За изчистеност и елегантност на формата с плакет и грамота от Националния преглед на българската архитектура, приключил през декември миналата година, бяха наградени тандемът Багряна и Георги Бачеви от студио "Арх.Бг". Проектът им представлява неголяма жилищна сграда в "Малинова долина", която впечатлява с изящество и чувство за мяра при планирането и в решението на фасадите. "Приемаме с благодарност наградата. За нас прегледите са симпатични, те не са истинско съревнование", коментира арх. Георги Бачев. "Това е мястото, на което всеки с усмивка гледа какво са направили колегите му. Нашият проект е рационален. Не сме търсили нещо, с което да шашнем публиката. Това е малка сграда. В София има великолепни и прекрасни примери на архитектура от по-старо, но и от новото време", продължава разсъжданията си за идеите и професионалните похвати в съвременната архитектура бившият началник на дирекция "Архитектура и градоустройство" в Столичната община. От 2000 до 2006 г. в неговите ръце беше архитектурната политика на столицата.

"Мислим си, че прекаляването с форми и обеми, особено при жилищните сгради, е нежелателно"
Според арх. Бачев семплото членение и добрите архитектурни форми правят хубавата архитектурна среда. За съжаление за нея обикновено забравят всички, а тя е изключително важна. Не може да се правят икономии от средата, в която се поставя сградата. Така страда не само конкретният проект, но и самият град. "Нашата архитектура винаги се е стремяла да бъде европейска и да се доближава до световните норми и тенденции", размишлява арх. Бачев върху състоянието на професията днес. "Състезанието не е напуснато от българските архитекти. Някои участват доста успешно, колкото и общият фон на реализации да изглежда безличен и леко смущаващ." Според него през последните години са показани добри архитектурни проекти, което доказва, че ако строителите ги изпълняват, градовете ще имат интересни сгради. "За съжаление само сгради!"

"Ансамбли не се научихме да правим
защото е необходима обща политика. Градоустройството според него е "тера инкогнита" още от освобождението на София. По думите му архитектурата зависи от личните качества на проектантите,  на строители, инвеститори и на самите граждани. "Не всичко, което се строи днес, става добра сграда." Преди десетина години е имало тенденция да се правят "сандъци" на вълни, днес също има много посредствени обекти. Хаос има както навън от дадената сграда, така и вътре, в самите апартаменти, при планировката им. Днес трудно се прави разлика между евтината архитектура и нискообротната архитектура. А разликата е огромна, изискват се култура и познания при прилагане на съвременните материали, на топлоизолационните системи например.
"Ние направо унищожихме класическите фасади в София. Територии с голямо разнообразие от мазилки, характерни за големите софийски улици – по бул. "Александър Стамболийски", "Христо Ботев", "Дондуков", днес благодарение на приложението на мерките за енергийна ефективност в този им най-евтин вариант, с различните цветове, са променили целия вид на градската среда. Необходимо е Националният институт за паметниците на културата да се произнесе за допустимата намеса. Трябва да се използват само качествени и цялостни системи на топлоизолация. Колкото до различния образ на съседните сгради по улиците – тенденцията подлежи на контрол от главния архитект чрез предписания и забрани за цветове, височини и др. Според арх. Бачев трябва да се разделят и функциите на главния архитект на един голям град, така че той да не определя едновременно политиката, да планира, изготвя устройствените планове, а след това да ги изменя, да издава разрешенията за строеж, да осъществява контрола върху работата.

В днешно време е трудно да се прави запомняща се архитектура в световен мащаб
- от Русия до Париж и т.н. Самата национална архитектура носи елементите на региона, на балканската и средиземноморската архитектура като образ, планиране, силует, материали и цветове. Българската къща е симпатична, живописна, с дърво и възможност за изграждане на екстериори и интериори, но трудно може да се нарече национална. Колкото до високите стъклени сгради, те според арх. Бачев не са се доказали и са "епикриза". Реализират се под големия натиск на парите.
Много е важно за София да се запазят старите градски силуети, търговските улици, площадите, градините. "Доизгребването на историята лишава града от физиономия." Все още съществуват прекрасни квартали и те трябва да се запазят, в карето до бул. "Дондуков" и централната градска зона, при градината "Свети Седмочисленици" по ул. "Граф Игнатиев", ул. "Шишман и паметника на Патриарх Евтимий. Тържищата и пазарите, сред които и Женският пазар, придават живот на градските структури – разбира се, ако се стопанисват. "Пазарът е приятно място, защото не е толкова синтетичен. Той е цветът, настроението на един град и не е измислен от българите. Най-пъстрите средища в Европа са пазарите – дневни, седмични, целогодишни. Елемент от градската среда, която може да изчезне от София, са парковете, скулпторите на студентите от Художествената академия по протяжението на бул. "Евлоги Георгиев", ако се реализира разширението на булеварда и превръщането му в градска естакада. Това е място с атмосфера, обитавано от интелектуалци и хора на изкуството. Време е хората да се радват на арестувания фонтан на пл. "Славейков" и на живота по най-скъпата и красива търговска улица "Витоша". "Защо виенчани натовариха с луксозни магазини най-хубавите си улици? Защото там кипи оживление", разсъждава върху възможностите София да е за хората арх. Бачев.
За него градът трябва да свети в душите на хората през цялата година, да е добро място за живеене, да дава сигурност, достатъчно детски градини и училища, спокойствие, добра инфраструктура и уреден градски транспорт. А това означава да се използват един милиард лева общински бюджет по предназначение. В основата лежи добрата градоустройствена политика, осигуряването на улици и инфраструктура. В 70 на сто задръстванията се дължат на липсата на градски трасета от северозапад към южните и източните райони. Изследване на трафика по основните градски улици и кръстовища, поръчано на студенти преди няколко години, показва, че 70% от натоварването на бул. "Евлоги Георгиев" и на "Свети Наум" в посока Семинарията са транзитно преминаващи. "Нашата фирма проектира евтин вариант за облекчаване на трасето от запад на югоизток чрез удължаване на 1.2 км участък от ул. "Сребърна" в сервитута на околовръстната жп линия до "Самоковско шосе". Този проект не измества дългосрочна стратегия като разширението и продължението на бул. "Тодор Каблешков" в източна и северна посока.