Моментът за инвестиции в зелени технологии никога не е бил по-подходящ от сега и въпреки това мнозина все още смятат, че подобни усилия са обречени на неуспех. Да разсее такива съмнения се опитва Крис Гудъл от британския ежедневник "Гардиън".

Мит №1: Слънчевата енергия е прекалено скъпа
В действителност днешните големи и скъпи слънчеви панели улавят едва 10 на сто от слънчевата енергия. Бързото навлизане на нововъведенията в САЩ означава, че следващото поколение устройства ще бъдат много по-тънки, ще оползотворяват много повече енергия и ще струват няколко пъти по-малко. Материалът им може да не бъде силикон. По данни на най-големия производител First Solar енергията от соларните панели в южните страни ще падне до цената на обикновените електроцентрали най-късно през 2012 г.
Други компании търсят още по-ефективни пътища за улавяне на използване на енергията на слънцето - например параболични огледала да фокусират светлината върху тънки тръбички с течност, откъдето пара да задвижва турбина. Испански и германски компании инсталират мащабни електростанции на подобен принцип в Северна Африка, в Испания и югозападната част на САЩ. Европа може да получава по-голяма част от своята енергия от комплекси в пустинята Сахара. За целта ще бъдат необходими технологии за ефективен енергиен пренос на дълги разстояния, но изследванията също се развиват бързо и в перспектива държавите от Северна Африка имат шанс да получат източник на нови приходи.

Мит №2: На вятъра не може да се разчита
През определени периоди на миналата година вятърната енергия е осигурявала почти 40% от електричеството в Испания. Части от Северна Германия произвеждат повече енергия от подобен източник, отколкото консумират. Северна Шотландия, където въздушните течения са с най-високи скорости на континента, може лесно да осигури 10% или дори 15% от нуждите на Обединеното кралство на конкурентна цена.
Поради периодичния характер на енергията от вятъра за осигуряване на надеждност Европа трябва да изгради по-добра свързаност между държавите, така че от места с излишък електричеството лесно да достига до безветрените региони. Например Великобритания може да свърже чрез допълнителна мрежа, най-вероятно офшорна, шотландските острови с енергоемката си югоизточна част, откъдето да осигури връзка с Холандия и Франция.
Ще бъдат необходими инвестиции и в начини за складиране на енергия, например чрез изпомпване на вода обратно в язовирите. На някои места се разработват "умни" електрически мрежи, които информират и предлагат стимулиращи тарифи потребителите да ползват по-малко енергия в моменти на по-ниска скорост на вятъра.
Електричеството от вятъра е рентабилно в много държави и ще става все по-евтино с нарастване на размера на турбините и намаляване на производствените разходи. Според някои изследвания добиваните по този начин количества могат да надхвърлят 30% в перспектива. Производството на генератори и турбини пък може да се превърне в сериозен източник на заетост с 2 млн. работни места до 2020 г.

Мит №3: Приливите и вълните не са надеждни
В тесния воден пролив между най-североизточната част но Шотландия и Оркни е концентриран един от най-мощните потенциали за енергия от приливи, която в пикови моменти може да задоволи нуждите на Лондон. Подобна е ситуацията по атлантическото крайбрежие на Испания и Португалия. Конструирането на машини, които да издържат на суровите условия на океанските води, е предизвикателство, което довежда редица изследователи до сериозни разочарования през последните години. Едва през миналата година в британската електроснабдителна мрежа в Северна Ирландия е свързана първата приливна турбина, както и край Португалия - първата група генератори на енергия от морските вълни на 5 км от брега, изпълнител е испанска компания.
Въпреки че Великобритания, Канада, Южна Африка и части от Южна Америка притежават най-обещаващите ресурси от океански вълни, извършените до момента инвестициите не са големи. През последните няколко години сградата на операта в Лондон получи повече държавни пари, отколкото този енергиен сектор. В Дания обаче правителствената подкрепа помогна държавата да стане водеща в света при производството на турбини. По същия начин Великобритания има шанс да стане лидер при технологичното оборудване за енергия от вълни и приливи.

Мит №4: Ядрената енергия е евтина
Ако наистина световната енергийна криза е толкова сериозна, колкото непрекъснато се говори, ядрените централи могат да бъдат разглеждани като възможност. Преработката на отпадъците и разпространението на атомното оръжие обаче също са сред най-сериозните съвременни проблеми, като по-важни от тях са единствено високата и непредсказуема цена на ядрените енергийни съоръжения.
Новата централа на остров Олкилуото в Западна Финландия е подходящ пример. Тя трябваше да започне работа през миналата година, но стартът й е отложен за 2012 г., което веднага повиши цената на проекта. При подписването на строителния договор цената беше 3 млрд. евро, но крайната сума се очаква да бъде над 5 млрд. евро. Нарастващата стойност е причина компаниите в САЩ да избягват такива инвестиции.
Оказва се, че дори инвестициите в улавяне на въглеродния двуокис от термичните централи могат да се окажат конкурентоспособни в сравнение с тока от ядрени централи. Днешният промишлен лидер е шведската Vattenfall, която прилага технология на изгаряне на въглищата в чист кислород, в резултат на което получава чист въглероден двуокис, който няма нужда да бъде сепариран. Промишленото приложение на технологията се очаква до 2020 г.

Мит №5: Електромобилите са бавни
Разпространено е мнението, че електрическите автомобили имат ограничен обхват, ускоряват бавно и са непривлекателни на вид. Последните модели обаче все повече приличат на бензиновите си събратя въпреки възпиращата цена от 100 хил. долара. Основният проблем остават батериите - последните литиеви решения, подобни на използваните в лаптопа модели, могат да осигурят достатъчно енергия за ускоряване и за дълго пътуване.
Батериите трябва да поевтинеят и да се зареждат по-бързо, но технологиите се развиват бързо. За момента при градски условия електромобилите имат обсег до 130 км, скорост до 100 км и разход около 2 евроцента на километър при двадесет пъти по-скъп преход с дизелово гориво. Политиката на Дания и Израел е да изградят пълна инфраструктура за преминаване към електромобили, които да бъдат захранвани от излишното електричеството от ветроферми в Дания и от слънчевата енергия от пустинята в Израел.

Мит №6: Биогоривата са добри за околната среда
Произвеждането на автомобилно гориво от хранителни продукти може да има непредвидими последствия. То вече предизвика нарастване на изсичането на гори, тъй като фермери търсят допълнително земи, върху които да садят култури за биогорива. В рамките на няколко години обаче селскостопанските отпадъци ще могат да бъдат преработени в течни горива чрез химически процес на "разцепване" на целулозата - най-често срещаната молекула при растенията и дърветата. Range Fuels изгражда първия си завод за търговска преработка на целулоза в американския щат Джорджия, който ще използва дървесни отпадъци за суровина. Производството на петрол от целулоза не е решение на проблемите с биогоривата, като не е ясно как ще бъдат засадени огромни територии с растителност, без това да се отрази на добивите на храни.

Мит №7: Климатичните промени налагат органично земеделие
На Земята вече живеят шест милиарда души и броят им ще достигне девет милиарда до 2050 г. До няколко години се очаква ръстът на производството на храни да спадне под нивото на растежа на населението, като освен това по-богатите ще ядат повече месо. Животните се нуждаят от повече храна за отглеждането им и затова са заплаха за производството на растителни храни за бедните. Според статистиката обаче органичното земеделие може да осигури едва до половината от необходимите в момента храни при използване на цялата обработваема земя.

Мит №8: Сградите с нулеви емисии се борят с парниковия ефект
Сградите, и най-вече жилищните обекти, създават около половината от въглеродните емисии в света. Британската инициатива до 2016 г. всички нови жилища да бъдат с нулеви въглеродни емисии създава два проблема. Първият - в повечето страни годишно се строят нови жилища с обем едва 1% от общия фонд и по-стриктните регулации няма да имат ефект върху останалите 99%. Освен това изграждането на наистина въглеродно неутрална сграда е изключително скъпо. Малкото прототипи, достигнали тези стандарти, струват два пъти повече.
Фокусирането върху изключително високи критерии пред новите сгради не е най-добрият начин за намаляване на въглеродните емисии. Добър пример дава Германия. Комбинация от субсидии и евтини заеми причини реновация на стотици стари имоти в съответствие с доста добри екологични стандарти, при това на разумна цена. Използван е опитът на движението PassivHaus с основна цел не нула въглеродни емисии, а намаляването им до 10-20%. Това става чрез подобряване на изолацията и топлообмен на вентилирания навън въздух благодарение на внимателни подобрения в проекта и строителния процес. Малките разходи се компенсират от спестяванията от електричество и газ.

Мит №9: Най-ефикасната електроцентрала е голямата
Големите съвременни газови електроцентрали могат да превърнат около 60% от енергията на горивото в електричество. Дори при загуби от 5-10% за довеждане до потребителя ефективността им е много по-голяма от средните по размер съоръжения.
Ситуацията обаче бързо се променя. Нови типове комбинирани когенерационни съоръжения могат да бъдат разположени в мазето на обикновена къща и превръщат около половината от енергията в електричество при коефициента на големите централи. Остатъчната топлина се използва за отопление на дома.
Така актуалната днес микрогенерация включва вятърни турбини или соларни панели на покрива и ефективно комбиниране на топлинни и електрически централи. До няколко години такива съоръжения могат да бъдат инсталирани в много сгради и да използват не само газ, а и възобновяеми биогорива. Южна Корея сериозно субсидира инсталирането на подобни горивни клетки в офис сгради и други големи енергийни потребители.

Мит №10: Решенията за борба с климатичните промени са хай-тек
Индустриализираните държави се борят упорито за намиране на високотехнологични решения за намаляване на парниковите газове. Много от тях са скъпи, други пък пораждат толкова проблеми, колкото и решават - ядрената енергия е добър пример. Всъщност може да се окаже по-ефективно и по-евтино намирането на прости решения.
Добър пример са биовъглищата. Изгарянето на селскостопански отпадъци в отсъствието на въздух създава въглища от почти чист въглерод, които след това могат да бъдат натрошени и заровени в почвата. Полученият материал ще остане в почвата непроменен стотици години. Суровината - селскостопанските отпадъци, са уловили въглеродния двуокис във въздуха, биовъглищата го заключват в себе си и ефективно го елиминират завинаги. Допълнително предимство е заселването на микроорганизми в порите на материала, което пък подобрява плодородието на редица тропически почви.