В последните години община Смолян насочи инвестиционната си политика към развитието на Родопа планина като среда за отдих и туризъм през четири сезона. Възстановяването на собствеността върху голяма част от горския и поземления фонд, активизира развитието на курортното строителство извън границите на курортния комплекс Пампорово. За създаване на трайна градоустройствена основа за овладяване на частните инвестиционни инициативи, както и на благоприятни условия за целогодишно развитие на отдиха и туризма още през 2005 г. с решение на общински съвет – Смолян, бяха обособени три куротни ядра: "Хайдушки поляни", "Райковски ливади" и "Смолянски езера", като територията на последните две се присъедини към регулационните граници на Смолян с функция за курортно строителство и рекреация. Въз основа на одобрени планови задания през лятото на 2006 г. общината проведе обществени поръчки за изработване на подробни устройствени планове (ПУП) на трите ядра. Основната концепция предвиждаше тяхното устройствено планиране в обхвата на съществуващите природни забележителности, защитени местности и водни площи. След почти двегодишно проектиране в края на 2008 г. общинският съвет санкционира предварителните проекти на трите подробни устройствени плана, като задължи общината преди възлагане на окончателните проекти да проведе обществено обсъждане със собствениците и представители на професионалните общности в града и на екозащитни организации.
"С разработването и приемането на тези устройствени планове общината се зае с нелеката

задача да осигури траен градоустройствен статут на над 3000 поземлени имота върху близо 1750 ха,
което се равнява на мащабите на един малък град, и да реши комплексно инженерната инфраструктура, общественото обслужване и зелената система с отдиха и спорта", заяви кметът на община Смолян Дора Янкова на проведената на 23 февруари разгорещена обществена дискусия с участие на проектантските колективи, кметове на малките населени места, общински съветници, собственици на имоти, представители на експлоатационните дружества, на архитекти, геолози и екозащитници. Целта е да не се допусне презастрояване на териториите, каквото вече има в курорта Пампорово. "Плановете няма да се финализират, докато не се намери точният баланс между обществения и частния интерес и не се гарантират със съответните ограничителни режими свлачищните и вододайните зони и защитените местности", подчерта Янкова.  
"Ние сме готови като органи на местната власт – кмет и общински съвет, да продължим общественото обсъждане, докато постигнем пълен консенсус за бъдещото развитие на тези важни за региона курортни територии. Надявам се да стигнем заедно до едни приемливи и законосъобразни проектни решения, които да са в интерес на всички", допълни и председателят на общинския съвет Иван Апостолов.
Отчитайки преобладаващата частна собственост на неурегулираните поземлени имоти, както и необходимостта от провеждане на първа регулация на трите проектни територии, община Смолян възложи изработването на ПУП-овете на трите ядра в условията на чл.16, ал.1 от Закона за устройство на територията, което се оказа голямо предизвикателство и за проектантите, и за собствениците на имоти. Според Дора Янкова безвъзмездното отнемане на еднакъв процент от всички имоти е най-подходящият начин за осигуряване на терени за улична мрежа, за ВиК системите, трафопостове, както и реализиране на социална и спортна инфраструктура, но не е добре стабилизиран от законодателя. В предварителните проекти единствено за "Райковски ливади" е приложен чл.16, ал.1, а за останалите два – чл.16, ал.7 (изработване на План за улична регулация с устройствено зониране на поземлените имоти), което изисква дълги и скъпоструващи отчуждителни процедури за реализиране на техническата инфраструктура, без която ваканционните комплекси и селища нямат бъдеще.  
Приемането на устройствените планове ще осигури възможност да кандидатстваме за финансиране по ОП "Регионално развитие" и ОП "Околна среда", посочи инж. Румяна Янчевска – зам.-кмет по строителството в община Смолян. Тя посочи, че вече са подадени в МОСВ идейни проекти за външно водоснабдяване на Смолянски езера, изграждане на вътрешна ВиК мрежа по трасетата на съществуващите селски и горски пътища и пречиствателна станция в курортно ядро "Смолянски езера". В процес на изпълнение са и два проекта по програма ФАР в "Райковски ливади" – 2.5 км участък от пътя Смолян – Пампорово – Левочево на стойност 750 000 евро с ДДС и за водоснабдяване и канализация в размер на 900 000 евро без ДДС. За прокарване на тези инфраструктури общината е заплатила за отчуждителни процедури и право на преминаване 536 000 лв., посочи инж. Янчевска и поясни, че за цялата територия на "Райковски ливади", която е 933 ха, ще са необходими 36 млн. лв.
Успоредно с изготвянето на окончателните проекти на ПУП на трите ядра община Смолян ще възложи и екологични оценки.

С новия ПУП на курортно ядро "Хайдушки поляни"
е постигнато обособяване на зони с леглова и обслужваща база за живеене, отдих и целогодишен туризъм, включително и осигуряване на медицинско обслужване, спасителна служба, противопожарна охрана, изграждане на малки ски писти, зони за спортен риболов, създаване на екопътеки към природните забележителности в района. Проектната територия е с площ 178.083 ха при граници: на изток – землище на с. Славейново, на север – землище на с. Манастир, на югозапад – с. Момчиловци, и на юг – с. Кутела. В териториалния обхват преобладават частните имоти - 145.1 ха, държавните – 1.3 ха, а общинските - 9.4 ха, изцяло са използвани за овъзмездяване на собствениците, чиито имоти попадат в парковата зона на Мемориала на загиналите в Илинденско-Преображенското въстание.
Проектант на ПУП - План за улична регулация на к.я. "Хайдушки поляни" е "Форум-Александров" с управител проф. д-р арх. Александър Александров и ръководители на проектантския екип: д-р арх. Георги Бояров и арх. Светлана Александрова. 
За оптимизиране на инвестиционния процес и постигане на благоприятна рекреационна среда в зоната се предвижда малкоетажно застрояване - до 10 м, и леглова база за 1500 души. Предлагат се четири вида територии за рекреационни дейности: Ок1 - за семейни хотели и допълващи дейности с Кк ≤ 10 м, Ок2 –  за ваканционни селища с Кк ≤ 7 м, Ок3 – за спорт и атракции с Кк ≤4.5 м, и Ов – рекреационни устройствени зони за вилен отдих с Кк ≤7 м. Териториите за обществено обслужване – Оо, са с Кк ≤ 7.5 м.
Предвидената площ за озеленяване е 12 кв.м на обитател. В устройствената концепция е предвидена и ски зона с 2 зелени ски писти с обща дължина 925 м.
Основните препоръки на смолянските дружества на САБ и КАБ към плана са по отношение на транспортно-комуникационната схема: трасетата на главната и второстепенната улична мрежа да се осигурят с напречни профили, съобразени със зимното поддържане на пътищата и схемите на инженерната инфраструктура; да се предвидят паркинги за обществено ползване, както и самостоятелни УПИ за елементите на техническата инфраструктура. Същите препоръки се дават и от Експертния съвет към община Смолян, който изисква още в следващата фаза да се обособят регулационно терени на УПИ – публична собственост за спорт, отдих (в т.ч. поречията на реките и доловете) и за  обществено обслужване. Задължително изискване на ЕСУТ и на ОбС е да се разработят Специфични правила за прилагане на Плана и бъдещото застрояване.   
На общественото обсъждане собствениците на имоти, както и проектантите се съгласиха с решение на ОбС Окончателният проект да бъде изработен по чл.16, ал.1, което да осигури едно по-ускорено изграждане на техническата инфраструктура.

Курортно ядро "Райковски ливади"
се явява преходът между Смолян и курорта Пампорово, което предполага естественото му функционално и пространствено обвързване и с градската и с курортната структура, заяви главният проектант арх. Хубена Салджиева. Подробният устройствен план е разработен като План за регулация и застрояване, със Специфични правила и нормативи. В проектния обхват от 933.105 ха попадат местностите Караманджа, Мирчова падина, Радово, Джубрилище, Коруколя, Елите, Гроба, Доксево, Тиклата, Равнища, Соколица, Могилата, Грамадата, Дългото блато и др. Тук се намират скалните масиви "Невястата" и "Торлука" и едното от 8-те Смолянски езера – Милушев гьол.  В "Райковски ливади" попадат и два археологически обекта  - "Могилата" и "Калето".
Горите заемат 573 ха, или 62% от територията. Останалата площ е заета от ливади, ниви и долове. В района действат три локални свлачища, чийто периметър подлежи на задълбочени проучвания и геозащитни мероприятия.
Следвайки общата инвестиционна тенденция за Смолянския регион и заявените предварителни намерения на собствениците, ПУП "Райковски ливади" предвижда урегулиране и застрояване за всеки частен имот (с изключение на тези, включени в обхвата на тематичен парк "Невястата") с отреждане за курортни дейности. Без застрояване са единствено горите - държавна и общинска собственост, които запазват курортния си характер под различни паркови форми. Плътността на застрояване е до 15% и Кинт до 0.8 - за преобразуваните имоти от земеделския фонд, а за горски фонд - до 5% и Кинт до 0.2.
Най-оживена дискусия при обсъждането на плана предизвика приложеният чл.16, ал.1. В проектната концепция е доказана необходимостта от 15-процентно отнемане при урегулиране на имотите. Получената площ от 91 ха е отредена за пътища (60 ха), техническа инфраструктура (8 ха), обществено обслужване (4.5 ха), зеленина за широко обществено ползване (7 ха), спортни терени (6.5 ха) и съпровождаща зеленина (37 ха).
Оказа се, че собствениците нямат против редукцията на имотите, а настъпилото "шахматно" разместване на част от новообразуваните УПИ. "Търсим да има справедливост за всички, тъй като, ако не се приложи чл.16, ал.1 много собственици, чиито имоти попадат върху свлачищни, вододаийни или сервитутни зони, няма да могат да реализират никаква инвестиционна инициатива, а, от друга страна, останалите пък ще трябва сами да процедират ПУП-ове за имотите си и няма да могат да разчитат на единно инфраструктурно и обществено обслужващо развитие на територията. Ще направим анкетиране на засегнатите.

Курортно ядро "Смолянски езера"
се развива на север от град Смолян, а от запад граничи с бъдещия СТЦ "Перелик". Проектната територия с площ от 637 ха е обособена около намиращите се естествени и изкуствени езера в района, скални образувания и характерни гори. В нея попада и вододайната зона на гр. Смолян, а също са налице и свлачищни зони.
ПУП е разработен по чл. 16, ал. 7 – План за улична регулация, тъй като преобладаващите имоти са частна собственост, а между 40 и 45% от проектната територия е усвоена с частични ПУП-ове, посочи арх. Камелия Пешунова, ръководител на проектантския екип от НЦТР – София. Най-северните части на ядрото – около лифтовата станция към връх Снежанка, вече е с реализирани инвестиционни проекти. Основното трасе на територията е пътят Смолян – Девин, който се явява и основен гръбнак, около който се развива курортното ядро. "Опитали сме се да резервираме цялостна пешеходна, велосипедна и зелена система около малките водни басейни и деретата. По този начин искаме да създадем възможности за целогодишен туризъм и отдих", посочи арх. Пешунова. В баланса на територията урбанизираните терени съставляват 33% от общата територия, 21% са вилните селища, 8.2% са ваканционните комплекси с кота корниз 10 м и 2% са курортните зони с кота корниз над 10 м. Най-голям дял – 45%, е на горите и озеленяването, 8% са терените за улична и алейна мрежа. Предвидено е ядрото да развива главно летен туризъм, като капацитетът му е 8000 легла и 20 000 посетители.
Предложена е зона с тематичен парк – един интервал между усвояването на Смолянските езера и развитието на град Смолян в северна посока. Около лифтовата станция, където има реализирани ваканционни комплекси, застрояването е с кота корниз 15 м и 12 м.
В останалата част се предлагат изключително вилни терени – с кота корниз 7 м и Кинт – 0.7. В разработката съобразно образуваните квартали от уличната регулация са предложени линии на застрояване, без да е правена дворищна регулация. Идеята е, когато се появят инвестиционни намерения в даден квартал с изяснена функция чрез анкетиране на собствениците, да се приложи като първа регулация чл. 16, ал 1.
От Камарата на архитектите в Смолян изразиха становище, че повечето улици в курортното ядро са с недопустими наклони, което ще окаже сериозен проблем в следващата фаза на проектиране. Според протокола на ЕСУТ също трябва да се прецизират предвидените трасета и платна на уличната мрежа, като се избегнат до максимум участъци с неефективни и скъпоструващи съоръжения. В окончателния проект трябва да се проучат и очертаят свлачищните зони, както и да се изработят специфични правила за застрояване в курортното ядро.