В западната част на Мадрид се издига индивидуална къща от видим бетон, напълно различна от типичните ни представи, а експресията напомня творчеството на Марсел Бройер. Теренът, наречен las penascales (приблизителният превод означава "големите камъни") вече е едно предизвикателство със силно наклонения си склон с южно изложение. От тази страна са вградени и два големи покрити с мъх скални блока. Архитектът Инакви Карницеро е решил да ги интегрира в композицията - кухина в терасата приютява единия от тях, а другият е разположен при входа на сградата.
Вграждането на проекта в склона е решено чрез третирането на сутерена като масивен цокъл, където са разположени гаражите за автомобилите и откритият басейн. Първият етаж представлява дълъг паралелепипед от видим бетон, който създава впечатление за масивност, но поради повдигането над партера и остъклението оставя усещане за левитиране над земята. От едната и от другата страна на тази прозрачна кутия четири колони в стил Мийс ван дер Рое изразително подчертават усещането за състояние на "безтегловност".
Част от това решение са двата навеса от източната и от западната страна на зданието. От юг структурата изпълнява и функция на навес, който допуска зимната светлина и предпазва от лятното слънце.
Основната част на сградата представлява кутия от видим бетон, перфорирана с прозорец по дългата си страна, който облива таваните с еднообразна и равномерна външна светлина. Неговото необичайно разположение - на 1.40 м над земята, дава възможност за организиране на удобни решения в ниската вътрешна част. Не на последно място теснотата на отвора и отстъпът на остъклението съдействат за засилване на ефекта за масивност. Дори и да се характеризират със същата организация под формата на анфилади, двата етажа са независими един от друг с изключение на двойната височина на няколко места.
Скромният бюджет на проекта е дал възможност на архитекта да се отличи със стегнат набор от приложените изразни средства до такава сполучлива степен, че те изглеждат повече като търсен ефект, отколкото следствие на материалната принуда. Резултатът е сграда, която е едновременно спокойна и напрегната, като в същото време демонстрира голямо внимание към функцията и обитаването със специално внимание към детайлите и качеството на реализацията.
Партерът със своеобразно продължение на варовиковата тераса се състои от анфилада, ориентирана към откриващата се към околността гледка. Тъй като дограмите и дървените елементи, които оформят издатините на етажа,  са скрити под земята и в сутерена, нищо не скрива гледката към басейна и към възвишенията Мон Пардо на заден план.
Според архитектурните наблюдатели модернизмът в Испания демонстрира учудваща виталност. Затвореният режим на Франко парадоксално е спестил някои изкуствени залитания. Далеч от схемите и традиционните схващания модернизмът се изживява от младите испански архитекти като свобода и неизчерпаем потенциал за обновяващо се творчество.