Господин Куюмджиев, какви са прогнозите ви за развитие на българската икономика през 2009?
- Оптимистичната прогноза е тази, която е заложена в бюджета и е одобрена от Народното събрание (4.7% ръст). Най-песимистичната, която съм чувал, е на Българската стопанска камара за 1% растеж. Реалистичните са няколко - от Министерството на финансите, Международния валутен фонд, Европейската комисия, които прогнозират около 2 процента. Дори обаче и най-песимистичната от 1% растеж на фона на рецесията, която е обхванала останалата част от Европа, е пак една много положителна новина и говори за това, че българската икономика е жизнена.
Естествено е, че ще има проблеми, и някои от тях вече започват - падане на поръчките, падане на производството, намаляването на заявки, освобождаването на хора и т.н. Но, от друга страна, има позитивни неща като отрезвяването в целия икономически живот. Цените на всичко бяха излетели в космоса и беше станало много трудно да се живее и работи. Бих могъл да дам пример - 1200 долара за тон желязо преди, в момента е 400. Очаква се от 1 април да започне да пада цената на газа - няма да бъде 400 долара, ще бъде около 200 долара. Всичко това са позитивни неща, които ще дадат нов тласък на икономиката, когато цялата тази каша приключи, ще има преструктуриране. Така че не е само лошо, има и хубаво във всичко, което се случва. Фирмите, които са здрави, които имат потенциал, както финансов, така и човешки, и пазарен, ще оцелеят и ще излязат от кризата много по-силни.

В тази връзка какво ще предприеме правителството?
- Държавата има възможност само в определени области да замести търсенето и потреблението за тази година. Тя може да го направи и ще го направи. Знаете за пакета от 5.6 мрлд. лева, които ще бъдат инвестирани в рамките на първите 5-6 месеца, за да заместят точно това изгубено търсене. Другата мярка е свързана с кредитирането. Виждате, че основната лихва намалява. Асоциацията на търговските банки заяви, че ако следващото тримесечие лихвеният процент остане същият или се понижи още повече, ще започнат да падат и лихвите по кредитите, така че кредитирането ще се поотпуши. Беше предприета и другата мярка с отпускането на 500-те млн. лева на Българската банка за развитие точно за да осигурят достъп до кредитиране за малкия и средния бизнес, който ще пострада най-тежко. Друг голям риск и голям проблем е вторичната задлъжнялост в българската икономика, която наближава 100% от брутния вътрешен продукт. Този проблем е може би най-трудно решимият и по-скоро е до платежната дисциплина между фирмите. Държавата няма много инструменти да се бори с това.

Има ли вероятност при сегашното затегнато кредитиране да се повиши вторичната задлъжнялост?
- Има, има реална опасност вторичната задлъжнялост да нарасне, което е опасно. Друга опасност е платежният баланс, преди всичко заради търговския дефицит, но точно пък с цел борба с него приехме през декември месец експортната стратегия до 2013 г., която съдържа няколко основни мерки, съсредоточени в две области - допълнителното стимулиране и привличане на български и чуждестранни инвеститори. В тази област най-важната мярка според мен е създаването на индустриалните зони. До този момент българското законодателство няма определение за индустриална зона. Ние искаме да го разпишем подробно и да кажем в какво точно се изразява индустриалната зона, кои могат да бъдат собствениците, какви ще са правата им и т.н. Много скоро, в рамките на 5-6 дни (интервюто е от миналия вторник), ще създадем държавна фирма, която ще се занимава с инвестициите в индустриални зони. От средата на февруари тя ще започне да функционира.

Колко индустриални зони ще бъдат построени през тази година?
- Една индустриална зона струва средно 6 млн. лева, като зависи от това къде се намира, колко близо е до съществуваща инфраструктура, какъв и е размерът и т.н. Някои струват по 3 млн. лева, някои - по 10 млн. лева. Ще се опитаме да направим 16, като са възможни и повече.

Имате ли вече планирани места?
- Не съвсем, защото чакаме отговора на общините по два основни параметъра, на базата на които ще се опитаме да сортираме желаещите. Това са наличието на достатъчно голям парцел, който да е компактен, общинска собственост. Амбицията ни е да правим зони от 500 дка нагоре. Става въпрос за привличането на наистина големи, структуроопределящи инвеститори и такива, които да не експлоатират вътрешния пазар, а над 90% от продукцията им да се изнася, защото в България съществува доста добър според чуждестранни анализатори бизнес климат. Съответният инвеститор може да дойде и за 5 месеца да построи халето, което му е нужно, и да започне да произвежда, а не да минава през ада, докато преобразува земята, изкупи я и т.н. Това е основната идея на индустриалните зони.

Кога може да очакваме първата индустриална зона за тази година?
- Имаме идеи за април-май да пуснем първите три зони. Фирмата ще има задълженията, освен да изгради зоните, но и да изготви информационни меморандуми за тези зони, за да могат търговските и инвестиционните представители да разпространяват информацията. Защото, повярвайте ми, в света има страшно много пари, които се чудят къде да отидат, дори и в момент на криза. Ако успеем да привлечем някои от гигантите от света на електрониката, автомобилостроенето, информационните технологии и т.н., ще си оправим търговския баланс. Друг начин да се оправи няма.

Стана ясно, че в тази връзка подготвяте промени в Закона за насърчаване на инвестициите. Какви ще бъдат те?
- Правим две неща. Първо, променяме наредбата, която регулира закона, което е по-лесно и става с решение на Министерския съвет. Там влизат намаляването на праговете, премахването на класовете и някои други, като например признаването на инвестицията при двама или повече инвеститори. До този момент последното просто е пропуснато в закона. Мисля, че наредбата трябва да бъде вкарана, ако не тази седмица, то поне другата, в Министерския съвет. Тя е почти готова. Другото, което ще отнеме повече време - около 2-3 месеца - е самият закон за инвестициите, в който ще влезе и една глава, която е свързана точно с индустриалните зони.

Бих искал да ви върна на темата за Банката за развитие. Кога и колко финансиране може да се очаква?
- Това, което започна, е рефинансиране на търговските банки. Отпуснати са им кредитни линии, за да подпомогнат и собственото си кредитиране. Другият вариант е директно фирми да кандидатстват с улеснени критерии, подпомогнати от държавата за кредита, който вземат. Ето защо има и няколко условия, на които трябва да отговарят тези фирми, защото все пак държавата им гарантира кредита. Има някои особености, които не бяха посрещани добре от всички в бизнеса, но все пак трябва да има правила. Максималното финансиране е до 1 млн. лева на фирма.

Какви са вашите прогнози за имотния пазар в България?
- Пазарът на недвижими имоти спука балона и тази еуфория, която траеше 4-5 години, приключи. Сега ще настъпи моментът на отрезвяване на пазара и отваряне на ножицата. Това за трети път го гледам в различни държави с по 2-3 години закъснение - падане на цените, особено на некачествени имоти като панелни апартаменти, некачествено строителство, места с презастрояване. Даже може да се получи като в Испания, след 15 години да бъде много по-изгодно да се срути старият и да се построи нов, качествен комплекс на негово място. И това ще дойде.