Господин Георгиев, какви са основните отражения на икономическата криза върху вашия бизнес?
- Пазарът на имоти е в състояние на силен стрес, а най-страшното винаги е неизвестното. За съжаление голяма част от инвестиционния бизнес в България беше неподготвен за кризата. Много компании се оказаха със скъпи терени и проекти без финансиране, други в по-напреднала фаза на строителство - без оборотни капитали при намалени продажби, а купувачите са объркани и предпочитат да изчакат.  В това отношение фирмата ни бе подготвена и основното отражение е в това, че се наложи да коригираме плановете си в очакване на сериозно забавяне на пазара през следващите 10-12 месеца.

Какво се случва на пазара на втори жилища в момента? Напълно ли изчезнаха купувачите?
- Отдръпването на купувачите от този сегмент се случи по две причини. Според мен по-определящата бе дисбалансът – ниско качество, липса на добри концепции и бързо растящи цени. Втората, разбира се, бе настъпващата криза, която постепенно напредваше от Запад. Но не можем да твърдим, че купувачите са напълно изчезнали. Сега те просто имат друг приоритет и са много по-внимателни и прецизни. Трябва да приемем, че през настоящата година ще са нужни много повече усилия, а резултатите ще бъдат много по-скромни.

Какви са отраженията върху вашия бизнес? Влияе ли кризата върху намерението ви за стартиране на нови проекти (или развитие на старите) и по какъв начин?
- Бурното строителство, липсата на регулация, засилващият се дисбаланс между качество и цени предполагаше, че всичко това не може да продължи дълго. Днес имаме и ситуация на световна икономическа криза. Това ни накара да отложим по-малките си проекти и да се съсредоточим върху един, който да бъде нашата визитна картичка пред взискателния клиент. Сега се радвам, че взехме такова решение.
За щастие ние решихме този въпрос в правилния момент. Но това не значи, че нямаме притеснения.

Между страха от пълен провал за пазара на имоти и надеждата, че все пак ще се разминем с най-лошото, за вас кой е най-вероятният сценарий за развитие на кризата?
-  Аз съм умерен оптимист и се надявам, че кризата тук ще се изрази в силно забавяне на ръста на инвестиционните проекти, ще регулира цените и ще отсее онази част от бизнеса с имоти, която не е подчинена на здравата логика.  

Какви са очакванията ви до края на 2009 и кога можем да видим светлина в края на тунела за пазара на втори жилища?
- Ако не виждаме светлина в тунела още сега, значи, че сме се предали. Че 2009 година ще бъде изключително трудна, вече е ясно на всеки. Много е важно сега всеки участник на този пазар да намери начин да се справи с този период и по-важното - да се мисли за това как ще посрещнем излизането от кризата и как да я използваме позитивно, така че да тръгнем по пътя на устойчивото развитие. Надявам се в края на 2009 светлината да е много по-ярка.
Но ако някой очаква бумът да се повтори, това означава, че се надява да се върнем години назад и да започнем работа на напълно опустошен пазар, преминал през тотален срив. Това за мен е невъзможно. Очаквам кризата да спомогне за отрезвяването и преминаването на сектора в подчинение на икономическа логика. Възстановяването трябва да бъде основано на три основни принципа – качество, концепция и устойчивост.

Кои са най-неотложните реформи, за да си осигурим относително стабилно възстановяване на ваканционния пазар?
- На първо място, участниците във ваканционния пазар трябва да разберат, че ваканционният имот не е туристическа спалня. Да осъзнаят, че онова, което определя проекта като устойчив, е не пространството между стените, а средата, която ги заобикаля. Ролята на властите е да упражняват строг контрол и да създават правилата за развитие на устойчива среда и да престанат да гледат на инвеститора като на донор, който по принуда върши тяхната работа за създаване на инфраструктура.

Смятате ли, че индустрията на недвижимите имоти има нужда от държавна подкрепа?
- Не само че смятам, но живея и работя с усещането, че съм проста статистическа цифра в листа на бюрокрацията. Бурният икономически растеж, който държавата отчита през последните години, в огромната си част се дължи именно на инвестициите в имоти, били те жилищни, ваканционни или търговски. Държавата обаче гледа на тях само като на положителна статистика, която пада от небето даром. Така и не се предприеха мерки за стимулиране на инвестициите. Сега в условията на икономическа криза, дори и да се правят напъни в тази посока, трябва да кажем - твърде късно е.

Бизнесът обсъжда мерки, които биха подпомогнали реформирането на бранша и биха поставили основите на устойчивото му развитие. Как вие гледате на възможностите за въвеждане на устойчив модел за стимулиране на дългосрочно спестяване за жилища или създаването на механизъм за възстановяване на вложените от предприемачите средства в обществена инфраструктура?
- Тези мерки са предложени от бизнеса на база на реалния опит и познаване спецификата на проблемите, така че естествено подкрепям повечето от тях. Аз лично бих добавил още една важна мярка - ускоряване на процеса за връщане на данък добавена стойност. Чакането с месеци създава огромни трудности за оборотния капитал на инвестициите, а през следващата година това ще е жизненоважно за всеки.
Имам известни съмнения относно възможността и ефективността на системата за дългосрочно спестяване за жилища. Съвременният човек е с нагласата да получава онова, което му е нужно, веднага. От по-голяма важност е концентрирането върху създаването на механизми за стимулирането на ипотечното финансиране и премахване на възможностите за добавяне на неизпълними условия от кредитоискателя и не по-маловажното – ефективна политика за повишаване на жизнения стандарт и потреблението.
Изключително важно е приемането на механизъм за връщане на вложените средства в инфраструктура, тоест промяната на статута на инвеститора от "донор по принуда" в "кредитор" на държавата. Ако това не бъде променено, сметката плаща крайният потребител, а ние ставаме неконкурентни.