Възраждат лицето на площада пред двореца в София

Възможно ли е да се построи нова метростанция на първи диаметър между "Сердика" (№7) и "Софийски университет" (№8), да се изгради на същото място и станция от бъдещия трети метродиаметър, да се установи как да бъде благоустроен един от най-важните централни градски площади на столицата? Отговор на тези въпроси дава предпроектно проучване на пространството на площад "Княз Александър І Батенберг", разработено от колектив в състав арх. Людмил Леонидов, арх. Чедомир Павлов и инж. Маньо Манев по възлагане на столичната дирекция "Архитектура и градоустройство".
Проучените пет варианта (А, Б, В, Г, Д) с експертна оценка за стойността на всеки от тях бяха разгледани и приети от специализирания общински експертен съвет по устройство на територията, който препоръча да бъдат допълнени данните за метрополитена.
Главният архитект Петър Диков каза по време на обсъждането, че наличието на предпроектните проучвания дава възможност добре да се прецени най-подходящият вариант, като се има предвид и наличието на време за реализация на обектите.
Площад "Княз Александър І Батенберг" е единствената възможна точка на пресичане на първи и трети метродиаметър от проучените три възможности – при Софийския университет, при площада и при ул. "Г. С. Раковски", посочи арх. Людмил Леонидов. По този начин ще се осигури и удобна възможност за трансфер на пътници във всички посоки, защото по този начин трасето на трети метродиаметър ще пресече втори на бул. "Витоша".
Различните варианти зависят от избора на трасе на трети метродиаметър и от изграждането на подземна улица под бул. "Цар Освободител" и на полуподземна улица само в участъка под площада. Проучени са всички съществуващи инженерни мрежи, каквато е трасето на проходим колектор.
Вариант А - запазва се съществуващото положение.
Вариант Б – предвижда се пресичане на първи и втори метродиаметър, като се запазва местоположението на колектора. При този вариант не е възможно изграждането на подземно или полуподземно ниво за движение на превозни средства. При запазване на автомобилното движение по бул. "Цар Освободител" площадът може да се оформи , като се завиши нивото му (кота 549.05) средно с един метър над съществуващия терен, а използваемата му площ ще е около 5000 кв.м.
Вариант В – пресичат се двата метродиаметъра и се изгражда метростанция. Този вариант позволява и прокарване на подземна улица, на подземен паркинг за 116 коли, както и оформяне на изложбена зала (Музей на София) с площ 4500 кв.м, търговска площ 1800 кв.м. Като проблем се появява необходимостта от преместване на трасето на подземния колектор. Ако се освободи площадът от автомобилно движение, като се изгради подземна улица под бул. "Цар Освободител", площта му може да бъде 6000 кв.м.
Вариант Г също предвижда пресичане на първи и трети метродиаметър и нова станция. Както и при вариант В, е възможно да се изградят полуподземна улица и обществени обекти. Отличителното при този вариант е възможността да се продължи ул. "Аксаков" до ул. "Княз Александър Батенберг".
Вариант Д не предвижда промяна на ул."Аксаков", а за останалите елементи е сходен с предишния.
Старите площади на Европа в момента са поели много повече функции от традиционите, посочи арх. Леонидов. На тях има място за детски и спортни състезания, изложби на открито и други. София може би е единствената европейска столица, която на практика е лишена от такова площадно пространство.
Площад "Княз Александър І" няма еквивалент в други градове, защото се слива с градината пред Народния театър и това го прави уникален.
Площадът Пространството, известно като площад "Батенберг" в София, е една от най-често променящите се части на града. Старите градоустройствени планове на столицата показват, че първоначално то е било градина пред княжеския дворец. Съществувал е и площад, но той се е намирал там, където по-късно са били изградени Градската библиотека и Градската галерия. Пътят за Цариград е заобикалял градината и е минавал по продължението на ул. "Аксаков". С реконструкцията на бул. "Цар Освободител" трасето на пътя е изместено пред двореца. Още тогава оформилото се пространство придобива важно градско значение и за политическия живот на България. Там е изградена и една от първите трамвайни линии. Впоследствие с построяването на мавзолея нивото на булеварда е понижено и пред входа на двореца са построени стълби за достъп. След събарянето на мавзолея постепенно площадът се превръща в паркинг и губи от първоначалния си вид. |