Свидетели сме как в България много често частни интереси на група хора вземат превес над обществените. Щастлива съм, че този сценарий се провали. Държавните институции и политиците показаха характер. Понесохме много удари, но си струваше.

Това заявява в интервю за вестник "Дневник" председателят на комисията по култура в Народното събрание Нина Чилова, по повод приетия в края на миналата седмица закон за културното наследство.

Той замени нормативния акт от 1969 г. и стана факт след близо двегодишна работа на политици и експерти по него и още шестмесечни обсъждания в Народното събрание.
Докато вървяха дискусиите, текстовете бяха остро критикувани от различни кръгове - от неправителствени организации до притежатели на ценни антики.

Защитниците на резпоредбите са на мнение, че основните подстрекатели на атаките са големите колекционери, които сега ще трябва да доказват собствеността си върху археологически находки с национално значение.
Законът имаше противници и сред депутатите и за да бъде одобрен от Народното събрание, се наложи инициаторът Нина Чилова (НДСВ) да осигури политическа подкрепа от ръководствата на управляващите партии.

Основната цел на закона за културното наследство е да възстанови държавността в опазването на културното наследство чрез въвеждане на европейски практики.
За по-доброто стопанисване и съхранение на недвижимите културни ценности въвеждаме възможността те да се отдават на концесия. Така се прокарва път за развитието на културния туризъм, обяснява Чилова.

Важен акцент е и невъзможността за промяна на режима на опазване на недвижимата ценност, като неспазването на това изискване е условие за развалянето на концесионния договор.
Следваща полезна мярка е свързана със задължението на държавата или общината да извършват консервационно-реставрационни дейности, в случай че собствениците на недвижими културни ценности не изпълняват задълженията си.
За направените разходи държавата или общината се обезщетяват, като вписват законна ипотека върху имота.

При движимите културни ценности най-важната мярка е създаване на легален пазар с изискване за доказан произход и установяване на право на собственост върху ценностите.

Търговия с движими културни ценности се разрешава само ако те са идентифицирани и регистрирани, като държавата има правото на първи купувач, в случай че се търгуват ценности - национално богатство.
Създаването на регламентиран пазар е работещо европейско решение, което препятства развитието на черен пазар на ценности и дава възможност за прозрачност и строга отчетност при сделките с движими ценности, обяснява Нина Чилова.

Тя е категорична, че твърденията, че законът е писан, за да може царската фамилия да си върне собствеността върху ценни предмети, които сега се владеят от държавата, са спекулативни, поръчкови, неубедителни и некомпетентни.

Подробности четете във вестник "Дневник".