Арх. Петков, преди да оцените националния годишен преглед на архитектурата за 2008 г., бихте ли отговорили имате ли любими сгради в София. Кои са те?
- Това са сградите от златния период на българската столица между 1934-1936 до 1942-1943 г. За мен най-хубава е сградата на БНБ, проектирана от арх. Цолов и арх. Васильов. Това е божествена сграда, откъдето и да я гледаш - от пл. "Света Неделя", от двореца. А детайлите и интериорите й, вътрешните й пространства са невероятни. Преди десетина години там проектирах Музей на монетния двор и изложба на гуверньорите и отново се убедих колко е съвършена.
Не отричам направеното в съвременната архитектура. Харесвам няколко добри сгради по бул. "България" - на арх. Пламен Брайков, арх. Калин Диков, арх. Атанас Панов. Интересни проекти има и арх. Танко Серафимов.

Какви са впечатленията от прегледа, как се представиха архитектите?
- Националният преглед утвърждава статута и достойнството на професията, той е възможност архитектите да се запознаят и да оценяват работата си. Последното му издание показа творчеството на различни поколения, които поискаха да участват. Имаше огромно разнообразие, около 320-330 творби, множество добре направени проекти, преобладаващо жилищна архитектура. Всеки архитект иска да се покаже.  Прегледът бе замислен в противовес на търговските конкурси. Аз съм не само един от организаторите, но и от инициаторите да се присъди голяма награда от името на гилдията.
Архитектурата е единственото изкуство, което отговаря на условията, в които се прави. Ако обществото разполага с пари, интелект и образование и ако поиска, ще има добра архитектура. За съжаление, който дава парите и прави заданията, обикновено или не разбира, или не се интересува от професионални критерии. Последните десетилетия бяха белязани с чалга и мутробарок, цяло поколение остана неграмотно. Значение за нас изиграха промените в нормативната уредба, в Закона за устройство на територията. Настъпи краят на проектирането под 45%, бе зададен нов модел. Законодателството като че ли започна да диктува модните тенденции.
Особено в градоустройството ЗУТ отиде в посока, която ще даде отражение в близките години. За София има значение сгрешеният генерален план като оценка на населението, близо 3 млн. души, сбърканите системи.

На прегледа обсъждахте тенденциите – за съвременна европейска архитектура, национална архитектура, течение назад към модернизма, много по-малко за екология в архитектурата. Как изглеждат през вашия поглед?
- Виждам повече еклектика и връщане към архитектурата някъде към началото на 60-те години. Бих казал към архитектурата на Ричард Нойтра, световноизвестния австрийски архитект с неговата чистота на линии и плоскости. Заданията на участвалите проекти са различни – от 250 кв.м до 250 000 – 350 000 кв.м, трудно съпоставими. За сетен път се убедих, че архитектура се прави от всичко - от малък и от голям обект, независимо от сложността, технологията на изпълнение, вложените пространствени планови решения, материали и новости. Наградихме много качествени работи.
Според мен първата награда на арх. Васил Китов за реставрация за черквата "Св. Константин и Елена" е достойно отличие. Тя не беше приета еднозначно поради наложеното мнение, че реставрацията не е равностойна на архитектурата. При реставрацията и адаптацията се прилагат архитектурните прийоми, а в неговата работа крайният резултат впечатлява, не личи присъствието му. Да не говорим за големия му професионален опит, отговорност и любов към работата.

Споделете вашата оценка на конкурсните проекти?
- Лично на мен много ми харесаха няколко работи. Одобрявам наградения проект на арх. Георги Бачев за жилищна сграда в "Малинова долина". Той се налага с изчистеност на формата, мяра във всеки елемент на работата, зрялост на решението, добра планировка и третиране на фасадите. Харесвам жилищната сграда в Бояна на арх. Румен Първанов и А.Д.А. , както и жилищните им сгради по Черноморието. Те останаха извън наградите. Силно впечатление ми направи многофункционалната сграда на арх. Красимира Попова и колектив, втората награда. Проектирана е с мярка и чувство за хармония, без да се изтъкват претенциозни обеми и материали. Равностоен беше и проектът на стадион в Мездра на младите проектанти Б. Китова, М. Георгиев, И. Джойков в партньорство с германско бюро. Направи ми добро впечатление като хармонично направена сграда с покритие и други спортни зони, оценявам офисната сграда "Черно и бяло" на арх. Димитър Димитров. Изключително красиво архитектурно творение е глинената къща в Баня на архитектите К. Кирилов и Д. Шекеров. Нейното място обаче е в Индия, тя е направена от кал и слама, нехарактерна за нашите традиции за работа с материалите. Впечатлен съм от ентусиазма на 80-годишния арх. Л. Шинков при проектирането на ромските му къщи.
Лично за мен изключително оригинален беше проектът за Централната жп гара на арх. Веселин Дончев. Идеята му е необичайна за исторически заварен обект с линеарна структура. Предложенията охлюв спирала е невероятна ценност за пространството.
Напоследък в българската архитектура на офис сгради, все повече и в жилищната архитектура, се прилагат материали, които бягат извън традициите на тази земя, на традиционните й градивни материали. Все повече хора се насочват към стъкло или ламарина, които можеш да видиш навсякъде по света, при това направени значително по-добре. Все пак освен законодателството у нас се промениха средствата, нивото на инвеститорите. Вдигна се нивото на изпълнителите. Повишиха се изискванията при приложението на продуктите. Средата се промени. Има вече друга архитектура, по-спокойна, в по-богат цветови климат като материали, налага се великолепно дърво върху фасадите.
Интервюто взе Наталия Семкова