция по околната среда и водите – Пловдив. В непосредствена близост Пловдивският евроколеж стартира инвестиционна инициатива за изграждане на голям спортен комплекс с трибуни и няколко игрища, с хотелска част със СПА център и тренировъчни зали, а отделно са отредени самостоятелни парцели за пейнтбол и детска градина.
| Община "Родопи" е административна единица в състава на Пловдивска област, която от своя страна е териториална част от Южен централен район. Има благоприятно природно и климатично разположение: на юг-югозапад от град Пловдив, в подножието на северните склонове на Родопите, където заема площ от около 310 кв. км. На север-североизток граничи с общините Куклен, Чепеларе и Девин, на изток - с община Асеновград, а на запад с община Стамболийски. През община "Родопи" минава шосе Е 80 (София – Пловдив – Смолян) и жп линията София – Пловдив – Свиленград. На нейна територия, в село Крумово, се намира международното летище Пловдив. Селищата, които формират облика на общината, са: Белащица, Бойково, Брани поле, Брестник, Брестовица, Дедево, Злати трап, Извор, Кадиево, Крумово, Лилково, Марково, Оризари, Първенец, Ситово, Скобелево, Устина, Храбрино, Цалапица, Чурен и Ягодово. Те са ситуирани върху обща площ от 672.1 кв. км, в т.ч. земеделски територии – 312.7 кв. км, горски – 310.9 кв. км; населени места и други урбанизирани територии – 27.1 кв. км; водни течения и водни площи – 11.1 кв. км; за добив на полезни изкопаеми – 1.0 кв. км; за транспорт – 9.2 кв. км. Населението наброява 33 531 жители. |